какво заглавие бихте й дали? / Контакти / Поколения / 40-50

На тази писменост комуникирали с т. нар. заклети сестри, други жени със същата участ, пришивали тези странни знаци в дрехите си, записвали тайни рецепти, създавали химни, възхваляващи жената и силата й.

Когато!
когато кръглото колело още ней било измислено,
и още е било квадратно.

Всичко е било квадратно,
-тенджери,тигани,черпаци............

дори кукото за акане през нощта на малките деца квадратни,
тоалетните чинии,бойлерите,

а в училищата,
на поляната ученици играели футбол с квадратните си топки.

Матриархата !

Тез тъмни векове,в които мъже висяли по дърветата обесени за собствените си черва.

................................................................................

Имало едно време/през десет потопа,та зад десети/тогава когато още нищо по умно от матриархата не било измислено,таа....имало го това времее....

Тогава когато жените носели боздугани ,а мъжете с тъжни жетварски песни приспивали челяд и добитък.

Нямало образцово село което да няма при изворите си по един Змей,за да отчита показанията на водомерите за студена и топла вода която той най съвестно подгрявал и лете и зиме.

Всички села се управлявали от Триумверат !

Трите най здрави жени в селото класирали се по системата на директното елиминиране и метода око за зъб,
или каквото там ти се намира все още ,с поне по сто мъжки скалпа на пояса,
и гердан от горни кътници.

Вечер до късно пушели лулата на мира,или на клюката, ако случайно първата им доскучее.

Всяка година избирали най красивата девица на селото и я давали на Змея да я изяде като казвали на селяните,че така го омилостивяват и си осигуряват топлата вода и парното за година напред и независимост от други хищни ТЕЦове.

Така държали жените в покорство,
а мъжете?

-мъжете от древни времена били кротки и безопасни,ходели с менци за вода и месели вкусен пухкав ръчен хляб.

Змея обаче бил кротък, по душа,плюс това вегетарианец.
-не харесвал силните жени които не се разделяли с огледалцата си и постоянно им досаждали с въпроса:
"Огледалце,огледалце-я кажи.............."-и най се радвали оттам щом чуят те лъжи.

Змеят много съжалявал горките девойчета които жално плачели преди изяждане.
И нарочно си бил оставил един голям,голям кариес където криел девойчето докато се преструвал че я ядеее....

Веднъъъж................................../тук плочата с приказката свършиии-ако ти е интересна ще обърнем и другата страна,но като стара плоча прескача малко,и не знам дали се хваща нещо ,но те така са старите приказки на стари плочи/.........................................................
..................................................................
.................................................................
..................................................................
Веднъъъж......било точно време преди аванс /тогава жените са най раздразнителни,а мъжете-плашливи.
Било ден преди аванс,когато прашен насред село спрял пощенският дилижанс.
Пощаджийката спряла колкото да остави-вземе ,
обърнала три уискита на бара ,запсувала конете и се загубила в хоризонта.

Като във всяко забутано село,и тук идването на пощенският дилижанс било единственото нещо което може да направи един ден по прашен и по различен от останалите.

Триумвератът /не случайно народът помни Пена,Мара и Салкъм Тодора / както винаги разпечатаха всички писма за да се уверят не съдържат ли уронващи власта и забранени печатни материали , възвания за бунт и отмяна на мъжката повинност.

Въпреки че мъжете което е редно никога не са имали право на кореспонденция /какво по нормално от това/
Все пак "Ескадроните на Подозрението" бяха засичали опити в писма между жени да се подпъхват скрити или завоалирани послания със сквернящи съдържания.

Сега нямаше нищо такова обаче,но и селото беше кротко,едно образцово село в огърлицата на Повелителката -дума чието произнасяне караше мъжете да потреперват във хладни конвулсии придружени с капчици нервна пот.

Проверката за шифроване и скрит със симпатично мастило текст също беше отрицателна,сканирането с рентген за модифицирана плътност-също!.

Въпреки всичко подозрителността витаеше във въздуха като разряд статично напрежение търсещ къде да изтряска!
И тогава!!!!!

Кака Мара разглеждаше под лупа марките на писмото до селската касапка кака Павлина ,когато съзря може би съвсем случайно чак в дълбоката перспектива на холографското изображение нещо което я вцепени!

Поиска да извика!

По устав между трите не можеше да има тайни,живееха като едно цяло деляха дори харема мъже без договорки и претенции-всичко на равна ,сестринска нога.

Кака Мара не извика обаче!

С последни сили бе захапала устни и предъвка спонтанния вик.

Никой не забеляза нищо подозрително ,но това което видя Кака Мара в близките дни щеше да завлече спокойното ежедневие на селото, както октопод завлича търговски кораб..............................