|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Решението ми относно срещата на випуска
|
|
| Автор |
Lira Emerald (Happy dreamer:)) |
| Публикувано | 09.11.18 12:17 |
|
|
Пускам отделна тема, защото другата много се разклони и разводни, както става обичайно
А считам, че това е един принципен психологичен феномен, за подобни казуси, за които си струва да поговорим, особено на възраст след 50-те. В случая споделям моят опит с взето решение, след дълги размисли, вълнения и колебания...вие споделете вашите главоблъскания:))
Ще ми бъде интересно как ще се изкажат /ако желаят/ за принципа относно подобни срещи след голям брой години/изведнъж/ клубните психолози-необходими ли са?...защо?...какво ни носят?...необходимо ли е да излагаме психиката си на подобно нещо?...и т.н.
.........................................................
И така, взех своето окончателно решение относно въпросната сбирка на випуска.
НЯМА ДА ХОДЯ!
Исках да преспя и тази нощ и окончателно да реша. Фактът, че нещо ме възпираше бе достатъчно показателен. Когато желая нещо, то никога не ми се образуват мъчителни съмнения и двуомения.
За мен тази среща е измъчен повик от миналото, Минали са 36 години...разбирам да сме поддържали някакъв контакт през годините...но така изведнъж...не е моето. Стресиращо ми е. Имам само една съученичка, с която сме си дружки и досега и се виждаме сравнително често от 36 години насам...дето се казва заедно остаряхме, дали сме поумняли е спорно, но си знаем нещата и си споделяме и се търсим и досега.
Срещата със съученичката, която видях след тези години, за която писах как ме стресна и ми домъчня, не ми се отрази добре. Спокойно мога да кажа, че можех да мина и без подобен контакт и натоварващ разказ за живота и+изменената визия.
Важно ми е единствено и само настоящето.
Извод: Не ме влекат трайно прекъснати взаимотношения. Това е изживян период. Сенки от миналото. Не изпитвам никаква нужда да връщам колелото на историята и да го смазвам. Нека си остане там, където му е мястото с нужното уважение и където си спомням за жизнерадостните си съученици с кларковете с ресни, сините престилки с бели якички и колан завързан отзад-момичетата, за да ни се подчертават талиите, а отдолу под престилките навитите дънки...а момчетата с тъмносините костюми и вечно хвърлящи си чантите нанякъде...и всички в пушкома зад даскалото
Тоест не искам излишни емоционални сътресения, разговори, въпроси, обяснения. Споменът е достатъчен!
Май ще се окаже, че не съм толкова сантиментална и романтична, а просто прагматична. Което е добре за оцеляването
Правя си ретроспекция и установявам, че там, където съм приключила даден период е било завинаги-познати, бивши приятели, роднини, съпрузи и т.н.
Приемам, че пътищата ни е трябвало да се пресекат, случило се е, получила съм си уроците и не искам нарочно и насила да ги пресичам мазохистично отново. Ако е писано Съдбата сама ще ме срещне с някой от тях в определен повод и случай, ако не...значи не е било необходимо.
Но така, всички накуп и то след 36 години, толкова много визии и енергии и да трябва да обръщам внимание на всеки и те на мен, заливайки ме с любопитство и връщане в стари случки...или да изслушвам кой какъв е в настоящето без изобщо това да ме интересува-ами не, благодаря. Като прибавим и темите за починалите съученици и преподаватели...не, това го считам за напълно излишно изпитание на психиката ми, доколкото се познавам.
Тоест нямам никаква подобна потребност в настоящето, където хората, с които общувам ми носят достатъчно удовлетворение и съм щастлива с живота си.
Затова очаквам с нетърпение следващият КК, защото контактите с клубари е част от настоящето ни. Само настоящето е важно...и в известна степен надеждите за бъдещето...останалото е: "Какво ще ни дадеш историо, от пожълтелите си страници..."
забележка: Историята е интересна само за чепкане и списване на теории, ровене в книжки и усамотено осмисляне в собствен прочит и тълкуване. Така мисля.
Нека тези безгрижни тинейджъри си останат в училищният двор с учителят по физическо, в който всички момичета бяхме влюбени...моя милост е последната отдясно
Нека рецитираме някога там за празника на училището в читалище Светлина
Нека щуреем и маймунеем в двора...там ни е мястото на това, което си минахме както се полага
Здраве и щастие за всички, които уважихте темата ми
| |
|
Тема
|
 Re: Решението ми относно срещата на випуска
[re: Lira Emerald]
|
|
| Автор |
Liya () |
| Публикувано | 09.11.18 12:39 |
|
|
На тези твои ученически снимки все едно Маринката виждам
Не ти прочетох другите излияния.
| |
|
Тема
|
Re: Решението ми относно срещата на випуска
[re: Liya]
|
|
| Автор |
Lira Emerald (Happy dreamer:)) |
| Публикувано | 09.11.18 12:50 |
|
|
Благодарч!
Но не мисля, че са излияния/тази дума според мен омаловажава чувствата ни и израстването ни/...мисля, че всеки на възраст вече си анализира и философства от друг ъгъл...беше ми интересно кой как мисли. Аз не счетох например темата ти за починалия съпруг на приятелката ти и новият и приятел...напротив, взех я много сериозно, зщото това е доста емоционален казус също...
| |
|
Тема
|
Re: Решението ми относно срещата на випуска
[re: Lira Emerald]
|
|
| Автор |
Liya () |
| Публикувано | 09.11.18 13:04 |
|
|
Нещо е взела да те хваща и теб докачливостта А беше еталон за непукизъм (ай, фани се сега за тва)
Ами това си е твоя работа, бе Лирке - коя съм аз да ти казвам дали да ходиш или не, дали мотивите ти в 5 машинописни страници са правилни според мен или не - то сякаш има правилен отговор. Всеки си решава според обстоятелствата.
В темата ми за приятелката ми и починалия приятел неин съпруг не съм искала мнение как да действам - беше за невъзможността ми да приема друг на негово място толкова скоро. Там нещата долу-горе се самонаредиха.
| |
|
|
|
Кокетка от ранна възраст Ботушки, стойки.. мани мани.
| |
|
Тема
|
Re: Решението ми относно срещата на випуска
[re: Liya]
|
|
| Автор |
Lira Emerald (Happy dreamer:)) |
| Публикувано | 09.11.18 13:26 |
|
|
Днес ми е малко тъжно...може би заради това...и аз имам своите моменти на размисли:)))
И не, не искам съвети дали да съм ходела или не...абсурд това...просто си е тема за спомени и промяната на нещата във времето...както и да е
Радвам се, че нещата с онзи казус са се понаредили...всичко се нарежда щем не щем
| |
|
Тема
|
Re: Решението ми относно срещата на випуска
[re: Crrafterr]
|
|
| Автор |
Lira Emerald (Happy dreamer:)) |
| Публикувано | 09.11.18 13:29 |
|
|
Хаха...ми да...абе каквито сме-таквиз:))...с тия тропкащи ботушки мама навремето като ми ги купи в 10 клас, спях с тях даже...до мен...гледам си ги, усмихвам им се, слушам Музикална стълбица на Тома Спространов вечер и заспивам
Иначе прочетох за съпругата ти, че май и тя като мен-темерут в някои отношения относно контактите
| |
|
Тема
|
Re: Решението ми относно срещата на випуска
[re: Lira Emerald]
|
|
| Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
| Публикувано | 09.11.18 13:33 |
|
|
Ще ми бъде интересно как ще се изкажат /ако желаят/ за принципа относно подобни срещи след голям брой години/изведнъж/ клубните психолози-необходими ли са?...защо?...какво ни носят?...необходимо ли е да излагаме психиката си на подобно нещо?...и т.н.
Туй пък какво те топли? Умувала си, решила си. 2 теми драми за нещо, което човек сам си решава - отивам, защото искам или не отивам, защото не искам.
| |
|
Тема
|
Re: Решението ми относно срещата на випуска
[re: lipari]
|
|
| Автор |
Lira Emerald (Happy dreamer:)) |
| Публикувано | 09.11.18 13:38 |
|
|
Мен ме интересува този казус по принцип...не визирам себе си.
Просто психологията на срещите след дълги години...и какво ни кара да се върнем в миналото или напротив-да го оставим на спокойствие...просто разсъждавам в по-гобален план...остави моето решение, то е ясно
| |
|
|
|
Трябва да отидеш , за да надмогнеш всички твои страхове. Пък и ние тук чакаме снимките... иначе няма кой да обсъждаме. Моля те, отиди.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
| 
|
|
