още статии за случая "Юлия Кръстева", които добавят допълнителни щрихи към общата картина, която все още в мътна...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MilaO6 на 15.04.18 20:50.

Нищо ново не казва. То даже и старо не казва, нищо не казва Троянов.

Може да не е съвсем ново, просто е по-конкретно от общите приказки за липсващи страници и фалшифицирано досие. И това не е точно неговия анализ, а статия върху неговия анализ...

Според самата Юлия Кръстева, досието е "пълно с грешки" /каквото и да значи това/- от телефонно интервю за „Ди Цайт, като в статията има само части от него

Всъщност преводът /не само на посочените връзки/ е нещо много специално - нанапразно италианският израз “Traduttore – Traditore” за последиците от неверния превод е в сила и днес

Предполагам, че има още случаи, подобни на този на Ю.К. - прочистено досие, липса на писмени доноси /на прима виста се сещам за Жан Виденов/

Според мен, тя няма предвид грешки при превода... Иначе, за грешките при превода е всеизвестно какви конфузии стават и какви бели могат да причинят...

А, иначе, прочистването на досиетата е широко дискутирана тема, за съжаление не напълно огласена... Аз си мисля защо по-скоро изобщо не са унищожили цялото досие, а само частично като са изтеглили нейните лично писани доноси...

Според мен по-скоро е за "грешки" в нашия превод, не в нейния

Възможно е да е била споменавана в други досиета - някъде четох, че има някаква информация за нея от Боян Трайков и Владимир Костов, в смисъл че може да се вербува

Доколкото разбрах от една от статиите, липсата на собственоръчно написани доноси е било условие, поставено от самата Ю. К.

При всички случаи, няма как да се обясни, че просто така са я пуснали съвсем свободно да замине за Франция, да следва там, да се ожени и да остане там без никакви условия. В такъв случай, трябва да се ревизира твърдението, че никой по време на соца не е могъл безпрепятствено и свободно да излиза извън страната, да се обучава в западни страни, да се жени и да остава там без никаква обвързаност и без никакви условия. А както знаем, това не беше така.

Ако пък е имало опити за вербуване, но тя не се е съгласила, не разбирам, защо да не може да го огласи веднага след промените или дори и сега.

А дори и да е била притискана и тя да не е могла по различни съображения да откаже, пак не разбирам, защо тя, толкова умна и интелигентна, да не намери подходящ начин да обясни всичко това. При всички случаи една честна и открита позиция не би и навредила. Напротив, още повече би спечелила много хора на нейна страна, самата тя би се чувствала по-комфортно.

Сабоурин пише вече второ писмо - първото е до редакцията на ЛВ, по повод проверените в началото на годината сътрудници в писателски организации
Ю.К. е проверена също - била е член на редакционния съвет
Сабоурин протестира срещу това, че името на Ю.К. продължава да е в редакционното каре

По този повод си спомних, че в края на миналата година, един от сътрудниците на ЛВ - проф. Владимир Трендафилов, направи нещо като публично признание във Фейсбук за принадлежността си към службите - голям кураж се иска, за да се напише такова признание

проф. Владимир Трендафилов, направи нещо като публично признание във Фейсбук за принадлежността си към службите - голям кураж се иска, за да се напише такова признание

Затова става въпрос... има няколко подобно случая, доколкото зная... единият е Петко Бочаров... Вярно е, не е лесно и се иска и смелост, и съвест, и кураж. Но, мисля си, точно това прави голямо впечатление на хората, оценяват го и са готови да простят след такава постъпка. Още повече това се очаква от хора като Юлия Кръстева, с голям всепризнат интелект от световна класа. При всички случаи тя би могла да намери подходящ начин да го направи така, че да не пострада нито авторитетът, нито репутацията й. И ако такава личност не намери начин да го направи, това би говорило за други дефицити, които не й правят чест. И дори да успее да запази името и авторитета си, ще остане неприятен привкус.