как сте с бельото? / Контакти / Поколения / 40-50

Да, да, верно, извинявай. Моят постинг тука е от тая серия, дето отваряш прозореца да пишеш, и през трийсет секунди те прекъсват за нещо, тоя прозорец седи ли седи и накрая вече забравяш точно какво искаш да пишеш и какъв е апломба, и без да искаш, вместо да затвориш прозореца, натискаш изпрати.
Изключено да намери темата на Ести, аз едвам намирам и теми от вчера(Вр. ме беше светнала как се търси през гугъл, ама пуста памет.) затова ще се опитам да преразкажа.
Ести, като млада булка, започва работа в някакъв институт или завод. На работа се ходи с ведомствен автобус. Темата беше за пролетните дрешки, така че пролет е било, когато решава тя да сложи по-ефирна рокличка, за да усети пролетта, свежестта и каквото усещат жените когато се обекат така, а мъжете да усетят задух и шум в ушите- каквото си усещаме ние в тия случаи пролетес. Все пак ефирна или не, Ести е не пример, а самото олоцетворение на целомъдрие. Няма изрязани деколтета или цепки, или такива неща, просто токчета, вдигната коса, рокля до над коляното и доста червено. Внимателно се оглежда- няма намек за еротика.
Бельото при жените никога не проста работа, независимо от сезона, но когато става въпрос за ефирни материи, тогава вече говорим за инженерни проблеми в обхват и сложност на космическа програма. През тънките рокли бельото се очертава, а по-добре бсп да дойде на власт, тколкото Ести да излезе с очертано бельо. Единственият възможен вариант в случая на Ести да облече оная рокля бил от онези, нали ги знаете(израза е на Ести, аз специално изобщо не съм подозирал, че такива неща има) прашки с прозрачна силиконова лентичка вместо ластик. Е, нещата са налице, обувки, червило и нашето момиче е на спирката. Навреме е и всичко, нито бърза, нито е забравила нещо, всичко е ток. Спънка до известна степен се оказал самият автобус, който изключително нелепо бил с високи степенки, но
една жена,
през пролетта
заобиколена от мъже
когато е облечена така
въобще не може да се спре от някакво високо стъпало. Подигнала леко роклята, с достойнството на Кейт Мидълтън и лек пукот по шевовете, вдигнала крак и се качила. Зад нея настанала лека суматоха, но това е естествено и очаквано, Ести даже би се обидила, да би останала незабелязана, така че спокойно застанала права(няма да си мачка роклята) и тръгнали. Имала много работа, все пак да не забравяме за работния ден и точно пред нея бил колега, някакъв чичо, който и дължал справки. Ести се запровирала и взела да му обяснява какво и как трябва да се свърши. Човека бил странно неразговорлив. Имал измъчен вид. Оказало се че и другите познати, не че я отбягват нещо, но не се чувстват добре и не им се говори. Може да е вирус, рекла си Ести. Пътували в мълчание и мъжки въздишки. Веднъж някой рекал охохохохохох, и това било.
Нещата се изяснили едва на слизането. Ести усетила че нещо и пречи и повдигнала краче да види. И там на тъничкото лакирано токче висели прашките със скъсано силиконово ластиче. Онова пукане не било от шева.