Предизвикателствата продължават!

Това е част от едно мое стихотворение от миналото:

Защо така се случва в живота,
той лашка ни и тика под хомота
на безогледната, безочлива съдба,
от ден на ден обвързва ни със скръб и самота...
"Защо така?" - аз вечно питам,
но отговор отнийде няма
и пак накриво стъпвам и залитам
от камъните на житейската блокада.
И нито зов, и нито вик за помощ
ми помага - напротив, той отново ме изправя
пред моята човешка и безбрежна немощ,
отново грешките повтарям и празни ходове пак правя,
сърцето е пронизано от смъртна мъка и изгаря.
Отново същите въпроси си поставям,
но отговорът им от мен все бяха
и лицемерието и фалшът пак към мен посягат.
Защо с чувствата ми всеки си играе,
защо не иска никой и да знае,
че тъй човекът се превръща в нищо,
в хартиен лист, изгарящ в жаркото огнище...
Защо в парцал душата ми превръщат,
защо с грозен плащ лицето ми загръщат,
защо ме карат да се чувствам като вейка,
не струваща и "пукната" копейка...

признавам, кошмарно е, направо е ужасно, дори гадно и противно, обаче, ако човек има избор, се чудя дали не е по-добре да умре, преживявайки описаните от теб джунгленски кошмари, отколкото да речем, осран, опикан, дебилен и деменциален, с декубитални рани и болки в старчески приют

Такааа, както видяхме, кошмарите не са ви любима тема, бягате от тях като дяволи от тамян и се правите, че не съществуват. Добре, хубаво, няма се тормозим насила я, само дето това, че ги не щете, не означава, че не съществуват

Обаче, гледам приказките са ви една от любимите теми. Дори в задачата да не споменава да се напише приказка, много хора ги избива на приказки. Ей на, Нут цяла тема за приказките пуснала. Затуй и следващото предизвикателство е свързано с приказка

Напишете кратка сричкова приказка с думата "пиано".

ПП

Какво е сричкова приказка?

* Сричковите приказки са нещо като игра на асоциации. Асоциации за една дума и асоциации за всяка сричка от тази конкретна дума, като тези асоциации са свързани по смисъл в някаква приказна история.

Аха, кошмар, психотрилърски един такъв... уж няма нищо космато, зъбато или лигаво на пипане и хлъзгаво на стъпване, а си е бая стряскащо

Тоз, зеления чипс и у нас е на уважение и носи настървено удоволствие

Съвсем малък, кратичък текст, но има художественост в него... въобще, ти си майстор на "кратката художественост", ако има такъв стил, да не казвам жанр

Ево, ти си много странна! Правиш впечатление на земна, прагматична, дори пресметлива натура, а изведнъж ни в клин, ни в ръкав се проявява някаква неподозирана страна и невръзваща се с останалата ти явна част

Ти си приела отговора ми към Грийна като текст по предизивкателството?
Бива!

Слънце в близнаци и луна в риби - в квадрат, 3 силни и основни планети във въздух, както и 3 във вода - разум и чувства много често в противоречие, а квадрат между слънце и луна е може би един от най-тежките аспекти като цяло. Пак добре, че не са огън и вода, защото тогава последствията щЕха да са катастрофални. Сега е ок, двете стихии не са толкова антагонистично настроени една към друга, просто въздухът в мен критично наблюдава водата в мен и когато е необходимо - доминира. А чувствата и емоциите често ми служат за мотивация и понякога се приемат от разума ми.

Напишете кратка сричкова приказка с думата "пиано".

ПП

Какво е сричкова приказка?

Нищичко не вдянах.
Искам награда и отличие за надарен кретен в това предизвикателство.

Напишете кратък разказ с елементи на трилър: Кой е най-големият ви кошмар?

Литературно четене от файлове.
Ич няма ги цитирам пониково, не са толкоз много.

Каква идея ми даде... обаче ще си мълча, защото много лошава...
Егати кошмара!

Не точно!

Разбрах, че е отговор, но художествеността беше налична, та не можех да не я отбележа! Пък и друг път съм го хващала този момент при теб в уж най-обикновени наглед, отговори

че си има зодиакална причина за цялата тази "съвместимост на несъвместимостите"

Най-големият ми кошмар е да се поддам на кошмарите ми.
Имам фобия от змии.
И дайте да се разберем веднъж завинаги. Фобията е ирационален страх, няма какво да ми обяснявате, че змията не била отровна или че нея я е страх повече от мен! Като видя змия, не мисля, не се питам какъв вид е, отровна ли е, не е ли. Изпитвам такъв първичен ужас, че без да искам реагирам по-най добрия начин. Замръзвам.
Не дишам, не гъквам, косъмче не трепва по мен.
Това е защото всичко в мен крещи толкова мощно, че някак се фокусира, събира се в една точка и потъва в някакво вътрешно измерение, където няма нищо друго, освен пустота, безкрайна, тъмна, зловеща пустота.
Както е обичайно, колкото повече те е страх и мислиш за страха си, толкова по-често го срещаш. Като бебе, майка ми и баща ми отишли на реката. Оставили ме за малко на одеялцето, понеже съм спяла и отишли до водата. Като се върнали, видели доста дълъг смок да лежи навит върху мен. Кой знае, сигурно съм му миришела на мляко, меко, топло, удобно. Оттогава нататък, толкова змии са ми се изпречвали по пътя, че не е за вярване.

Преди около петнадесет години, приятели ми спретнаха шега.
Хубав купон, само змията да не беше... Домакините имаха малко питонче в терариум и кой знае защо, някой реши, че ще бъде смешно да ми пъхне в лицето тази твар, докато аз нищо не подозираща си говорех с хората...
Много се смяха! Ууу, пък как съм се била стреснала! Иии, колко комично! От едно змийче да се уплаши така!

Не си падам по алкохола, от малко ме хваща, от още малко ми става лошо. За да стане поносимо на вкус, налях добро количество ром и още толкова кока-кола в една чаша. Куба либре. Куба ли, аз ли либре, стига да е либре! Или щях да се освободя завинаги от този кошмар, или... и аз не знам. Глътнах на екс напитката и казах "Дайте змията!".

Имах чувството, че не съм в тялото си, че ръцете не са моите. Гледах се някак отгоре. Кожата ми не беше вече залепена за мускулите и плътта ми. Беше изтръпнала. Говорех на влечугото и аз не знам какво. То се извиваше в дланите ми, докато не чух някак от далечината "Стига вече. Страх я е, тя усеща ужаса ти.". Изведнъж изпитах съжаление към змията. За първи път видях тази твар като живо същество, което може да усети какво изпитвам и си представих какво й е, ако тя усеща и една стотна от това, което е в мен. Пуснах я и чак тогава проумях, че лицето ми потънало в сълзи.

Още ме е страх от змии.
Поне в сънищата ми обаче не ме побеждават повече.
А и оттогава вече не съм ги срещала.
Пу-пу...

Пиша приказка една
за далечни времена,
в малък град живял поет,
беден, но красив, напет.
Срещнал той веднъж случайно
царска дъщеря омайна...

Абаносова коса, кръшна снага и бедра,
нежна и грациозна тя била като сърна.
Въпреки живота им контрастен,
влюбил се поета страстно...
Впрегал коня и в заслах
пред двореца бил завчас.

Но пък царят бил тиран,
за поета щом разбрал,
хвърлил го в тъмница окован,
никой повече не го видял...
Тъй порокът и властта,
победили любовта...

* Сричковите приказки са нещо като игра на асоциации. Асоциации за една дума и асоциации за всяка сричка от тази конкретна дума, като тези асоциации са свързани по смисъл в някаква приказна история.

Е сега вече я закъсах...

Това е от една страна погледнато, от друга като го погледнеш, пак ще видиш същото, но по-трудно ще си го обясниш.

Айде, айде... понапъни са, попрочети тук-таме и драсни, каквото можеш... до докато човек не седне да пробва, няма как да разбере

Ето едно куцо теоретично-практично обяснение

Значи, основната дума(герой) в приказката е "пиано". Разделяме я на срички - пи-а-но. Всяка сричка е начална за друга дума - герой или друг някакъв атрибут в приказката. Пи- Пинокио, пиле, пияница, писател и т.н. Следва а - Анджело, агънце, Алиса, акация, акордеон и пр... и но - носле, ноктюрно, Наливайко, небе и т.н.. Избираш си подходящи, свързваш ги по смисъл и замисъл и съчиняваш приказката:-))))))))))))

Дала съм допълнително разяснение:-)))

Това е близнак бе миле.
Изведнъж ти показва друго лице


не разговарям с тези без R1a1 маркер