Ами аз ще ти кажа как се справих като ме окрадоха и реших да работя като инженер по първото си образование. Извадих от "София - жълти страници" адреси на предприятия, свързани с моето образование и тръгнах из заводите с 20на ръчно написани автобиографии да се самопредлагам. Така няколко дни и като вървях да търся Асансьорния завод, заваля много силен дъжд и се спрях до Домостроителния комбинат, който не бях извадила като опция. Там се заговорих с охраната, който ме попита какво прави млада жена като мен, облечена в костюм, в тази индустриална част на града сама. Казах му, че търся работа, че търся Асансьорния завод, а той ми каза, че трябва да мина от другата страна на гарата през подлеза. Питах го дали има директор при тях в момента. Той ми каза, че Зам.-директорът - Мирон Стоянов - е там. Питах го дали мога да пробвам да подам документите си и при тях. След 5 минути онзи се обади по "клюкарката" и каза, че може да ме приеме. Отидох, влязох, разказах, че търся работа и нямам стаж по специалността си все още. Той ме пита кой ме е пратил. Казах му, че никой и че вървя по предприятията да търся сама работа. Показах му смачканите листа, които бях извадила с отметките. Той ме попита какво точно съм завършила и ме попита дали мога на следващия ден в 8 часа да отида в едно от поделенията им на работа, пробно. Каза ми, че било много смело от моя страна да постъпя така. Така започна инженерния ми период...без всякакви протекции. Който търси -
намира и съдбата му помага...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lucky Eva на 01.09.17 16:49.

Не виждам смисъл. Нека експериментират! Нека поживеят на повече места и сами да изберат кое е най-доброто за тях!
Аз съм живяла за 51 години в 7 града в България и в 3 държави в Европа за малък(1година) или по-голям(20 години) периоди. Също съм пътувала в над 30 страни, както и съм обиколила 100те туристически обекта, някои по няколко пъти. Вярвам, че това разширява мирогледа.
Да се заключиш на едно място с етикет "родолюбец", само родолюбец не те прави.

Защо да се заключват? На екскурзии и пътешествия могат да ходят винаги, когато си решат.

Да речем, че е така както го пишеш.
А останалите няколкостотин хиляди, които нямат твоя късмет какво да правят???
А представи си някой преди теб да беше грабнал назначението и да беше увиснала и да ходеше от обява на обява и никъде да не те вземат въпреки квалификацията ти и да ти тежат разходи. Нямаше ли да тръгнеш навън?
Сега и от 10 кладенеца вода да ми донесеш няма да ми докажеш нищо, освен, че си тесногръда и не си наясно с проблемите на хората работещи зад граница.
Заклеймяваш ги като родоотстъпници! Много зле за теб!
Те се връщат в пенсионна възраст. Освен, че са изпращали пари на семействата си в годините на гастарбайтерството(което е чист валутен приход), не тежат на социалната система в България. Те си идват с пенсиите от чужбината, които са в повече от българските. Ти може само да се надяваш на такава пенсия колкото и добре да се осигуряваш.

"Ами аз ще ти кажа как се справих като ме окрадоха и реших да работя като инженер по първото си образование."
Същински Рокфелер, продал една ябълка, купил две, продал двете , купил три и наследил богатството на баща си, и станал мултимилиардер.

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Заключената си ти Ева!
Или се правиш на ампе или наистина не разбираш какво ти пиша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако ти беше разбрала за какво иде реч, щеше да се гръмнеш!
Сори за превода.

Твоето е симптоматичен случаи.

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, не! Взех 3 хиляди лева на заем и ги върнах, но ме ограби човекът, с когото живеех тогава. Чак няколко години по-късно разбрах, че той ме е ограбил. Тръгнах от нищото, продавах книги на сергия, после открих книжарница и започнах да издавам. Та, като отивах да плащам един тираж от 20000 хиляди книги, ми задигнаха чантата с парите и документите. Тогава временно изпаднах в депресия, сигурно за 2-3 месеца, голям стрес беше за мен, още повече, че работех сутрин от 8, вечер до 10 минимум. По-късно разбрах, че мъжът, с когото живеех, е наел крадците, срещу процент от сумата.
Отначало мъкнех на гръб книги с транспорта, после се кооперирах с един човек, на когото плащах ежедневно да ми ги кара, после с изкараното сама си купих кола на старо - фиат, от тези, дето приличат на лади и влачех, и карах, и счетоводство си правех, ревизии и всичко. Тогава наемах украинци-студенти да ми продават, бяха по-честни от българите.
Сама съм се борила, съвсем сама.

"Ти може само да се надяваш на такава пенсия колкото и добре да се осигуряваш."

Уважаема Госпожо,
Вие не знаете онова, което Лъки знае, а именно, че Господ определя размерите на пенсиите и времето ни за живот.
За справка виж птичките, кой ги храни и облича в пъстрите си премени и стани мъдра като змията и тиха като гълъба.

Не Ви е дадено да правите сравнения между различните човеци и така да нарушите разнообразието на живота, не Ви е дадено да направите всички като Вас.
Много Ви моля, не се опитвайте да ни натикате в тесните си рамки.

С уважение,
Благодаря за вниманието Ви!

Завинаги Ваш ПЪТник!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите