|
са неотменно свързани, в моята представа, с детските лудории и "кражбата" на тези първи следзимни плодове. Всички си имахме в дворовете джанка, но винаги по-вкусни бяха в дворовете, където нямаше дете на нашата възраст и прескачахме огради, за да си наберем от скъпоценните плодове. Хеле пък като бяха още съвсем малки, още с неоформени костилки, а онова млечно "предвестие" на костилката, което като го натиснеш и прави црък
Нашата джанка, в бащината ми къща, все още я има. Но вече никой не краде от нея. Не че няма деца в старата ми махала, но кой ти прескача вече огради заради некви джанки
Днес Карамфилов набра шепа джанки. Открадна ги от кварталната градинка без да прескача огради. Първото прясно зеле за сезона, което готвя с джанки.
Невероятен плод за зеле, зелен фасул, сок, компот.
Няма по-вкусна манджа от свинско с прясно зеле и джанки. Е, и свинско с кисело зеле, и пържоли с гъби, и ярешко, и Заек....))) и...., какво ли още не.
Сега обаче темата е за джанките.
|
|
|
Тая тема се каня да я пусна от две седмици, но все се отказвам в последния момент. Когато бяхме деца, не оставаше джанка необрана, още докато е зелена. Аз бях много популярна в сезона на зелените джанки, защото когато в София всяко дръвче беше ошмулено, аз носех пликове със зелени джанки от вилата. А сега на децата и през акъла им не минава да берат джанки. Ама как да им мине като никой не ги пуска да излязат навън. Направо са загубили всякаква връзка с природата. Завчера толкова се зарадвах като видях едни 4-5 деца без родителски контрол, излезли пред блока...
Оня ден едни хлапета си изритаха топката на едно дърво и на никого от тях не му хрумна да се качи на дървото и да я вземе. Накрая донесоха един прът и я бутнаха, но...
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
Нищо де, ти или аз, все тая. Важното е да уважим джанките))
Хм, интересна констатация си направила-на никой не му е хрумнало да се покатери на дървото. Вероятно защото им е набивано от рождение да не се катерят по дървета и още купища забрани.
Започвам все по сериозно да работя по темата да се оттегля на село, за да отгледам там неродените си внуци и то по свой образ и подобие. Все още мога да се катеря по дървета, да скачам на въже, да джапам в студена река, мога да правя и фунийки, но не съм се сетила да видя като ги направя, задължително с карфица)), докъде ще мога да я "издухам". Това е идея за настъпващото лято, нова игра, добре забравена стара.
|
|
|
За разлика от мнозина,аз също възприемам джанките като съставка на много манджи.
|
|
|
Сподели, моля. Аз слагам на зеле и зелен фасул. А ти, на какви други манджи?
|
|
|
Руже, това неземно вкусно нещо, което не съм правила от 10 и повече години>
|
|
|
Никога не сме ги крали. Имаше ги в изобилие на ничия земя, а в дворовете хората гледаха по-смислени дръвчета.
Наяждахме се на дървото и пълнехме джобовете на панталоните. Отчасти за ядене по-късно, повече за стрелба с прашките. Много са добри за тая работа докато са твърди.
А манджи с джанки не съм ял досега, като се замисля май не искам и да опитвам :)
|
|
|
Аз съм яла и манджи. Лелята на майка ми ги слагаше в някакъв гювеч, ама не мога да кажа, че с удоволствие бих си сготвила такова нещо.
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
Тема
|
*врачанско гаспачо* :-)
[re: 741]
|
|
Автор |
dionys (myosin) |
Публикувано | 21.05.17 20:50 |
|
манджи - не, но във врачанско има една лятна супа от джанки, която е много освежаваща, вкусна и т.н.
вода, джанки, оцет, копър, листа мента и сол на вкус.
матрем легис его футуерам (новобългарска мъдрост)
|
|
|
Ориз със лапад,зелен лук или праз,вариант с пилешко,понякога на зеления боб и често на рибена чорба.И на сармите от лозов лист става.
|
|
|
майка ми си консервира джанки в буркани за зимните си манджи!
|
|
|
То, това с джанките си е стар лаф, нарицателно за детството един вид:-))
Както е казал за неговото си време Любен Каравелов в "Мамино детенце"(аз съм още на копривщенски мотиви) "Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял "шкембе-чорбасъ" в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, - той нищо не знае, от нищо не отбира." ,
за наш'то време важи "кой не се е катерил по чуждите дървета, кой не е крал джанки..." и прочее, той нищо от детството не е разбрал и нищо не знае - пък нищо,
че джанките растат под път и над път и нямало нужда да се крадат... Друго си е то,
да си краднеш
Само че, по нашия край се почваше още ей по туй време с черешите-ранозрейки... още като порозовеят първите череши преди 24-ти май и вече почваше черешовия десант...:-)) После идваше ред на кайсиите, после на вишните и така до края на лятото тумбите деца мааха крачоли из целия град... И не, че в почти всеки двор нямаше плодно дръвче, ама друго си то, е цяла компания да се насочите към най-близкото...
Също, в дворовете на училищата растяха черници, останали от времето, когато имаше летни пионерски поръчения да се отглеждат буби. Училището ги раздаваше, а от нас се искаше всеки ден да берем черничеви листа, да ги храним и на есен като завият пашкулите, да ги предадем в училище. Та покрай черничевите листа за бубите, що черници сме изяли директно от дърветата Ей на, как дума спомени отключва
А, баба ми ни пращаше братовчедите на градското лозе да берем джанки за супа, страхотна ставаше. Леко киселка такава една, идеална за лятно време...
Значи, този импулс да се бере директно от плодното дръвче и да се яде на момента никак не е случаен и си има дълбоко физиологично основание - доказано при това, Д-р Папазова надълго и нашироко го обяснява по повод на ензимите и на живата храна, в която се съдържат. Значи, доказано било, че ензимите в плодовете и зеленчуците се съхранявали до половин час от откъсването им. След това вече безвъзвратно се разпадали и всъщност това, което купуваме вече не е същото, което е било на дървото, затуй сега масово се препоръчват хранителни добавки, щото храната, която ядем не е жива в този ензимен смисъл...
Та, нашето поколение беше благословено с това ядене директно от дърветата... Аз в детството и юношеството си не помня да съм яла плодове по друг начин, освен директно от дървото, горе на черешата, дет се казва.. И досега ми е останал този импулс, видя ли дърво с плод, да си откъсна поне шепичка и да си лапна:-))))) Така си хапвам директно направо от храстите и къпини в Драгалевци от август до късна есен... А последната година, преди да почине мама, бяхме на гроздобер в родния ми град и там директно от лозите си отядох на сочно грозде:-))
А пък ний у нас днес сме на пълнени постни тиквички в гювеч на фурна... ама ги преполовихме вече
Редактирано от MilaO6 на 21.05.17 21:27.
|
|
|
Това е!
Сега децата не се катерят по дърветата, а по високи, новостроящи се или изоставени сгради, кранове и ... вагони. Тези, последните често стават жертви на високото напрежение щото са тъпаци.
Малко от модата:
Моят .
Правят и такъв .
Колкото до манджа с джанки? Ще ми я посипят по главата ако им сготвя подобно нещо.
Редактирано от pishmangreek на 21.05.17 21:31.
|
|
|
не съм правила супа от джанки, поради простата причина, че без мръвка трудно се живее в моят дом
Но ще опитам, обещавам, аз поне мога и без мръвка поне 4 дни
|
|
|
е, то не е защото сме нямали))
както писах, всички си имахме джанки в двора, но да "откраднеш" си беше екзотика
А джанката в зелето и зеления фасул дава един особен вкус, не е за всички манджи, разбира се.
Нещо като шкембе чорбата. Някои ще кажат, че шкембе без оцет, пипер и чесън не е шкембе, ама аз умирам за шкембе без оцет, пипер и чесън.
|
|
|
хм, лозов лист с джанки, не ми се връзва.
Как става, махаш костилките и режеш джанката ли?Питам специално за лозовия лист защото това е моят специалитет. Не виждам как една лозова сърма би поела една джанка, защото моите сърми са една хапка. Или джанката е в плънката? Сподели, моля, вече подскачам да сготвя сърми лозов лист с джанки
Рибената чорба не ми е приоритет, но не ми се връзва с джанката.Затова не те питам за нея, все ми е тая))
|
|
|
Ще ми я посипят по главата ако им сготвя подобно нещо.
Деца, които са израснали с макдонълдс и тем подобни със сигурност ще го направят.
|
|
|
ААх, мъж ми е луднал тази пролет по зелени супи и аз покрай него и ги редуваме, ту с лапад, ту, с коприва, ту с киселец или лобода... не ми беше хрумвало да сложа и една шепа джанки, но ще пробвам... току пред нас има една като за случая
|
|
|
Здрасти, Мила!
Забелязвам, че напоследък, откакто я няма Вр, ти си иззела нейните функции с дълги постинги. Разликата е, че твоите са малко по смислени. Ще те изчета утре отново, за да мога да бъда адекватна, поне ще опитам де.
