четох в темата за питърсън превода на интервюто му за канал 4 и ми се струва, че макар и превода да е горе-долу сносен, над 90% от информацията е загубена ...

те психолозите неслучайно казват че при човешките взаимоотношения само 10% от информацията е вербална, а останалите 90% невербална - език на тялото, тембър на гласа, ритъм на говора, жестове, погледи и мимики ...

спомних си как това лято в българия бях при едни хора, у които телевизорът бръмчеше нон-стоп, не че го гледаха кой знае колко, ами така, вероятно по навик ...

мен тва ужасно ме натоварваше защото се мъчех да го игнорирам, което не беше лесно, тъй като човешкото внимание се привлича от всичко което мърда и се движи и ужасно ти пречи на всичко, което правиш ...

но в един момент вниманието ме беше привлечено от нещо познато - реклама за филма гранд торино на клинт ийстууд ... и аз спонтанно казах нещо от сорта, еийй, това е страшен филм, оказа се, че хората не го бяха гледали, викам ааа, на всяка цена трябва да го гледате - речено - сторено, зареждаме се в уреченото време и филмът започва ...

начи много ми е трудно да опиша преживяването ... филмът дублиран на български - не знам как го правят тва дублиране, обаче за да се чуват българските думи, мириканските са много намалени, което е логично, но пък заедно с мириканските думи е изчезнала и музиката, също както и различните шумове, заменени с нещо като бучене ... репликите на български се произнасяха с безизразен монотонен глас, при което целия режисьорски и актьорски гений на клинт ийстууд отиде на кино, (pun intended! - ха преведете го тва, де!)

никаква синхронизация с езика на тялото му и с очите му (едно от най-характерните му изразни средства), никакви промени в тембъра и ритъма, дори и в силата на гласа, дали вика или шепне няма никакво значение, отделно че ветеранът от виетнам стои под веещото се мириканско знаме и реди думи от речника на пернишки бабаит ... просто, но уей ...

изобщо някаква гротескна карикатура на невероятно силния и драматичен филм - с този дублаж бяха успели да заличат абсолютно целия филм, аз го изтраях около петнадесет минути с голям зор, личеше си, че и хората наоколо изобщо не успяваха да бъдат грабнати от филма ...

за мен бе някакво ужасно фиаско, но пък напълно незабележимо за хората край мен, които не бяха виждали оригинала ... те просто си се разсеяха и за тях нищо особено не беше станало - поредната вечер с поредния тъп филм, дето не става за гледане и се забравя още преди да е завършил

сега си го спомних това преживяване като прочетох превода на интервюто на питърсън ... и изведнъж в главата ми се появи мисълта, че в българия всеки път се чувствам непривично и кофти, точно по начина, че все едно че гледам зле дублиран мирикански филм - уж всичко е както си требе и както би трябвало да бъде, разумно, културно и цивилизовано и все пак нищо не е като хората ... но на всичкото отгоре на хората наоколо не им прави впечатление, щото те не са виждали оригинала ...

... знам, че ще скокнете сега защитниците на българЩината да ми цитирате изобилието от поговорки, точно измислени за не посмее никой да каже че царят е гол ... ама пък наистина е жалко ... точно както приказката за бисерите и свинете

хъ сигъ де ?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кофти дублаж развали "Играчка-плачка". Там героят (героинята) беше травестит, който изобщо, ама изобщо не приличаше на мъж. От дублирането на български се разбираше че не е жена и така за нас, българските зрители нямаше изненада в сцената, когато се съблече. А главният герой повърна.

това не е дублаж, а превод. дублажът е трудоемка и скъпа работа и в бегето никой не си дава труд да го прави. да не говорим, че изисква сериозна предварителна работа по превода, за да се наместят репликите точно според дължината на оригиналните (дублаж уста в уста му викат май).

преди години гледах един прекрасен филм, на който за съжаление сега не му помня името и в който главният герой се влюби в една страхотна мацка - ама пипната отвсякъде. май беше и леко мулатка на всичкото отгоре. абе, всичко в нея на макс. накрая се оказа травестит. гласът й беше забележителен мек, топъл алт. после го гледах по нашенско тиви. беше 'дублиран' (разбирай преведен) с най-обикновен мъжки глас, което съсипа целия филм.

оооппс - видях, че вече са ме изпреварили с филма :)

Редактирано от gelsomino на 02.02.18 13:23.

в този ред на мисли, макар и не за 'дублаж', ами за съсипана сцена от филм:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от gelsomino на 02.02.18 13:39.

Да. И със сибтитрите е трагично. Някои канали пускат със субтитри, което от една страна е похвално, от друга сигурно им е по-евтинджос от гласов превод, а може и договорът за разпространение на даден филм да е такъв. И са хванали някакви квазипреводачески организми. Някъде преводът е ужасен, другате си личи, че е минат през машинен такъв и донатъкмен набързо. Но най-втрещяващ е провописът. Хайде, пуснали са го през българска програма за корекция на правописа, похвално. Обаче тя не хваща грешки от незнание, като примерно бъркане на сАрма и сЪрма, пълен-непълен член, кой(то) или кого(то) и.т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз го гледах с български дублаж въртеше се по телевизиите- същото усещане.

Вечният проблем - геният на преводача има равностойно значение като този на автора. (Каже ли се преводач все за Валери Петров се сещам, Бог да го прости. Перфектен беше.)
Принципно за филми, разбира се, че субтитрите са най-доброто, но трябва да се има предвид, че не всички могат да виждат добре. Националните телевизии трябва да се съобразят с това и така се стига до дублажа с произтичащите проблеми- липсва музиката за фон, темпото е различно, идиомите губят смисъл и т.н.
Моята майка е висшист с обща култура за завиждане, но има проблеми с очите. Когато попита някого на спирката кой тролей или трамвай се задава или в институция каква бланка кое гише за къде е и т.н. отговора в повече от половината случаи е ама ти не можеш ли да четеш(на ти, понеже към неграмотна няма на вие да говорим). Поне дублажите са добре дошли в нейният случай, добри, лоши, всякакви. Че имаше времена - бяха рядкост и те.

кат студент гледах "едно време на запад" в кино дружба със сръбски субтитри

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е жалко, няма гол цар. Мисли философски!
Примерно: хората се изтрепват да избягат от оригинала и да отидат в дублажа (Африка, далечна Азия...). Тези от дублажа пък (България) се мъчат да отидат в благия оригинал, като при това гуубят основната си ценност - незнанието, ключ към щастието.
Щастие или оригинал? "Това е въпросът", както го знаем в превод.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Киноманиаците не гледат филми с дублаж.

Сега нещо за дублажа, нещо за субтитрите.
Има и прилични дублажи, има и кофти. Най-приличният дублаж е с добре подбрани актьори така, щото тембърът на гласа и интонацията максимално да наподобяват тези на озвучавания филмов актьор. Допълнително да се дообработи звука така, щото думите на дубльора идеално да съвпадат с мимиката на актьора - кога си отваря и затваря устата - общото впечатление е Клинт Истууд говори на български. Тази техника не знам дали се прилага в нашенско, не съм обръщала внимание.

Субтитриран филм, да кажем, с брилянтен превод.
Това е най-удачният вариант за гледане на чуждоезични филми, стига драгия зрител да не го мързи да следи действието и да чете едновременно, като при това чува оригиналните реплики и звуци от филма. Има едно неудобство, особено при англоезичните филми. Не винаги може да бъде дословно преведен пълния текст. Защото има изисквания за максимален брой символи при субтитъра, който да стои на екрана минимален брой секунди. Така, щото да бъде прочетен без затруднения.
Във филмите често говорят бързо и един през друг. Често един израз на английски дословно преведен на български е по-дълъг. И преводачът е длъжен да си окълца превода, да замени, ореже и префасонира думи и реплики, за да се вместят в изискванията за субтитъра.

При дублажа също има опасност, ако оригиналите са по-бързореки, а българският превод по-дълъг, дублиращите актьори да се затруднят да изчетат толкова бързо и четливо текста. Затовах и там понякога се налага орязване и префасониране на превода. Но в по-малка степен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите