и още...и още...тази приказка освен поучителна е и с добър и красив край..но е много дълга и трудна за разказване и още по трудна за разбиране от луди. Тази приказка я изживяваме чрез чувствата и емоциите ни...дадено ни е всичко и достатъчно...и мяма причина да не сме щастливи осве собствената ни глупава лудост...Това е моята приказка и моята лудост...и много ви обичам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е защо се дърпаш сега?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защо се явява трудност толерантността към чуждата реалност?

Това просто не е вярно. За простота - «чуждата реалност» = «другият».

Човек, веднага след осъзнаването си (т.е. щом започне да се разграничава от останалия свят) започва да се интересува живо и да се стреми към «другия». И (изключвайки дебилите и тЪпИгьозите) сравнително бързо разбира, че всяко друго човешко същество е различно по своемо. Колкото по-различно - толкова по-интересно. След като бъде запалена искрата на любопитсвото често разбираме, че другият не ни е чак толкова чужд. И ако имаме известни решаващи съвпадения по някои считани за или усещани като много важни нещица - може да се стигне до близост, сприятеляване, а понякога и още нещо.
Тогава подобните (си един на друг) могат да се разтворят в други себеподобни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В допълнение:

и от личен опит: няма по-голям кошмар от този да си загрижен, обвързан и отговорен за човек, който претендира да се съобразяваш с "неговата реалност". С всичките му манипулативни екстри - от "жертва" до морално задължение, ако ти самият държиш на изградения си морал - за да те обвини в нетолерантност и дори тормоз.

В болните възприятия на индивида, който ти скача с "аз съм различен, уважавай ме",
твоята лична различност спрямо неговата не важи. Той изисква от тебе да му влезеш в обувките, но е неспособен да стори същото.
"Обожавам" аргумента "аз не съм като тебе, отдай ми дължимото".
Е, хубу, ма от това следва, че и аз не съм като тебе, що не ми отдаваш дължимото...уважение, внимание, признание?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Е, хубу, ма от това следва, че и аз не съм като тебе, що не ми отдаваш дължимото...уважение, внимание, признание?"
Щото е различна от теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за приказки сърце имам, време имам, интелект за разбиране ... не е много сигурно
та ако откриеш в себе си порив за разказване ...

Ние, лудите хора, разсъждаваме със сърцето.

и ти си един романтик, но погледни ... на практика нещата стоят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щото е различна от теб.
като е различна, да не вряска за толерантност от моя страна.

Че нещо много станаха позьорите с "различност". писъци до небето - що не ни уважавате.

Бря! Моята "различност" купища народ не я уважават, ругаят, псуват, банват и пренебрегват.
Да зема да си ушия знаме от нея и да развявам, развявам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явява се трудност (толерантността към чуждата реалност), защото по инстинкт се възприема като заплаха. Това е моята интерпретация.
Трябва сериозно интелектуално надграждане, за да я приемеш не като заплаха.

Явява се трудност (толерантността към чуждата реалност), защото по инстинкт се възприема като заплаха.
И тя обичайно Е заплаха. Всеки път, когато с действията си застраши твоята реалност.

За справка: цигани катунари се нанасят до двора ти. В тяхната реалност всичко е позволено - да се намърдат, докато ги изгонят, да цапотят, вдигат джангър и да се обслужват, с каквото им хареса от твоя имот. Също и да вият до небесата, че си нетолерантен, ако поставиш граници.
Е ли заплаха чуждата реалност, когато пряко съсипва твоята, без да и пука или не е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите