Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 03:52 30.11.20 
Поколения
   >> 40-50
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема Чикаго-тонови  
Автор Pollyanna33556 (и стар и познат)
Публикувано26.05.17 16:48



Вчера пристигнахме в Чикаго. Тръгнахме от Ню-Йорк по време на силен дъжд. Вместо в осем сутринта, тръгнахме в седем и половина, уж да не закъснеем заради трафика. А самолетът ни е в 11.15. Както се очакваше, пристигнахме много рано. Толкова, че ни предложиха да хванем по-ранния самолет, от 10.15. Съгласихме се. Предадохме си багажа и се запътихме към терминала да чакаме. И като се започна едно чакане....

Заради дъжда и падналата мъгла а и за всеки случай, разредиха самолетите в небето. Самолетите излитали едновременно от три летища наоколо и по-добре било да са по-нарядко в небето при лоша видимост.
Излитането стана чак в един без петнадесет а пристигането в два часът. Като се прибави и един час разлика във времето...

Вече се бях обадил на Go Airport Express да направя резервация за ван, който да ни откара до хотела, но ми казаха, че вече не приемат резервации. Транспортът им е на всеки половин час. Само трябва да се обадим на гишето им, на място да платим и да излезем отвън и да го чакаме. Тъкмо излязохме и вана дойде. Вече беше натоварил хора от предните терминали, но бяха останали две места и за нас. По магистралата имаше трафик. Шофьорът беше наясно с картинката. От време на време излизаше от магистралата, минаваше по някакви кратки и по-бързи пътища и по-надолу пак се включваше обратно в магистралата. От тук, от там, накрая спря пред вратата на хотела ни и свали багажа. Дадох му тип и замина да разтоварва останалите си пътници. Ние му бяхме на път да ни разтовари първи.

Качихме се в стаята на 12-ти етаж и започнахме да се разопаковаме. Щяхме да останем цяла седмица, та всичко да си е на мястото и под ръка. Като свършихме, слязохме да направим къса разходка и да хлътнем някъде да вечеряме. Не минахме и една пряка и ето ми една позната верига китайски ресторанти - P.F.Chang. Знам ги от Хюстън и не един път съм се хранил в един близо до работата ми. В Калифорния също ги имаше. Много добре готвят и порциите са им големи, та остава и за повторно хранене. В случаят закусихме с това, което ни остана от снощи. Политика на хотелът е, всяка сутрин, в уречено от нас време, да доставят до вратата ни термос с току-що сварено, безплатно кафе. Не знам с колко термоси трябва да разполагат, за да могат да задоволят всички, но факт е, на сутринта, в шест и половина, чукнаха на вратата и докато отворя, вече бяха изфирясали. Бях приготвил няколко долара за бакшиш да им дам, но нямаше никой. На излизане от стаята, ще им го занеса и ще им ги дам тогава.
Линкът е към горе-долу описаното до тук в картинки.





\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Тема Re: Чикаго-тонови [re: Pollyanna33556]  
Автор konstr-109815 (европейче)
Публикувано26.05.17 16:55



Който е дългокрак и седи до шофьора и снима ли снима през предното стъкло...




Щастието идва при веселите!

Тема Re: Чикаго-тонови [re: Pollyanna33556]  
Автор pishmangreek (Слънчице)
Публикувано26.05.17 17:15



Гледай ся къФ егоист си! Що не сФирна да дойда и аз? Нямаше хич да съм в тежест - имам си кинти, знаеш. Кеф щеше да е да съм с вас - Шилото щото е готина, а ти щото познаваш местните мурафети.



Тема Re: Чикаго-тонови [re: Pollyanna33556]  
Автор Pollyanna33556 (и стар и познат)
Публикувано28.05.17 16:44



Вторият ден в Чикаго се оказа плачевен. Още от сутринта тръгна да приръмява, смрачи се и не ставаше за снимки. Към обед започна да вали сериозно и се прибрахме в хотела. До вечерта - нищо сериозно заслужаващо внимание.
Това е линк към плачевния ден.




За разлика от вторият ден, третия се беше утепал за снимки и разходка. Слънцето се облещи още от рано сутрин, но пък през цялото време беше хладно. И като се отпочна - шест часа само ходене и снимане. Спряхме за малко, колкото да хапнем нещо в един йордански ресторант и пак продължихме. Накрая взех да се чудя дали след всичкото това ходене ще мога да се добера обратно до хотела. С много зор успях. Шилото беше не по-малко уморена. Добрахме се до стаята, легнахме на удобния креват и се отнесохме за час-два. Събудих се, но не можах да помръдна. Като да се бях гипсирал по време на съня. С много мъка успях да се размърдам, да седна и да започна да си обработвам снимките. Бяха 186 на брой, коя от коя по-хубави...по моя преценка. Чикаго ни се беше показал в цялата си прелест. Беше събота и градът беше сравнително пуст откъм движение. Ресторантите в събота и неделя са също затворени. Тук-таме има отворени надявайки се да направят някой лев от туристопотока. През седмицата обаче, еле пък по време на обедната почивка, по тротоарите е ачкана-народ. Всичко живо е изпонаизлязло от офисите, ресторантите са препълнени до козирките, където има място за сядане навън, хората са изпонасядали и си дъвчат сандвичите. Това е начин да се свърши бързо с обяда и остатъка от обедната почивка да се използва за друго. Сега не знам как е, но на времето кметството плащаше на музикални групи да свирят през обедната почивка по площадчета и където намерят място, да забавляват наизлезлите почиващи от офисите. Всеки ден беше както различно, така и еднакво. На партерният етаж на сградата в която компанията ни беше наела четири етажа (24, 25, 26 и 27) се намираше книжарница Брентанос, където хлътвах и разлиствах книги от различни жанрове. Всеки прекарваше обедната си почивка както намери за добре. Имах колеги, които се разхвърляха по юнашки фланелки и къси гащета и се юрваха да тичат като гламави в парка, който пък беше само на един блок разстояние в посока към езерото.

В галерии от предишни посещения на Чикаго имам още снимки от града. Уж гледам снимките да не се повтарят, но си давам сметка, че няма начин повторенията да се избегнат напълно. Има повторения, но разликите са повече.
Трябва да добавя, че всичките снимки от сегашното посещение са от центъра на града. Извън центърът къщите не се различават от който и да е друг град на Америка. Ако прочетете Едноетажна Америка на Иля Илф и Евгени Петров от преди сто години, нищо не се е променило. Парното продължава да "насъсква" топлина в къщите.
Следва линк към снимките от третия ден.



\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Тема Re: Чикаго-тонови [re: Pollyanna33556]  
Автор Dolce De Leche (Delicious)
Публикувано28.05.17 19:10



С удоволствие забелязах, че на третия ден сте 'туриствали' около, за съжаление, Перлата на Chicago Loop. Предлагам екскурзоводските си услуги в рамките на обедна почивка с цел попълване на липсваща красота в картинката на Чикаго-то.





Тема Re: Чикаго-тонови [re: Dolce De Leche]  
Автор konstr-109815 (европейче)
Публикувано28.05.17 19:44



Чудесно :) С удоволствие може да си спретнем една обедна среща!
Вчера Опти ме заведе в сградата, в която е работил. Обядвахме в заведение наблизо. Представи си... мъжът, който ни обслужи знаеше за България и София и колко хубаво е там :)
Сега отиваме на среща с българи и ще се върнем късно, но утре може да угорорим нещо за следващия ден. Утре е празник и ти не работиш предполагм.
С телефона трудно се пише и по-добре пиши на Опти. Той е с лаптоп :)

Щастието идва при веселите!

Редактирано от konstr-109815 на 28.05.17 19:48.



Тема Значи ще направите ЧКК!нови [re: konstr-109815]  
Автор Phillip (Mogherini)
Публикувано28.05.17 20:41



Значи ще направите ЧКК, Чикагски Клубен Купон.



~~~


Тема Четвъртият деннови [re: Pollyanna33556]  
Автор Pollyanna33556 (и стар и познат)
Публикувано29.05.17 17:48



Времето на четвъртия ден започна колебливо. Не се знаеше със сигурност какво ще бъде. Прогнозата се сменяше на половин час. Ту ще вали, ту няма.

Този ден бяхме канени на обяд. В 12 щяха да ни вземат от хотела и да ни закарат у тях на гости. Става дума за приятел с жена си. Бяхме избягали по едно и също време от България, изкарахме заедно лагера в Италия, после пак заедно в Чикаго, докато по някое време не се разпърдяхме и загубихме връзка. Като се преместих в Тексас и тръгнах по командировки съвсем загубих дирите им.

Миналата година лятото ми се обадиха по телефона, че са дошли да почиват в София и на морето. Веднага спретнах едно събиране вкъщи. Събрахме се четири двойки, все приятели от едно време. С някои от тях се познавах още от отделенията в училище. Ядене, пиене и приказки до късно през нощта. На раздяла им обещах, като дойдем в Чикаго да им се обадя непременно, пак да се съберем...докато сме още живи.



До обед имахме време да мръднем наоколо и да цапна още няколко снимки. Всичко, което съм заснел този ден, беше на два блока от хотела, покрай реката. Богомил беше обещал като наближи да се обади. Е, обади се, бяхме пред хотела като дойде, натоварихме се и тръгнахме към тях. На срещата ни в София, бяха ни поканили да им гостуваме докато сме в Чикаго, но отказах. Живееха на около 50 км от центъра на града и щеше много да ми усложни нещата. Кола под наем, всеки ден дълги преходи, платен паркинг по $15 на час и въобще изобщо.

Дойдоха тежки-тежки с Мерцедес Е500. Разстоянието до тях го изминахме за близо час. Имаше трафик, но сравнително лек. Знаех че имаха голяма къща върху 10 декара площ, зарибено езеро, което си деляха наполовина с техния съсед по място. Никъде наоколо нямаше огради. Как ограждаш 10 декара?! Идват някакви мексиканци да им стрижат тревата и да се грижат за дърветата. На Богомил жена му се грижи за цветята и цветните лехи. Понеже по цял ден с това се занимава, между българите й е излязло прозвище - къртицата.

На обяд бяха поканили и другото семейство българи, с които миналата година ми бяха на гости в София. Двамата си бяха женени още от България. Бяха по-възрастни от нас. В махалата той беше от големите. Беше завършил минно инженерство, но като дойде в Америка изостави инженерството и записа да учи нещо във връзка с медицината, докато жена му работеше и го издържаше. Докато живеехме всички в Чикаго, двамата с него бяхме един под друг в телефонния указател. Неговата фамилия беше същата като моята. Мисля вече навърши 83, но се държат и двамата. Жена му не е много по-млада.

Втората половина от снимките на вчерашната галерия са от къщата на Богомил, където обяда се проточи почти до мръкване. Като ни стана време да си тръгваме, извика ни едно такси на Uber, което пристигна за осем минути. Изглежда Uber са навсякъде и който се случи да е най-близо, той идва. Трафикът на връщане беше още по-лек. Шофьорът спря пред хотела, пожела ни лека нощ и се изпари.

Това е линк към снимките ми от вчера сутрин в Чикаго и от последвалия обяд в къщата на Богомил.


\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Тема Петият деннови [re: Pollyanna33556]  
Автор Pollyanna33556 (и стар и познат)
Публикувано30.05.17 15:29



Петият ден - нищо особено. На мен вече не ми се ходи никъде. С нетърпение чакам да се озовем в Хюстън, че да си отспя и да имаме време да си стоим вкъщи. Баси ходенето, баси чудото!
Без да си давам зор, изпихме си кафето, взех да пиша за ходенето предния ден и за обяда при Бого, после хлътнах в банята...тутках се нарочно да бавя излизането. По някое време и туткането ми омръзна. Изнизахме се навън. Времето се оказа разкошно и този ден. Дето Фабета вика - слънце сурия блести, аз съм бил той и той бил аз.


Излязохме на Мичиган авеню и свърнахме на ляво, в посока езерото. Бях решил този ден да идем пеша до Navy pier. Мястото е повече за развлечение на децата. Това е един кей навътре в езерото ама да речем 100 метра широк и върху него построени най-вече ресторанти, киносалони, виенско колело и други майни. Има широки алеи за прогулка, спират разни корабчета за разходки в езерото и т.н. По-нататък по брега имаше друг един pier, на който имаше големи складови помещение. Складовете ги разбутаха но в същите помещения организираха нещо като панаир на националностите. Хора от стотици националности си организираха павилиончета, където се продаваха храни, някои от тях сготвени, специфични за тези националности. Българското павилионче предлагаше, както може да се досетите, кебапчета, кюфтета, манджи, сувенирни кукли облечени в български носии и т.н. Беше интересно, щото някои от хората бяха облечени в националните си носии и ставаше голям джумбуш.
Помня също, че в Чикаго, всяка неделя в продължение на един или два часа, по една от радиостанциите, имаше предаване на български език, както и на други езици преди българското предаване и след него. Хубаво беше в Чикаго, но зимите му бяха отвратително студени и ветровити. Често езерото замръзваше покрай брега и беше грозна гледка. Моето поколение българи бяха организирали футболен отбор облечени в униформи в цветовете на българския трикольор. Червени три четвърти чорапи, зелени гащета и бели фланелки. Играеха срещу подобни отбори на сърби, албанци и други, но най-често два отбора българи играеха един срещу друг - едните с униформи, другите - без.
Имам някакви снимки от тогава, но не съм ги качвал в интернет. Някои от тогавашните играчи вече не са между живите.
Следват снимките от вчера.



\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Тема Re: Чикаго-тонови [re: Pollyanna33556]  
Автор konstr-109815 (европейче)
Публикувано30.05.17 17:23




Ето тази кула исках да постна като допълнение от впечатленията ми от вчерашния ден. Направих й снимка на фона на огромния билдинг в ляво . Изглежда миниатюрна, а от разказа ти - навремето е била най- високата в Чикаго. От нея са наблюдавали наоколо и като видят пожар - изпращат пожарната команда да гаси :)

П.п. нещо с активирането линка на снимката не ми се получи, но с телефона е много трудно писането в клуба. А иначе, само ако знаете, какви пътеписи пращам ежедневно на децата и приятели по вайбър...!

P.s. от ентия път се получи :)
Щастието идва при веселите! <P ID="edit"><FONT class="small"><<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от konstr-109815 на 30.05.17 17:30.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от konstr-109815 на 30.05.17 17:49.</EM></FONT></P>

Редактирано от konstr-109815 на 30.05.17 17:50.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.