3500 лв.?

Ако хипотетично изпаднете в пристъп на моментна глупост и съжалите една молеща се и настояваща за помощ (да се разбира заем) душа, а тя в последствие се бави с връщането, какво бихте направили?
Ще си наложите да ги прежалите или ще настоявате заемополучателят да изпълни задълженията си до край?

И двете. Те хич не са несъвместими.
Настояваш, настояваш, обаче накрая нищо не получаваш. Или получаваш само част.

Принципно - ако ще се дава заем, както и ако ще се става поръчител, трябва ви-на-ги да се има голямо едно наум, че тези пари, които даваш, може и да не ги видиш обратно.

Никога не бих, задължения имам единствено към детето си, заем давам до 50 евро не повече, все едно съм платила една скромна вечеря на някой, това може и да се прежали, но тази сума тук са доста пари и си ги изискай обратно, парите не растат по дърветата, а и труда на хората и човещината следва да се уважават!

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Съвсем наскоро дадох 3000 лв. заем за три дни на един приятел. Още в момента, в който му ги дадох, приех мисълта, че може и да не ги видя. Друг е въпросът, че съвсем целенасочено ги преведох по банка и с основание "заем до еди коя си дата" , за да мога в случай на нужда да си потърся парите по съдебен път. Та, и аз като Мира.

Най обичам да чета, ама не мога.

Ама защо да ги прежалваме?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам два случая, в които съм давала пари на заем, доста над твоята сума и малко под твоята.

Случай 1. Роднина, пари за операция на син. Изобщо не съм искала да ми ги връщат, имах-дадох. Леля (леля, ама тя братовчедка ента на татко) каза, че ще върне парите до няколко месеца, неопределено. Не го мислех. Минаха месеци, мина година. Операцията също, нормално. Забравила бях за парите. СЛед 2 години татко ми се обади, че леля оставила за мен писмо. Отидох, взех си писмото, отворих и щях да падна. Пари, не ги броих. И едно писмо. В писмото сметки: взети пари, лихва за 2 години, курс БНБ. Разревах се.

Случай 2. Братовчедка. Поискала пари на мама. Имам малко магазинче, от което пада дребен наем (е, години вече не го давам под наем, ама тогававсе още вървеше). Аз не взимах наема, оставях го на мама е татко. Отидох един път и мама кърши ръце. Минала племенницата й, моя първа братовчедка, поискала пари. Мама няма, но казала, че има мои пари и ще й даде, а като ги върне аз няма и да разбера. И така, обаче, минаи месец, два... браТчедката не върнала парите и мама се притеснила. Не че броех парите, рядко взимах нещо от този наем, но мама си брои и се притеснява.

Така, до днес не са върнати тези пари. Не ми дреме, не го мисля.

Та.... зависи и за какво е заема. Абе , ако е за здраве, майната му... и да не е... пак майната му.... пари се печелят, човек не се връща от оня свят

Все едно парите са хвърлени през прозореца на телефонен измамник. И те уж в пристъп на моментна глупост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз прежалих 3000 лв.
Беше когато дойдох да живея в България есента на 2009.
Децата ми учеха в у-ще Дрита.
В началото на 2011 (08.02.2011), класната на сина ми Сашка Георгиева Петкова ми поиска заем 3000 лв. за да направи абитуриентския бал на сина си.
Прецених, че риска е минимален, все пак учителка, даде ми разписка, отпуснах и заема.
Попитай ме дали си видях парите?
Тя се премести да преподава в друго училище, което нямаше сайт в интернет и не можах да я открия. Всеки път, когато й звънях две години подред ме увърташе че ще продава някакви имоти и ще ми върне парите.
В крайна сметка разбрах, че няма да си получа парите и спрях да се занимавам.
Аз не обеднях, но ми е урок и 5 лева назаем да не давам!

пп За който не вярва ще снимам разписката и лк на "учителката"!

Вярваме и без сканирана бележка. историята е подобна.

Редактирано от Malinali1 на 18.07.17 18:07.

Нарочно й изписах имената. Сигурна съм, че тази жена не се спира и злоупотребява и с други.