Blade Runner 2049 / Контакти / Поколения / 40-50

Здравейте приятели,

гледахте ли новия Blade Runner, който се явява продължение на оригиналния такъв?

Аз по случайност го гледах два пъти и чуствата, които остави у мен са повече от смесени. Ще е пресилено да се каже, че филмът е пълно разочарование. Погледнат сам по себе си е един никак не лош филм. Проблемът разбира се появявява, когато използваш за еталон предполагаемата му предистория, филмирана във версията от 1993 - director's cut.

Кое не се хареса:

1. Филмът е прекалено дълъг: В стремежа си да се избегне усещането, че е екшън (за да отговаря стилово на предисторията) и уж, за да се вкара философски елемент, ресьорът се е усрал в разтягането на локуми. Оригиналът на Ридли Скот е един час по-къс и пак е по-съдържателен.

2. Актьорската игра: Гледаме два филма - преди появяването на Харисън Форд и след появяването на Харисън Форд. Ето това постига добрият актьор. Ако извадим сцените, в които участва Форд, актьорската игра е на ниво Марвел, което за един Blade Runner е доста хилаво. Далеч под нивото е на оригинала от 1982/1993 с феноменалния Рудгер Хауър.

3. Клишета, клишета и пак клишета: Всичко, което отличаваше оригинала и го правеше една реална иновация е деградирано до стандартните холивудски клишета. Референциите към оригинала, които се цитират тук и там като случайно подхвърлени, правят сюжета да звучи още по-кух.

4. Кинематографията: Кинематографията сама по себе си е перфектна! Ако има причина да се гледа този филм, то това са кинематографията и саундтракът. Като на това място саундтракът печели.
Саундтракът действително по нищо не отстъпва на оригинала на Вангелис и ако има нещо в този филм, което да е продължение на оригинала, то това несъмнено е именно саундтракът. Само музиката и свързаните с нея ефекти създават усещане за континуитет между двете части. Само тук Blade Runner действително е Blade Runner.
Кинематографията от друга страна е дошла прекалено стерилна. Сцените, които трябва да направят прехода на атмосферата към оригинала изглеждат като същити с бели конци на фона на останалото. Въпреки това като цяло кинематографията е отлична.

5. Сюжет: Както казахме клишета. Сюжетът е толкова линеен, че чак е дебилен. Няма никаква изненада, няма никакъв фокус на отделната сцена. А сцената, в която се опитват уж да изнудват Харисън Форд е такъв боклук, че има потенциал да развали целия филм.

Това е моето мнение.