Този човек е не само принципен, / Контакти / Поколения / 40-50

Има различни гледни точки. Едната е, че той е световен лидер по търговия с наркотици: Осемкратният кандидат за президент на САЩ и теоретик на конспирациите Линдън Ларуш и неговото движение издават серия публикации, в които се твърди, че Сорос е лидер на нелегалната търговия с дрога. Анти-Сорос позициите на Ларуш започват още през 90-те, когато членове на движението му провеждат на 10 януари 1994 г. протест срещу милиардера. Впоследствие същото обвинение отправят политикът Денис Хастърт, писателят и активист Дейвид Хоровиц и Клиф Кинсайд от организацията „Прецизност в медиите“. Michael Lewis, "The Speculator: What on earth is multibillionaire George Soros doing throwing wads of money around in Eastern Europe?", The New Republic, January 10, 1994.
Вижте точките на американския милиардер, които трябва да спазват европейските държави спрямо бежанците

В края на септември Джордж Сорос лансира скандализирала мнозина стратегия, в която предлага на Европейския съюз, вместо да се опитва да ограничи сегашната "бежанска вълна" на континента, да започне да приема още повече имигранти (1). Според него, ЕС следва да приема най-малко по един милион мигранти от Близкия Изток и Африка годишно като гарантира на всички тях достатъчно добри условия на живот. За целта, разбира се, ще трябва да бъдат изразходвани огромни средства, но както твърди Сорос, Стария континент просто няма друг изход.

И така, планът на американския милиардер включва шест основни точки. Първата е, че Европа трябва да приеме колкото се може повече хора отвън, гарантирайки им жилище, медицински грижи и образование, като за целта изразходва в рамките на две години не по-малко от 15 хиляди евро за всеки отделен имигрант. При това т.нар. "бежанци" трябва да бъдат настанявани именно в страните, в които искат, без по никакъв начин да бъде ограничавана свободата им на придвижване. В тази връзка Сорос препоръчва, ако ЕС не разполага с достатъчно средства за целта, да пусне дългосрочни облигации, т.е. да увеличи държавния дълг.

Второто му предложение е Европа да окаже мащабна финансова помощ на Йордания, Ливан и Турция, където вече има два милиона бежанци от Сирия. Според Сорос, вместо сегашния един милиард евро, които ЕС отпуска за целта, Съюзът трябва да започне да отделя цели 20 милиарда.

На трето място, предлага се създаването на специална агенция за приемането на "бежанците" с цел да бъдат съкратени сегашните гранични формалности.

На четвърто място, ЕС трябва да гарантира сигурността на миграционния поток към Стария континент.

На пето място, в Съюза следва да бъдат приети и да започнат да действат ефективно единни стандарти за настаняване на мигрантите.

Шестото предложение на Сорос е да бъдат мобилизирани не само правителствените институции, но и неправителствените организации, бизнесът и религиозните общности, тъй като "за осигуряването на всичко необходимо за бежанците са нужни не само пари, но и специалисти".

На пръв поглед, планът на Сорос изглежда изключително хуманен. "Бежанците" няма повече да страдат, а европейците ще получат възможност да реализират на практика прословутите си либерално-демократични принципи. Както е известно обаче, американският милиардер никога не се ръководи само от идеите на борбата за "благото на човечеството".

Публично известно е, че той беше инициатор на различни икономически и политически кризи, в резултат от които спечели огромни суми. Последната му подобна изява стана ясна след като неизвестни (най-вероятно руски) хакери "пробиха" сървърите на украинския президент Петро Порошенко и публикуваха личната му кореспонденция с американски бизнесмен. В имейлите си до Порошенко, Сорос подчертава, че украинската икономика вече няма как да бъде спасена, освен ако не станем свидетели на пълномащабна война между Украйна и Русия. Това обаче не попречи на американския милиардер по същото време официално да призовава Запада да инвестира гигантски суми за предотвратяване краха на украинската държавност.

Ето защо, не може да се изключва, че и сега с добрите намерения на Сорос ще бъде покрит пътят към Ада, само че този път това се отнася за Европейския съюз. Както е известно, в момента ЕС едва се справя не само с мигрантското нашествие, но и с другите си социално-икономически проблеми. В европейските столици се провеждат все по-масови протести срещу притока на мигранти, като участниците в тях се опасяват за съхраняването на културната си идентичност, да не говорим, че пряко застрашен е и жизненият им стандрат

Ето защо, мнозина си задав въпрос, с каква цел Сорос реши да лансира точно сега плана си за осъществяването на своеобразна, дирижирана отгоре, "мигрантска революция" в Европа?

За начало, не бива да забравяме, че той и преди се е ангажирал с финансирането на различни мерки, целящи да променят политиката на държавите от Източна Европа и постсъветското пространство. В частност, Сорос беше сред преките организатори на голяма част от т.нар. "цветни революции" в тази част на света. Да се замислим обаче, какво би означавало Европа да започне да приема по един милион "бежанци" годишно. Континентът и в момента е застрашен от размиването на своята идентичност. Наистина един милион бежанци на пръв поглед не изглеждат много на фона на цялото население на ЕС, което е над половин милиард. Само че бежанците не искат да се заселват равномерно във всички държави на континента и, в крайна сметка, основната част от тях ще бъдат приети от най-богатите страни в Съюза - Германия и Франция. Именно в тези държави през последните години се очертава най-ярко промяната на демографската ситуация, която вече доведе и до сериозни промени в тяхната вътрешна политика. Ако към това се добавят и стотиците хиляди нови мигранти годишно, за чието приемане лобира Сорос, ситуацията ще се влоши още повече.

Възможно е американският милиардер да разчита да "интегрира" собствените си структури (неправителствени организации и т.н.) в реализацията на програмите за приемане и настаняване на "бежанците", което би му гарантирало сериозни финансови постъпления. Върху държавите от ЕС обаче ще се стовали огромно бреме. Допълнителните бюджетни разходи откриват нови възможности за корупция. Съответно, мрежата от организации на Сорос ще може да се сдобие с нови канали за въздействие върху европейските политици, като той самият вероятно се надява да лансира свои протежета на редица ключови постове в ръководството на ЕС.

Що се отнася за призива му за оказване на мащабна финансова помощ на Ливан, Йордания и Турция, истината е, че тези страни не са в състояние да решат проблема с "бежанците". Ливан например, е малка държава, обременена с безброй конфесионални проблеми, с които не може да се справи сама. Неслучайно от няколко десетки години насам, конфликтите в Ливан ту затихват, ту отново избухват с пълна сила.

На свой ред, Сирия традиционно играеше ролята на стабилизиращ външен фактор за Ливан. Само че сега там се води жестока война и тя очевидно не е в състояние да се справи с вътрешните си проблеми, което пък дава импулс за рестарт на гражданската война в съседен Ливан. Тъкмо поради това ливанското правителство няма никаква възможност да се ангажира с грижи за бежанците. Тези от тях, които в момента са в Ливан, едва ли ще останат още дълго там. Йордания също не иска повече бежанци, още повече, че има крайно негативен опит от приемането на бежанци от Палестина в миналото. Впрочем, в тази страна редовно избухват кървави сблъсъци между правителствените сили и "бежанците".

Накрая, Турция демонстрира неспоследователна, затова пък твърде агресивна политика спрямо режима в Дамаск. Междувременно, в самото турско общество нараства недоволството от масовото присъствие на "бежанци" на територията на страната.

Тоест, нито Турция, нито Ливан, нито Йордания са в състояние да поемат основния бежански поток. В това отношение плановете на Сорос изглеждат, меко казано, утопични. Според повечето експерти, единствената възможност за решаването на проблема е стабилизирането на ситуацията в Сирия, така че хората да не бъдат принудени да напускат родните си места.

Какви политически цели би могъл да си поставя Сорос, лансирайки своя "революционен" план? Както вече споменах, той вероятно разчита да разшири значително активността на своята мрежа от неправителствени организации в Европа, както и да укрепва сътрудничеството си с други сходни структури. Отделно от това, той вероятно се блазни от мисълта да утвърди имиджа си на "хуманист и благодетел" сред либералните и космополитни европейски интелектуалци.

На практика обаче, приемането на милион "бежанци" годишно ще изисква разработването и реализацията на изключително скъпи програми, като Брюксел ще трябва да отдели гигантски средства за целта. От друга страна, това може да се окаже изключително печеливш бизнес, както за част от т.нар. "еврократи", така и за мрежата на самия Сорос.

Освен това, гигантският поток бежанци означава и нови маршрути на наркотрафика. А както е известно, големият бизнес на Запад често работи със сенчестите групировки и можем да предположим, че и от тази гледна точка, Сорос може да има определени лични интереси. Разбира се, подобен мигрантски приток ще дестабилизира Европа, но пък американският едър капитал например, само би спечелил от това. Ето защо е нормално да се предположи, че Сорос действа именно в интерес на транснационалните компании в САЩ и го прави съвсем съзнателно. В крайна сметка, дестабилизацията на Европа значително ще улесни създаването на прословутата Транстлантическа зона за свободна търговия (в рамките на проекта за ТТИП), което представлява ключов геополитически интерес за Вашингтон.

Всъщност, въпреки многото митове, свързани с него, Сорос не може да се смята за самостоятелен играч. Той дължи огромното си богатство на това, че твърде успешно се е интегрирал в глобалната банкова система. В този смисъл, той е представител на транснационален финансов капитал, от чието име финансира "цветните" революция или пък участва в спекулативните борсови игри. Именно това е основната му функция. Както е известно, семействата Морган или Ротшилд например, избягват публичните изяви, малко по-активни са изявите на отделни фигури от семейство Рокфелер, но именно Сорос е лицето на разполагащата с огромни възможности мрежа на транснационалния финансов капитал и реализира нейната глобална стратегия. Което изисква специално внимание към всички лансирани от него планове.

В тази връзка си струва да си припомним, че хуманитарната катастрофа в Близкия Изток се разрастваше в течение на няколко години, но бежанският поток нарасна рязко именно сега. Което поражда у мназина анализатори закономерния въпрос, дали това "ново преселение на народите" не е било съзнателно провокирано? Привържениците на тази "конспиративна" теория посочват, че подобен мащабен мигрантски поток заплашва да провокира социална катастрофа в Европа, което пък може да улесни действията на привържениците на силовото противопоставяне между ЕС и Русия. Досега този сценарий се реализираше с помощта на украинската криза, а сега към нея се добавя и бежанският проблеми. Очевидно Европа не е в състояние да воюва с когото и да било, особено пък с Русия. Но, ако континентът бъде наводнен с бежанци, на ЕС ще се наложи да изразходва огромни средства за издръжка на мигрантите, рязко ще нараснат престъпността и безработицата, защото бежанците ще започнат да изместват коренното население. Възможно е в резултат от всичко това Европа в крайна сметка да бъде обхваната от гражданска война, която впоследствие да се прехвърли и в Русия. При това става дума за война, в която се сблъскват не отделни държави, а различни социални групи и тъкмо в това е същността на технологията на международната гражданска война. Която, ако наистина избухне, няма как да не засегне и България, където отделни политически фигури усилено прокарват тезите на Сорос по "бежанския проблем".

Бил си е агресор, откъдето и да погледнеш, комплекс за превъзходство след 33 г. натам цялата му политика - вътрешна и външна - е агресивна:

"През 1933 г. Хитлер оттегля Германия от Обществото на народите (на английски: League of Nations). През лятото на 1934 г. прави опит да нахлуе в Австрия, но се отказва след като Мусолини изпраща войници на границата да запазят независимостта й. На 16 март 1935 г. влиза в сила „законът за изграждането на Вермахта“, а малко по-късно през същата година отново се въвежда всеобщата военна служба. В директно противопоставяне с Версайския договор, Германия започва изграждането на армия от 550 000 души. Великите сили само кротко протестират. Година по-късно, на 7 март Хитлер денонсира договора от Локарно (на немски: Verträge von Locarno) (подписан през 1925 г. между Германия, Франция, Белгия, Великобритания и Италия, регламентиращ границите между първите три след Първата световна война) и праща войски в демилитаризираната зона на Рейнската област.

През юли 1936 г. в Испания избухва гражданска война и Хитлер подкрепя генерал Франциско Франко и испанските фашисти. Фюрерът изпраща своето Луфтвафе (изградено от Гьоринг) на един вид генерална репетиция преди Втората световна война. На 25 октомври е сключен пактът Рим-Берлин между Германия и Италия с антиболшевишки цели. В този договор Хитлер вижда 115 млн. души готови да завземат нужното им „жизнено пространство“. Факт става и антикоминтерновския пакт между Райха и Япония. В този период на военна подготовка, съчетан с преориентиране на икономиката към автаркия, Хитлер усвоява техниката на целенасочено мамене на бъдещите си жертви, за да приспи бдителността им с лъжовно усещане за сигурност. Докато се подготвя за война, той неспирно говори за мир:

„ Колкото по-голяма е лъжата, толкова повече хора ще повярват в нея. “
— Адолф Хитлер

През януари 1937 г. удължава извънредните си пълномощия с четири години. В края на годината политиката му на експанзия е в пълна готовност. На 5 ноември се състои така наречената конференция Хосбах. На нея пред военните си лидери Хитлер заявява, че смята да разреши проблема с „жизненото пространство“ на Германия „не по-късно от 1943 – 1945 г.“. Прилагайки различни хитрини, той успява да се раздели с двама души от Върховното командване – фелдмаршал Вернер фон Бломберг и генерал-полковник Вернер Фрайхер фон Фрич (→ афера Бломберг-Фрич). И двамата са присъствали на споменатата конференция като са изразили недоволство от агресивната политика на Хитлер. На 13 март 1938 г. Фюрерът присъединява Австрия (аншлус), след като успява да създаде изкуствена криза в австро-германските отношения, и изпраща войските си там. С плебисцит, ръководен от нацистите, 99,95% одобряват аншлуса. Хитлер споделя: „Това е най-гордият час в живота ми.“

Октомври 1938 г., Хитлер навлиза в Судетската област според Мюнхенското споразумение.

Подписването на съюзния пакт „Молотов-Рибентроп“ със СССР
По-голямо изпитание за политиката на Адолф Хитлер идва по-късно през 1938 г., когато той подхваща кампания за включването на Судетската област с германско население от Чехословакия в Германия. Това е атака срещу суверенна държава, чиято независимост е гарантирана от Западните сили и по съюзни отношения от Съветския съюз. След бунтове, инспирирани от нацистите вътре в Чехословакия, Хитлер обещава на судетските германци, че няма да ги пренебрегне. Поклащането на сабята изплашва британския премиер-министър Невил Чембърлейн и френския министър-председател Едуард Деладие и те подписват Мюнхенското споразумение. Кризата на Чехословакия е разрешена в полза на Германия. На 1 октомври германски войски навлизат в Судетската област. Тези безкръвни победи издигат значително авторитета на Хитлер сред германците. За по-малко от година той успява да включи в райха население от 10 милиона души. След всяка от тези победи Фюрерът твърди, че няма повече териториални претенции. Някогашният авантюрист от Виена става най-силния диктатор в Европа от времето на Наполеон. Народът му гледа на него като на ненадминат държавник, по-велик дори от Бисмарк, а западните дипломати се страхуват от агресивността му.

На 15 март, след подписване на договор за създаването на райхспротекторат Бохемия и Моравия от чехословашкия държавен президент Хаха и външния министър Швалковски, немски войски навлизат в Чехия. На 23 март Вермахта навлиза и в Мемелската област. Следващата определена жертва от Хитлер е Полша. Сега той изисква връщането на полския коридор и Данциг, загубени от Версайския договор. В отговор на апела за помощ от страна на Полша, Западните сили гарантират неприкосновеността й. Междувременно Хитлер започва преговори с най-големия си враг – болшевишка Русия. Тази отстъпка от програмата си той оправдава с обещанието от „Моята борба“, че Германия повече няма да води война на два фронта. "

При естествения подбор първи отпадат слугините.