5те книги на Енох. Тайната история на човечеството / Контакти / Поколения / 40-50

В "Ключът на Енох" пише следното:

"В книгата от манастира в Лхаса, където се описва краят
на Атлантида, дословно е отбелязано следното: „Когато звездата
на Бал падна на мястото, на което сега има само звезди и море,
седемте града с техните златни порти и открити храмове се разт-
ресоха и разклатиха като листа по време на буря; а след това къл-
ба от огън и дим се издигнаха от дворците. Агонията и писъците
на множеството изпълниха въздуха. То потърси спасение в хра-
мовете и цитаделите и мъдрият Му – свещеният Ра-Му – се изп-
рави и им каза: „Не предсказах ли всичко това?“. А жените и мъ-
жете в своите блестящи одежди и скъпоценни камъни ридаеха:
„Му, спаси ни!“. Му им отвърна: „Всички вие ще умрете заедно
със слугите и богатствата си и от пепелта ви ще възникне нов
народ. Ако и той забрави, че е по-висш, защото допринася, а не
защото се възползва, ще го сполети същата участ“. Думите на Му
се задавиха в пламъците и дима, земята и нейните обитатели бяха
разкъсани на парчета и погълнати от дълбините“ (Churchward, J.
The Lost Continent of Mu. с. 80).
Следващите факти ще покажат защо започваме именно с
този цитат.
Великденският остров е на 3000 километра от бреговете на
Чили, голям е колкото Джърси. Когато първият европейски мо-
реплавател (холандец) стига до него през 1722 г., той решава, че
островът е населен с великани. Върху това малко парче вулка-
нична полинезийска земя са изправени 592 статуи. Някои от тях
са високи над 20 метра и тежат по 50 тона. Кога са били издигна-
ти? Как? В резултат на изучаването на тайнствените монументи
учените смятат, че там могат да бъдат различени три равнища на
цивилизация, най-съвършена от които е най-древната. Както и в
Египет, огромни блокове от бигор, от базалт, от лава са прилепе-
ни един към друг с невероятна изкусност. Но релефът на острова
е неравен, а няколкото нискорасли дървета не могат да послужат
за носилки. Как ли са били пренасяни камъните? И може ли тук
да се говори за огромно количество черноработници? През XIX
век населението на Великденския остров е 200 души – три пъти
по-малко от статуите. На този остров земята е безплодна, никога
не е имало домашни животни, едва ли някога са могли да живеят
повече от три-четири хиляди души. Къде тогава е истината?
Първите стъпили на Великденския остров мисионери пола-
гат особени грижи, за да изчезнат следите от умрялата цивилиза-
ция, както постъпват и в Африка, и в Южна Америка. В подно-
жието на статуите лежат древни дървени таблички, покрити с
йероглифи: изгорени са или изпратени във Ватиканската библио-
тека, където се пазят немалко тайни. Дали са се стремили да
унищожат остатъците от древни суеверия, или пък са искали да
прикрият свидетелствата за друго знание? Спомени за пребивава-
нето на Земята на непознати същества? Посетители, дошли от-
вън?
Първите изследвали острова европейци забелязват сред ос-
тровитяните бели брадати хора. Откъде са се появили? Потомци
на коя изчезнала днес раса са били? Остатъци от легенди разказ-
ват за расата на господарите, на учителите, изникнали от дълби-
ните на вековете или паднали от небесата.
Ортодоксалната наука приема, че това са останки от викин-
ги, които са плавали до Америка в ранни времена. Това можеше
обаче да се приеме, при положение че тези бели жители спазваха
викингската култура, а не традиционния възглед за бог Ра-Му
(=Слънчево-мъдрия), което е присъщо само за останалите потом-
ци от княжеството Ману в Атлантида.
Другото изключително интересно сведение дава скалният
текст, открит на остров Питкейрн: „Нашият екипаж, който пре-
търпя корабокрушение по време на буря, намери земя, за което
благодари на Бога. Ние сме хора от областта Ману. Почитаме Ра,
както ни повелява Свещеното писание. Ние приветстваме слън-
цето.“
Защо вижданията на ортодоксалната наука, че това са хора
от либийското плато Ману, не може да са верни: а) в тази афри-
канска област са живели племена с различен от бялата раса гено-
тип; б) либийският диалект на древноегипетския език е донесен
от бялата група на фараоните и жреците, за впоследствие ще от-
бележим откъде са дошли; в) топонимът на платото Ману е оста-
вено именно от просветителското коляно на племенната група
фараони, но подобни топоними и прозвища като качествено оп-
ределение вместо етноними са разнесени навсякъде по пътя, по
който са минали потомците от атлантското княжество Ману; г)
факт е, че, преди да загине Атлантида, тя е владеела местностите
в Африка до това либийско плато, както и в Европа до Етрурия
(днешна Италия), но в тези земи не са останали атлантски потом-
ци; д) в Либия не са почитали Бога чрез прозвището Ра или Ра-
Му; е) като финал, завърналите се обратно към Европа прототра-
ки – хоните, поставят нов хидроним на най-източната европейска
река (посрещаща слънцето), назовавайки днешна Волга Ра, или
СЛЪНЧЕВОБОЖЕСТВЕНАТА."

Нищо чудно този апокриф да ни води към истината за произхода ни. Енох казва, че 200 ангели са слезли на Земята и са образували семейства с местни жени, затова Бог ги е наказал. За самият Енох се говори, че е имал извънземен произход. Вероятно е баща му да не е бил земянин. Имали са гигантски ръст и са живеели много, в сравнение със сегашната продължителност на живота.

"В различните култури Хермес е бил наричан с различни имена: в древен Египет – Хермес и Тот, сред евереите и в Библията – Енох, а сред арабите – Идрис. За латински аналог се смята Меркурий."

Орфей не беше първият. Преди него Син Божий на Балканите слезе под името Полукс. Носеше символите на погребални принадлежности отпреди потопа. Те бяха подобни на египетските знаци, с които бяха погребвани фараоните, но в обратно положение по линиите дясно-ляво, горе-долу. Полукс не е истинското Ми име в онази епоха, но така Ме пишат в митологията. Моите приближени Ме знаят с духовното Ми име ТОТ и Ме идентифицират с египетското едноименно божество. Истината е, че аз работих и в Египет и това влезе в митовете и религията им, но фактически излязох от Рилската Агарта. Нозон бе първият Ми ученик тогава, който се роди в България повече от пет пъти и предпоследния път му продиктувах книгите на Тот. Те неправилно се нарича назореи, но правилното е НОЗОРЕИ, по името на първия Ми ученик.
Когато дадох символите при погребението на египетските фараони, Аз имах предвид способността на някои фигури и сплави да предизвикват излъчване и мумифициране за определен срок, докато посветеният учи в другия свят. Саркофазите не бяха нищо друго, освен нещо като площадки за излитане. Но в Египет Моята рилска мъдрост бе превърната в средство за диктатура на жреците, поради което се наложи да объркам умовете им и да обърна полярността на мистичните атрибути. Това наказа фараоните и жреците, коти дръзнаха да се обявят за наместници на Озирис и Ра на Земята. От промяната на погребалните пози и разположението на погребалните атрибути последва невъзможността на излъчилия се да се върне в тялото си и, съответно, вечното му мумифициране. Така спрях едно зло, което взимаше катастрофални размери. В етерните подземия на Рила се пазят записи от всичко това. Истина е, че славянската дума “езеро” идва още от ония времена. Тя има еднакъв корен със “зървам”, “озирам се”, “взор”; “Озирис” е славянска дума, т.е. най-древна предревнотракийска дума, , означаваща “озирай се”. Езерната школа на Агарта в Рила имаше един основен метод на “езерно озиране”, чрез който посветените наслагваха отпечатъците от небесните картини, получавани чрез езерата – екрани в етерната акаша. От Олимп, т.е. Мусала, и от Езерния връх посветените трябваше да се озират къде, в кое езеро точно се появява космично изображение. Понеже това винаги ставаше неочаквано, чрез озирането небето учеше рилските Мои неофити да пробуждат съзнанието си за физическото поле. Това бяха първите уроци и упражнения за изграждане на умствено тяло. Само озиращият се може да изгради умствено тяло, защото умът не е нищо друго, освен съобразяване с околната реалност. Тези далечни времена не оставиха спомени в паметта на човечеството, освен в мита за Кастор и Полукс, който трябва да проучите и преосмислите основно. Може още сега.
От всичко това философската нишка е следната: Зевс е пространство, Кронос е времето; Диоскурите са двама от синовете на пространството: безсмъртното начало величина и смъртното начало протяжност. Пространството се мери с величината, но се превръща във време чрез протяжността. Величината има за цел да осигури свобода на съществата, а протяжността – движение. Слизайки на Земята като “Полукс”, Аз трябваше да развия в човечеството способността да се ориентира в пространството, която е претърпяла вече много усъвършенствувания, но по онова време тя беше още начатъчна, защото хората живееха още със зрението си на етерното поле. Етерните очи обаче един ден, оживиха се физическите, а хората постоянно търсеха етерния свят чрез опити за възвръщане към вътрешно съзерцание.. Много прозаична и груба природа ги обкръжаваше и те можеха да бъдат принудени да гледат навън през физическите си очи, само ако по някакъв начин живите картини на етерната вселена можеха да се появяват на неочаквани места в пространството. Езерата са телескопи от двуизмерен тип – именно така се лови диапазона на етерната вселена. Много по-късно, когато работех чрез Буда, аз използвах подобни методи за пробуждане на съзнанието чрез физическия свят. Наблюдението е основен метод; вниманието, концентрацията, научната дейност при вас – това са все методи за изграждане на умственото тяло.