Обичам тиквички, супа от джанки не съм яла, гюлова ракия не съм пила, черниците ги свързвам с риболова)), а Каравелов, ех, Каравелов, пак с Маминото детенце, но по прозаичното ... с либениците
|
|
|
или пък супа от тиквички и джанки с копър, друг еликсир на пролетните чорби...
|
|
|
Вчера и днес си отядох на село на джанки.
На манджа не ги дишам особено, да не кажа - хич. Обаче - джанките са нещо, без което пролетта не би била пролет.
За кражба - не сме крали. То на село по улиците ги има през 10 метра. Как да откраднеш нещо, дето хем е общо, хем никой не се е засилил да му е стопанин.
|
|
|
Три бяха в дядовия двор. Двете са още живи. Третата беше много близо до дувара и я махнаха мама и тате. Едно, че пречеше и друго, че като се катереха братята да крадат, редовно правеха поразии.
Едната е голямо, старо дърво, в ствола му от няколко години косове си правят гнездо и си отглеждат пилетата. Връзвахме люлка на децата на единия и клон като бяха малки децата. Става лилаво-червена като узрее и и се люпи костилката. Ние пък с братовчедка ми, с която имаме три месеца разлика и сме растли като близначки, бяхме измислили, докато са още зелени джанките, и меко, и горчиво бялото на костилката, да си ги солим със сол.
Другата е по-млада. Помня дядо като я донесе от някъде като тъничка фиданка и я зася. Нея не я уважавахме защото джанките и са по-кисели докато са още зелени.
Колко разпрани панталони и охлузени голи крака от катерене ... Колко натъртени задници от падане от счупени клони ... Еееех ...
Зелени джанки слагаше баба на зелен боб. На други манджи, нямам спомен.
Ето малко , прекрасен разказ.
|
|
|
както писах, всички си имахме джанки в двора, но да "откраднеш" си беше екзотика
Ей ме на, жив пример. Никога в двора не е расло такова нещо, то е все едно нарочно да засаждаш плевели. Никакво уважение нямаше към това дърво, поне при нас, а и защо да го гледаш и да губиш ценно място, като то си расте само навсякъде.
|
|
|
Моите и мак доналдс не ядат. Да им се чудиш.
|
|
Тема
|
Re: *врачанско гаспачо* :-)
[re: dionys]
|
|
Автор |
741 () |
Публикувано | 21.05.17 22:19 |
|
Майка ми е от този край, но съм го пропуснал това. Единствено узрели сварени на ошав до разваряване, костилките падат и сокът може да се пие директно заедно с каквото е останало от плодовете.
|
|
|
Хах, напомни ми за нерандзиите атински.
Растат си безпризорни по улиците на Атина. Отрупани с плод.
|
|
Тема
|
Re: лелеее...:)))
[re: MilaO6]
|
|
Автор |
makeover (Lira Emerald ) |
Публикувано | 21.05.17 22:22 |
|
Как имате време да готвите, идея нямам...аз това мероприятие го заеВах
Но ако някой ми сготви супа зелениш, няма да откажа
|
|
|
Какво е това?
|
|
|
супа от джанки има в много варианти, обаче най-важното правило е -
джанките НЕ СЕ ВАРЯТ!
все едно да вариш краставиците в таратора. или домата в гаспачото.
матрем легис его футуерам (новобългарска мъдрост)
|
|
|
Див портокал
прилича на питомния от супермаркета на вид, но на вкус е стипцив, безвкусен, сух, но много ароматен.
Сладко от нерандзия е афродизиак.
|
|
|
Е затва не го знам явно - още не съм опрял до афродизиаци.
|
|
|
Абе, откъде таз асоциация с врабова и моите дълги постове, не знам, но аз винаги съм си писала и дълги постове, освен кратки, не откакто нея я няма... Туй е все едно аз пък да кажа, че и ти като уникалната не можеш да четеш и възприемаш постове с повече от 3 изречения
Пуснала си тема за джанки, мен пък ми се отключи верига от спомени - тва ся лошо ли е - една дума, води след себе си поредица от навързани един с друг спомени и хрумки по ключови думи - джанки, детство, ядене на плодове от дърво, ензими, жива храна, неделно меню и прочее
|
|
|
Ах, този разказ "Джанки в Манхатън" и автора му и мен ме беше потресъл и съм го пускала миналата година , а няколко месеца по-късно и и има защо... силно асоциативен е и наситен с вкус и аромат:-))
|
|
Тема
|
Re: Джанките
[re: MilaO6]
|
|
Автор |
eta d (7.62) |
Публикувано | 21.05.17 23:00 |
|
Хубави неща пише Доктора.
