Както стана ясно от първата "предизвикателна серия", интересът,любопитството и желанието за подобно развлечение у една значителна част от клубарите се разгоряха и не щат да стихват, ами напротив. Вече стана дума в предишните теми, коментирахме го, даваха се предложения какви нови предизвикателства да бъдат включени в евентуалното продължение на играта, така че за мнозина не е изненада това продължение.

Замислила съм предизвикателствата да следват определена логика и да се развиват като серии. Всяка серия съдържа 10 предизвикателства. Имам идеи за поне 4 серии напред, така че спокойно можем да въртим педалите на литературния перпетуум мобиле, докато клуб съществува

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MilaO6 на 28.05.18 21:55.

Тва е сандал на римски центурион ма Миле, каква първа световна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм готова с първото, даже му композирах музика.
Ей го:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех, колко е лошо човек да знае много, или да е залят с информация като лавина...
Михаил Белчев и "Седем дни" - разкошна песен, поздрав.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от moon_flower на 28.05.18 22:58.

Тамън щях да я пускам - ама реших първо да я изслушам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо малко инфантилно - да видим дали ще ми стигнат силите за повече.

Приказка за седемте вълка

Имало едно време семейство вълци. Женската се казвала Вихра - свирепа и бяла, а мъжът й - Благо - благ и шарен. Никой не помнел от кога двамата обикаляли заедно из планините над селото и никой не знаел защо нямат деца, а не се разделят. При животните семействата често се създават заради децата и след като те напуснат дома, майката и бащата намират нови съпрузи, за да направят ново семейство и да създадат нови деца. Тези двамата обаче били неразделни от години и никой не бил виждал бебе-вълче с тях.

Един ден свирепата вълчица попаднала в капан за глигани. Била люта зима и никой не ходел в планината в дълбокия сняг. Седем дни виела и събуждала къщите на селото, докато ловците не отишли да си приберат плячката. В ловната дружинка били седем ловци - различни като дните на седмицата, с имената на седем светии, от седем различни рода.

Пръв бил Васил - висок и рус, синеок и красив. Имал две дъщери и много искал да има момче да наследи занаята му - ковачеството. Втори бил Иван - набит и мургав, ерген и все сърдит, но инак работлив и честен козар. Трети бил Атанас - сърцат знахар, който търсели от други села за лекове. Четвърти бил Тодор - учено младо момче, което нямало пари да продължи да учи в града. Пети бил Георги - сираче, отраснало по чуждите къщи, учещо занаята на зидарството. Шести бил сакатия Недялко - останал без ръка дървар, с четири деца. Седми бил Христо - горделив и млад красавец, с много акри за обработка, но все смятал, че няма да спечели достатъчно и не ги давал на никой.

Събрали се на седмия ден ловците и след дълъг път - право при капана за глигани, а там - Вихра - кожа и кости, вие силно и тъжно, а Благо - лежи до нея, заровил муцуна в снега и леко скимти. Ловците рядко имат милост за плячката си, но този път били уморени и преди да убият двата вълка - решили да напалят огън и да си починат от пътя. Вихра изведнъж притихнала. Благо се сгушил до нея.

Събрали седемте ловци подкладки от гората, напалили голям огън, наметнали се с ямурлуците си и седнали да хапнат - кой носел глава лук, кой-парче осолена сланина, кой - бъклица вино. Гледали огъня и си разказвали своите неволи - за децата, за нивите, за жените, за парите. Около полунощ, уморени се отдали на съня и оставили плячката за сутринта. Вълците и без това били тихи. Не ставали за ядене, не им се убивало още на дружината.

И сънували седемте ловци - всеки своя сън сънувал. Васил - неродения си син, Иван - жена да му помага, Атанас - рецептата за здраве, Тодор - как намира имане с жълтици, Георги - как строи своя къща, Недялко - излекуваната си ръка, Христо - чираците, които да му обработят земята.

Мила, има 5 години, откак не бях писала нито един стих, благодарение на теб пак творя. Ето го предизвикателството:

Спомен

Ще минат няколко лета по седем
и ние с теб ще остареем,
ще ходим с бастун и трудно,
ще се оплакваме от кръвно.

Тогава Споменът неканен ще нахлуе,
на всички пролетни цветя с дъха,
до нас ще седне и ще се събуе
и ще ни върне пак деня.

И слънцето сияйно ще изгрее
с прелестни лъчи безброй,
ще разруши представата за време,
душите наши ще дари с покой.

