Предизвикателствата продължават!

За един пробит долар, целия си репертоар ше изплачеш ти със сълзи мъжки



И що не, вий сте само фон, декор, храсти и клони. Ще имате смисъл само ако ви придам смисъл.




Театър



Елени,
кучета,
хора !
Рога и копита....

За днес свършихме!
Утре пак на репетиция!
И не мачкайте реквизита!

А ти чистачката
по леко ма.ай с тая метла!,
и да беше понапръскала малко......

Ужас!
Аман от Театър!

Добре де, по-добра рима не намери ли на кобура?!
Хем не беше ли и ти от радетелите за чисто изписване на мъжки полов член, без @ и подобни?


Не знам що имаш член в мислите си. Аз член в мисъл нямам.

Е как защо?!
... кобура
... кобура

Толкова ли не можа нещо с Мура да спретнеш?

Толкова ли не можа нещо с Мура да спретнеш?


Еее....аз да не съм мръстник. Плюс това половите органи ме отвращават. Харесвам горски пасторални пейзажи, и полянки ако може, а не порно.

Тиртирлин, тиртирлин,
аз съм мамин, хубав син,
по-добър от мене няма,
ако има - срама няма!

Пиша бързо по поръчка,
няма друг кат мене сръчен,
вий сте малки буболечки,
мен ще плашите с мечки!

Аз сегинка ще почивам,
мен докле ме няма, знам,
ще ми глозгате таланта,
нъл и той е на аванта...

Айде, чао, няма да се закачам вече с такъв солиден господин като теб!

нова са появи,
достоен противник на
тиртирлин!

Глупости, такива се пишат докато се почесваш и ти го знаеш, ама нали ни къташ, че да върви темата...

Не бой се, ако ще сама да си пиша, ще я бутам нагоре, докато тъмните сили на безсмислието и празнословието из някои други теми се изчерпат.

Ааа, моля ти се... стихоплетството и то си иска муза, да знайш! Мен не ма бива, например... току така, докат си бъркам в носа кат тиртирлин, нищо в рими не мога измисли... То верно, че на тиртирлин Музата е рошава, с кървясали очи и сърдита на цял свят, ама важното е, че му се е настанила на главата и го ръчка ли ръчка, не е кат наш'те музи да ги молиш, да ги каниш и калесваш

Добре дее ! Ти ако трябва да разделиш на две магарета слама, как ще се абстрахираш от собствената си субективност ?

Добре, добре, исках да рекна само, че никакъв противник не съм, камо ли на Тинтириминтири. Той е специален, пък аз само се закачам.

Хубаво, ама добре го прайш... това със закачката, де... А аз сега, какво... да мълча като пукал ли... И не е верно, че се обаждам, само да държа темата активна и високо на първа... По 2-3 дена ме няма никаква... Ей на, 4-тото предизвикателство закъснях да го пусна навреме след 2 денонощия, та се наложи от сън да стана посред нощ да го пусна

Не мисля, че си го преценила правилно, не е пресметливост, по-скоро, благодарение на разума ми, е въздържание. Рядко ще ме видиш да се изтъпанча на мегдана тук и да ръся злонамереност, освен ако някой хептен не ме изкара от нерви и да включа на скорост някоя от водните си планети. Добри са ми въздушните, въздържат ме, направляват ме към разумни действия.

Твърде добре се абстрахирам аз наум, хич не ма мисли ти мене, ама за пред хората, всичко е честно и по равно

пи - ано бар - и приказката избухна
а - Криско беше човечето
но - мениран за тийн икона [линк]

Няма да мълчиш! В никакъв случай! Море, умна жена, ако рачи да си отвори устата, това е опасна работа! Не са шикалки безобидни като на таз и оназ.

Хайде пускам.