Чувствителни и човешки.
|
|
|
Готвя чат-пат в неделните дни... повече мъж ми готви, ама като ми писне от неговите кулинарни измишльотини, грабвам и аз черпака
|
|
|
...с автора учихме заедно медицина... интровертен човек, но много свестен...като видях темата първо за него се сетих, че ми малко байгън от обсъждане на този разказ, но за моя радост се оказа друга тема... а инак, Джанки и караконджули аромати, въздух, баба и дядо, къща на село, лятна нощ, хор на щурци, припкащи светулки... все такива едни тежки и невероятно емоционално заредени асоциации... харесва ми...
|
|
|
И аз навремето туй си помислих, че може и да се познавате, щото той от нашия североизточен край:-))
И на мен нещо много мило и родно ми звучи, макар, че го има този особен момент на "светоусещането на български турчин"...
|
|
|
мда... както винаги си точна в изказа... аз от колегиалност и добри чувства, па и младежки спомени не ща да си кажа мнението за творбата... сал ще си кажа мнението за човека, много тънка чувствителност и изключителна благост... свестен човек! ... а пък темите му са тежки и душоразравящи... ма няма лошо, де, за който може да си го позволи... аз напоследък избягвам да си ровя в душата...
|
|
|
Да де,цепи се и се вади костилката.
|
|
|
Нашата джанка, в бащината ми къща, все още я има. Но вече никой не краде от нея.
Бе остави се. Един плик с череши, хубави, сладки, узрели, ще се развали щото няма кой да го изяде. Аз не ям та да има за децата, а те дори не ги обичали. Имало костилки, отделянето на плода от костилката в устата им идвало висша кинематика. Неам думи. Ако ги заключиш в една ферма без достъп до макдоналдс за една седмица ще умрат от глад. Буквало, краставица няма да успеят си откинат.
|
|
|
Е това е, баба правеше такава! Страхотия.
|
|
|
Не съм го разбирал много, когато има толкова плодове в нормален сезон на консумация, да се ядат джанки? Ако някой има обяснение ми е любопитно.
|
|
|
Видях две деца сам самички с колелета оня ден в един селски пустинак. Така се разчувствах, дощя ми се да сляза да им смажа веригите.
Гледам гугъл стрийт вю, мойто село в България. Ми покрай къщите тук там човек, дедо с каруца, циганин с колело, жена с престилка и пазарска чанта. Тук в моя квартал като вляза - пусто като чернобил, жив човек се не види по улиците. Всеки стои скрит в къщата, в колата, в офиса. Като тръгнеш се разхождаш по улиците те мислят за престъпник, наркоман, въобще за някакъв проблем. Спирала ме е полиция в квартала в който живеех преди да ме разпитват какъв съм що съм, какъв ми е случая че съм без кола. Ако съм искал да се разхождам, да съм ходел в местата за разхождане (в парка) щото така съм притеснявал гражданите на района и те звъняли в полицията ... това в почти селски район.
|
|
|
Кои плодове са налични по същото време?
|
|
|
Логически погледнато, овощните плодовете се култивират за да се ядат узрели? И тогава придобиват някакви вкусови качества?
|
|
|
Това ми изглежда да е различен разговор. Ние като деца ядяхме и сурова царевица, на размер колкото показалец. Хрупаш я като морков, но ти изглежда не си живял на село. Децата наместо снакове следобед оберат какво видят по дърветата. Далеч от къщи, не са се прибирали 6-7 часа и вече гладни, но им се играе още.
|
|
|
Чувал съм как деца в нашето село са опичали пиле на съседа, но за джанка или царевица като пръст - нищо.
|
|
|
И по-тежки случаи има. Срязва черешата с нож на две, вади костилката, инспектира за червеи и тогава яде. Това докато беше в тийн годините, събра ми очите като го видях.
|
|
|
аз напоследък избягвам да си ровя в душата...
Няма лошо... от време-навреме човек трябва да се самовъзпира да ровичка в неща, които му причиняват болка или дискомфорт дори с риск да остане нещо смътно и неизяснено. Лошото е, че понякога подобни неща те връхлитат ненадейно и те оставят без дъх, преди да успееш да включил самозащитата...
|
|
|
....мда, именно...
|
|
|
ние пък даже в центъра на София в задният двор си имахме....череша...ех колко се катерихме и беряхме първите череши...сега там вече стърчи поредната кооперация...няма го нито двора, нито черешата, нито пък красивата градина и ...черешата
ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ
|
|
|
Темата ми напомни за това селце
Преди години, когато все още имаше т. нар. разпределение на млади специалисти, братовчедка ми, новоизпечен агроном, беше разпределена в Крумовградско
Едно лято бях за около седмица и избродихме околностите
Та там имаше едно селце с името Джанка - имаше, щото сега къщите са празни - голяма част от хората са се изселили от махаличките, сега има-няма около стотина души на книга, всъщност са доста по-малко
Близо до него е Дюшун дере, или Душан дере
Гледката е страховита и неописуема, ненапразно го наричат дяволския каньон
Огромни бездни, почти вертикални скали, водопади - невероятни гледки
Ето малко гледки:
Между Джанка и Ковил , в местността Ак кая, има археологически комплекс, за който местните разправят, че е по-голям от този на Белинташ
|
|
|
За кражба - не сме крали. То на село по улиците ги има през 10 метра. Как да откраднеш нещо, дето хем е общо, хем никой не се е засилил да му е стопанин.
Странни хора сте)) онези,които не сте откраднали поне 2 джанки. И на нашата улица имаше джанки, ей така, без стопани, но те винаги, ама винаги бяха по-кисели от онези на баба Магда, която ни гонеше с бастуна
|
|
|
ха, за охлузените крака наскоро си говорехме... разхождахме се в парка преди 10-ина дни, по хубавото време и в даден момент се присетих, че трябва да поогледам коленете на хлапетата. Едно време корите от раните бяха ехееее, дебели, дебели и почти нямам детски снимки без я превръзка, я загорели рани. Днешните хлапета май нямат рани, ама то протектори, то пазене въпреки това да не паднат
|
|
|
нее, не е лошо, твоите са смислени, написах ти го. Винаги се радвам да те прочета.
|
|
|
Остави ти другото, ама като рече джанки, днес пък цял ден ми се изпречва из града нацъфтелия бял бъз...Да, ама градския не става, трябва от чисто, отдалечено от градищата място да се бере... Сетих се, че на времето майка ми правеше редовно и го обожавахме... и аз съм правила, даже преди 2 години последно май...малкия много го обича, той ходеше да ми бере някъде извън града, мойта работа беше само да го сложа с лимони и захар... Ех, утре ако не ме домързи, докато съм се сетила и докато му е момента, ще смушкам мъж ми да ходи някъде извън града да бере, ако ми уйдиса на акъла, де...
|
|
|
Ами кой да засее джанка в двора. Там златна земя, па да сееш джанки....
Пък и нас ни учеха строго патриархално - от частното не се краде, само от текезарското.
|
|
|
През ранните 80- с брат ми,вече над 20 годишни лонгури няколко пъти сме ходили до блок на ДЗС да си бернем по малко млечна царевица и то нарочно на място,което преди си е било наше.
|
|
|
Абе кой ти е гледал кое е било "наше".... Царевица, картофи (цялата тайфа около огъня), нощно ядене на дини и то само средата....
|
|
|
нощно ядене на дини и то само средата....
Бе ти да не си от мойто село?!!? Загубих сандал веднъж като ни подгони пъдаря. Куриозното, че ни хванаха по джапанката на един друг, моя сандал не го намерил.
Редактирано от h1685614@trbvm.com на 23.05.17 04:37.
|
|
Тема
|
Re: Джанките
[re: dymo]
|
|
Автор |
shshtt (късметлийка) |
Публикувано | 23.05.17 10:10 |
|
покрай тази тема вчера си набрах шепа джанки от едно безпризорно дърво на спирката и мисля довечера да ги туря в картофената крем супа да видя какво ще стане
|
|
Тема
|
Re: Джанките
[re: shshtt]
|
|
Автор |
dymo (ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ) |
Публикувано | 23.05.17 12:35 |
|
важното е човек да експериментира
ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ
|
|
|
Тури и некой морков на толкоз сливи.
|
|
|
Така е.И без сексуален подтекст за моркова и сливите,картофена крем супа е по- добра с моркови и магданоз и с добавката на киселко се неутрализира сладникавият привкус на морковите,а и на картофите.
|
|
|
Гледам джанката на съседката бая напъпила. Чудя се, дали да не я одрусам...?
|
|
|
Хм.... не си спомням подобни пепеляшкови трагедии, ама.....
|
|
|
ако не я одрусаш не си мъж)
Откога чакам комшията да ми одруса джанката или да се ашладиса на слива
|
|