С букет от свежи маргаритки
ще ни окичи пролетта,
както навремето - развяла плитки,
при нас пристигна Любовта.

Редактирано от Lucky Eva на 29.05.18 00:56.

Вихра обаче - тиха и кротка - влязла в съня на всеки от тях, научила тайните им желания и на сутринта - вече озъбена и лоша, изчакваща своята смърт, проговорила с човешки език:

- Василе, искаш син, но за да го имаш, ще загубиш една дъщеря. Искаш ли го още?
(Облещил се Васил. Всичките седем ловци се стъписали от гласа на Вихра. Но всички чакали да проговори за тях)
- Не искам, Вълчице. Дъщерите ми са дар. И без син мога.
- Иване, искаш жена да ти помага, но ще ти измрат всичките кози. Искаш ли я още?
- Не ща я, Вихро, аз без животинките съм половин човек. И без жена мога.
- Атанасе, рецепта за здраве ще ти дам, но ще лови само тези до 50. Но ще взема всички след това. Искаш ли я?
- Не ща я, Вихро, толкова хора има които да живеят. Не мога да ги уморя.
- Тодоре, жълтици ще имаш, но трябва знанията да ти взема. Даваш ли ги?
- Не, Вихро, без тях съм за никъде - какво да правя само с жълтиците - не ги искам.
- Георги, ще ти дам палат, но после няма да можеш две керемиди навръх да сложиш. Искаш ли къщата без занаята?
- Не, Вълчице, без тухлите съм заникъде. Покрив ще намеря.
- Недялко, ще ти излекувам ръката, но на едно от децата си ще дадеш такава уродлива ръка. Кое избираш?
- Никога, Вихро, никога. Аз и с тая ръка мога. Децата да са живи и здрави.
- Христо, триста чираци ще ти намеря, земите ти да обработват, но половината ще дадеш на тях.
- Недей, Вълчице, и без чираци мога, на сирачетата ще дам - земите ми ще са мои, щото друго нямам.

Стояли ловците край огъня, вече събудени. Зъбела се Вихра в капана. Те не смеели да я доближат. Тя не спирала да вие. И дошъл Благо.

Кротък вълк бил той - тих и бавен. Направил една обиколка, направил две и също проговорил с човешки глас
- Хора от селото, ние вълчета не можахме да имаме досега. Вихра е лоша, но справедлива с вас. Ако обещаете, че ще отгледате нашите вълчета с вашите деца и внуци, всичко което пожелахте ще се сбъдне. Но никой не бива да се отмята от клетвата си и всеки от вас ще вземе по едно вълче като поотрастне и ще го гледа като свое дете. Съгласни ли сте?

Дълго мъчали ловците. Кой е чувал вълци и хора да гледаш заедно? После един по един казвали своето "да", щото всеки искал за себе си най-милото и всеки вярвал, че Вихра - лошата - ще ги прокълне за желанията им.

Родили се на вълците седем вълчета - кръстили ги на седемте ловци. Вихра отгледала малките и дошъл деня да ги предаде на хората да се грижат за тях. Ловците били различни хора, но все честни. Всеки взел по едно животно в рода си и го гледал като децата и внуците си.

Първо мислили да кръстят селото Вихрино. После Благино. Пък го кръстили Вълчеблаг. И днес Вихра и Благо са първородните синове и дъщери на жителите му.

Имало едно време едно момиченце, което живеело при баба си. Всяка вечер си обличало бялата бархетна нощничка със седем избродирани маргаритки, прибягвало босо из къщата, преди да си легне, а баба му го гълчала, че ще му измръзнат крачетата. Припкало подгонено към леглото, шмугвало се под юргана в топлата стая, чакайки преследвачката. Тишината го завивала през глава и то изплувало над завивката в очакване. В полутъмната стая, печката прожектирала на тавана огнени фигурки, през прозореца надничала луната, оградена със седем звездички. После баба му идвала, нареждала възглавнички покрай стената, за да не го лови студа, и лягала до него уморено.
- Бабо, бабо, разкажи ми за Марийка, моля ти се, моля ти се!
- Иий, бе бабо, прибълва ми се вече от таз мирешка Марийка!... Оф, ади...Имало едно време...

Та тъй, бабо Биричка, разказвай ми, моля те, не съм заспала още, не спирай. Много ми е уютно:-)

Отговори много, въпросите са важни.(Гераско)

Редактирано от Vtasahme q на 29.05.18 00:37.