Пишех бързо и нервно под истеричните звуци отвъд стената. Вече губех представа колко нощи не бях спал, какафонията от съседния апартамент не секваше. Опитах всичко възможно, звънях, тропах, пусках Мотли Крю, Дайчовото, Сепултура, Рамщайн, крещях, без ефект. Оставаше само да викна полицията, но ме спираше факта, че досието ми не беше особено чисто.
Не бях виновен аз.
Ани беше.
Дай – казва – да си купим нещо за пиене и идем у вас. Добре – казах. Колко му е! С Ани ми вървеше и пиячката, и секса беше уааууу, и голям кикот падаше, пък и за мотори си говорехме с Ани, голяма мацка беше. Познавахме се от пет години, дойде в тайфата с Киро и първо само се возеше, но когато скъсаха на един рокерски събор, защото Киро награби гърдестата Зори, Ани му сви мотора и запраши нанякъде. Киро трябваше да се прибере с влак до София, а Ани си купи страхотно Дукати и започна да движи с нас. Киро май се ожени за гърдестата Зори и тя го налегна да прави кариера в някаква западна фирма.
Не бяхме гаджета, само купонясвахме от време на време. Това й беше хубавото на Ани, свежа история без ангажименти. Онази вечер обаче май се оляхме. Пихме доста, правихме секс, пак пихме и накрая, как и защо ни хрумна, не знам, обаче на другия ден и моторите ни ги нямаше, и за бая време ни прибраха книжките, кофти история. Остави другото, ами май съм се и репчел на полицая, даже май съм го фраснал леко, та съвсем я бях овапцал.
Сега ме напъваха от едно издателство, тази статия я пишех вече от два месеца, не вървеше и това е. Сега вече нямаше къде да ходя. Банковата ми сметка грееше в сигнално червено, собственикът на апартамента ме дебнеше с двуцевка пред входа, хладилника беше като след санитарен полуден, трябваше да измъдря нещо. А сега тази дандания, дни наред! Главата ме цепеше. Гадеше ми се.
Не, бе, не може така, пука ми, майната им на полицаи, на наеми, на всичко! Ще я разбия тая врата! Скочих, изхвърчах през прага и заблъсках по вратата. „Стигаааааааааа! Стигаааааааа! Мамкааааа мууу!“.
Изведнъж всичко утихна. Ха!
Вратата се отвори и… „Ани, какво правиш тук?“
„Ми… тук живея.“
„Кво? Как така? Откога, бе“?
„От няколко дена. Онзи ден като излизах от вас и срещнах съседа. Възрастен човек. Носеше нещо тежко, едвам се тътреше. Помогнах му и се заговорихме. Отивал в старчески дом, никого си нямал, вече не можел сам да се гледа. Каза ми, че за нищо не му било жал, нито за апартамента, нито за мебелите, само за пианото. Разказа ми, че бил композитор, пианото било голямата му любов, не знаел как щял да живее отсега нататък. Знаеш, че в стария апартамент не ми харесваше, хрумна ми нещо и му го предложих.“
„Така ли, какво?“
„Домъчня ми за старчето, а от друга страна винаги съм си мечтала да свиря на пиано. Предложих му да наема апартамента и да го водя тук всяка седмица за един следобед, за да свири на пианото си, а в замяна, той да ме учи да свиря. Утре е денят за взимане, затова се упражнявам, не искам да го разочаровам.“
Усмихнах се, мина ми главата, не ми се гадеше вече.
Тази Ани! Ще взема да направя кариера аз като журналист и като ме хванат лудите, че като се оженя за нея…

майка ми се казваше Анна - мн я обичах и беше най-добрата ми приятелка:)
НО в тази ти драсканица - никъде не мернах пиано или пияно;)

Прочети пак драсканицата.

Туй много свежо, бе.
И ми ареса как сричкуваш:
пи-ан-о
особено главният герой от последната сричка:
„От няколко дена. - най-важния чиляк в епилога - от

Обаче, къде е пиЯното?
Пардонь, пияното го има, даже са две.
Ама къде е пиАното?
Таа Ани накрая излезе, че свирела с уста.
Аз не дочетох де, Нут каза, че няма пиано и пиЯно.

Ох, да бе, то на срички трябваше... ми, така е, бачкане, па деца мрънкат, па писанье, па де е пияното, сбърках се...
Друг път на срички, сега така - на не-срички.