|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
Честито на имениците
|
|
| Автор |
Metropolis (LANL) |
| Публикувано | 14.10.17 16:02 |
|
|
То не че в наши дни имената Петка и Петко, Парашкева, Пенка, Петя и т.н са много разпростанени, но кой знае какви индивиди "обитават" този клуб.
Редактирано от Metropolis на 14.10.17 16:06.
| |
|
|
|
руските ми приятели си честитят някакъв празник "Покров Пресвятой Богородицы". Та и на мен честитиха, ама - срам не срам, нямам представа какво е това.
Някой ако знае, да каже. У нас това празнува ли се, как се нарича и пр.
| |
|
|
|
Те го карат по стар стил.
| |
|
|
|
Русия пранува по юлианския календар ние Покров Богородичен го честваме на 1 октомври.
Ние честваме днес света Петка Търновска чийто мощи сега са в Румъния.
Редактирано от Metropolis на 14.10.17 21:07.
| |
|
|
|
Ние днес ходихме на едно "манастирче" (оказа се, че това е официална дума, не умалително), нещо като параклис - на името на Св. Петка, даваха курбан. Народ, народ... по един баир. Но беше супер. Радомирско.
| |
|
|
|
Kакто правилно забелязваш щом има курбан има много хора, гладен народ много за жалост. Колко от тях са били на литургията кой знае.
Но тук така са смеси чистото правослявие със холклорни трации и остатъци от езически обичаи, че църквата се е видяла принудена да приема това като нещо периферно за същността на христинството. А май и по целите Балкани е така след падането на Византия.
Редактирано от Metropolis на 14.10.17 22:15.
| |
|
|
|
Нищо, аз съм "за" - нека църковните празници да бъдат и "купон", щом и по този начин се налага божията воля. Курбанът е по-скоро символичен, едва ли някой дойде само заради него. Аз го приемам като разновидност на комката.
| |
|
|
|
Така е, затова и Църквата го приема, дори се четат специални молитви за освещаване на тази храна. Но за жалост в съзнанието на много битови православни това е същността на празника.
Курбана, заместителната жерта на животно заради греховете на човека, е бил центъра на много езически култове. (Да не говорим за такива където жервтата е била друг човек). А също и в Йерусалимския храм.
Но в християнството тази жертва е Агнега Бож,ий - Христос който доброволно се принася в жертва за изкупление на греховете на всички който слушат и изпълняват неговите повели.
Редактирано от Metropolis на 15.10.17 15:03.
| |
|
|
|
Много ми е интересно какво пишеш Аз съм доста необразован по тия теми.
Пазя в сърцето си спомен за митрополит Пимен, беше ни семеен приятел, по-точно на майка ми (тя се е грижила доста навремето за неговата майка, баба Минка). В крайна сметка той ме и венча, лично. Отслужи цялата работа, беше голяма чест. Но никога не е наставлявал, проповядвал, просто беше много сладкодумен и с такъв особен език, думи, които много рядко чува човек и съчетани по един невероятен начин. Като дете съм ходил на гости (със семейството) у тях, в митрополията, жив спомен пазя. После той идваше няколко пъти на вечеря вкъщи, 70-те и 80-те години, с една "Чайка" пред четириетажната кооперацийка, събирахме очите на комшиите. Баща ми почна да му целува ръка едва след промените... а бе, има интрига в спомените ми
Та, какво исках да кажа... като не съм получил религиозно образование тогава, когато му е било времето, сега е късно. Но пък ми е интересно да чета и каквото прочета, помня.
| |
|
|
|
Религиозното образование нито помага нито пречи, а може да даде само някакви основи за обща представа. (Да не забравяме че Сталин е бил семинарист - зависи основно от нагласата на човека).
А да се ходи в храма никога не е късно. Там се научават много повече неща, защото в продължение на хилядолетия множество от свети отци на Църквата са творили служебни текстове, в които по много рзбираем начин са синтезирани принципите на стария и нов завет. Самите песнопения също са добър помощник за разбиране на Библията.
Сега има и много литература и човек като понапредне в смисъла на нещата може да се и самообразова. За начинаещите има към доста храмове добри неделни училища, където освен библейските текстове може да се изувачват основите на православното песнопение и живопис. С две думи има много възможности за човек, който има желание.
Аз като бях дете нямаше литература. Баща ми беше силно вярващ и от него понаучих някой основни неща, но той нямаше много време да се занимава, а и може би не искаше за да не си имам неприятности в училище.
Основното дължа на баба ми. Благодарение на нея съм и кръстен като дете, а и тя ни водеше в храма. Родителите ми къде нямаха много време къде ги беше страх от преследване не са ме водили като дете. Ти трябва да помниш че в това време властта следеше кои хора посещават храмовете. Помня дори че кръсника ми, който беше 10-на години по-голям от мен, си имаше неприятности с комсомола че станал такъв. (Как са разрали не знам, изглежда е споделил с някой псевоприятел и го бяха натопили където трябва. Тогава нямаше и литература. (Преди 9 у дома е имало християнски книги и Библия, но при бомдандировките над София, къщата ни е пострадала от бомба и книгите изгорели. После след войната явно на родата не им е било до това. Та когато бях дете имаше само един молитвеник и нов завет. Другото беше предаване на ухо.)
След промените вече мошеша да се намира все повече и повече литература. Сега я има в изобилие.
Та с две думи, когато има желание има и начин.
Като начало препоръчвам "Точно изложение на Православната вяра" на св. Йоан Дамаскин. има я мисля в момента в църковните магазини и в доста храмове.
Предполагам знаеш че в най-синтезиран вид православието е изложено в символа на вярата, който се чете по време на всяка неделна литургия. Ето ти тук тълкование на от един светец от 20 век. Редактирано от Metropolis на 16.10.17 01:46.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|