|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|
ние пък даже в центъра на София в задният двор си имахме....череша...ех колко се катерихме и беряхме първите череши...сега там вече стърчи поредната кооперация...няма го нито двора, нито черешата, нито пък красивата градина и ...черешата
ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ
| |
|
|
|
Темата ми напомни за това селце
Преди години, когато все още имаше т. нар. разпределение на млади специалисти, братовчедка ми, новоизпечен агроном, беше разпределена в Крумовградско
Едно лято бях за около седмица и избродихме околностите
Та там имаше едно селце с името Джанка - имаше, щото сега къщите са празни - голяма част от хората са се изселили от махаличките, сега има-няма около стотина души на книга, всъщност са доста по-малко
Близо до него е Дюшун дере, или Душан дере
Гледката е страховита и неописуема, ненапразно го наричат дяволския каньон
Огромни бездни, почти вертикални скали, водопади - невероятни гледки
Ето малко гледки:
Между Джанка и Ковил , в местността Ак кая, има археологически комплекс, за който местните разправят, че е по-голям от този на Белинташ
| |
|
|
|
За кражба - не сме крали. То на село по улиците ги има през 10 метра. Как да откраднеш нещо, дето хем е общо, хем никой не се е засилил да му е стопанин.
Странни хора сте)) онези,които не сте откраднали поне 2 джанки. И на нашата улица имаше джанки, ей така, без стопани, но те винаги, ама винаги бяха по-кисели от онези на баба Магда, която ни гонеше с бастуна
| |
|
|
|
ха, за охлузените крака наскоро си говорехме... разхождахме се в парка преди 10-ина дни, по хубавото време и в даден момент се присетих, че трябва да поогледам коленете на хлапетата. Едно време корите от раните бяха ехееее, дебели, дебели и почти нямам детски снимки без я превръзка, я загорели рани. Днешните хлапета май нямат рани, ама то протектори, то пазене въпреки това да не паднат
| |
|
|
|
нее, не е лошо, твоите са смислени, написах ти го. Винаги се радвам да те прочета.
| |
|
|
|
Остави ти другото, ама като рече джанки, днес пък цял ден ми се изпречва из града нацъфтелия бял бъз...Да, ама градския не става, трябва от чисто, отдалечено от градищата място да се бере... Сетих се, че на времето майка ми правеше редовно и го обожавахме... и аз съм правила, даже преди 2 години последно май...малкия много го обича, той ходеше да ми бере някъде извън града, мойта работа беше само да го сложа с лимони и захар... Ех, утре ако не ме домързи, докато съм се сетила и докато му е момента, ще смушкам мъж ми да ходи някъде извън града да бере, ако ми уйдиса на акъла, де...
| |
|
|
|
Ами кой да засее джанка в двора. Там златна земя, па да сееш джанки....
Пък и нас ни учеха строго патриархално - от частното не се краде, само от текезарското.
| |
|
|
|
През ранните 80- с брат ми,вече над 20 годишни лонгури няколко пъти сме ходили до блок на ДЗС да си бернем по малко млечна царевица и то нарочно на място,което преди си е било наше.
| |
|
|
|
Абе кой ти е гледал кое е било "наше".... Царевица, картофи (цялата тайфа около огъня), нощно ядене на дини и то само средата....
| |
|
|
|
нощно ядене на дини и то само средата....
Бе ти да не си от мойто село?!!? Загубих сандал веднъж като ни подгони пъдаря. Куриозното, че ни хванаха по джапанката на един друг, моя сандал не го намерил.
Редактирано от h1685614@trbvm.com на 23.05.17 04:37.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
[