Ра е не Египетско, а също Рилско Божество, от името на основното слово “Рай”, пак славянска дума, означаваща единство на ума и сърцето. Като Полукс Аз имах да пробуждам зрението и нисшия манас – за ориентация в пространството и, най-вече, във величините му. Оттук – и всички състезания на Олимп и Елада, целящи да развиват тази способност. На физическо ниво целта се обяснява така: съсредоточавайки се във физическия обект, окото му придава видеонни вълни и частици, а от избитите откатни частици на физическата материя получава материал за изграждане на мюонното тяло. Мюонното тяло е стадий на слизане в химическата материя с молекулярна структура. Овладяването на това материално поле изисква съсредоточаване в материално-веществени обекти и боравене с тях чрез ръцете, така че има нещо вярно в това, че трудът е създал човека. Но съвсем не по причини, по които го обяснява системата ви.
Скоростта е лостът на пространството и времето в съюз, но Полукс е безсмъртният син на Зевс, защото, колкото и да ви е странно, величината е безсмъртна, а протяжността е смъртна. Това изисква по-обстойна лекция, която ще диктувам, когато ще съставим философски речник. Нек от Кападокия може да се търси по акаша или в историята, защото той записа по-важните етапи от работата Ми като Полукс. Пред вас се открива възможност да коригирате и допълните окултната история на човечеството, ако искате да се записват Моите диктувания по метода на холизацията, така че Моята роля като основоположник на Агарта, на Икло в Рила, почна с историята за Полукс.
Агарта има клонове навсякъде под Земята, не само в планините. Тя е на етерно поле, което в пространството се намира от 10 до 3000 м. под морското равнище. Разбира се, етерното поле излиза навън през периода на вегетация и затова растат растенията. Рилската Агарта е най-стара, но Хималайската е най-високата, не само в геологически смисъл, но и в духовен; старостта има едни предимства, но устремността към небето – други. Не бива да се счита, че нещо, което е “най” в една област, е нещо повече от нещо, което е “най” в друга. Най старата школа на Земята винаги е пораждала и ще поражда всички култури, но най-високата школа ги довежда до тяхното съвършено изпълнение, така че символът, наречен “бацилус булгарикус”, също не е случаен. Той е само подквасата, без която нищо не става, но крайният продукт става съвършен на други места. Затова, в заключение, минавам към пасажа от Словото, с който отворихте темата.
Не че Рилската Агарта ще престане да бъде водеща, но сега определено може да се каже, че щафетата се предава на Кавказ. Там също млякото се подквасва много добре. Подготвил съм нови руски души на почвата на най-древния кавказки етнос. Много скоро ще Ме видите как идвам там. Българите не могат да работят съвместно. Не ги укорявам. Те извършиха това, което можаха, и то не е никак малко. Тези от вас, които са останали верни, нека укрепяват това, което е останало. Тъй казах някога на духа на Сардийската църква, но фактът е и в това, че Сардийската има само пет души, които ходят в бели дрехи, т.е. правете преводи: имат бели аури. И делото ви става още по-трудно от сега нататък, не защото няма да има свобода, а защото новото ни дело може до такава степен да ви увлече и погълне, че да не оставите време за предишното. Разберете, животъ и беседите Ми в България като Беинса Дуно са основата на шестата и седмата раса! Без тях е абсурдно да проникнете в новата Ми изява и да стигнете отново до Мен. Такъв е законът. Учителят винаги стъпва върху канарата на Словото Си от предишното Си идване на Земята. Помнете много добре и го запишете с грамадни букви: онзи, който от сега нататък се обявява за новото явление на Учителя на Земята, а не сложи за основа на Словото и делото си българските лекции беседи, не е от Бога! Но, разбера се, новото идва винаги по нов начин – така че ще има и някои разлики. Не очаквайте този път да дойда само като единствен Учител, макар и да се оформя вече една доминанта. Този път, в епохата на Водолея, ще дойда в умовете и сърцата на мнозина и ще се изявя колективно. Радвайте се, пейте и славословете Господа! Дойде великият момент и сега е, за който е казано, че явления на Духа ще последват; младите ще пророкуват, старите ще се възнасят и Моите стъпки по Земята ще станат известни на всички!