Да оставим жената на мира... детето и е вече човече, съществува, тя ще си му мисли за бъдещето... никой не може да предвиди бъдещето... може пък майката да доживее до дълбоки старини... явно, че природата разреши това да се случи, това чудо на 62г. ... а на нас не ни е работа Ружо, да се месим в божите работи...а на детето и живота, ще го осмислят неговите деца, като порасне толкоз, че да стане родител... Мисля си, че реагираш малко прекалено... да, децата осмислят съществуването на родителите си...
Темата не е за и против, ти и придаваш някакъв такъв полярен характер, леко хистеричен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И какво значи нормална семейна среда?! Наличие на двама родители ДО определена възраст?! Колко са децата, растящи в подобна "нормална среда", които получават обич?

Децата нямат мерило за възраст, придобиват го като пораснат. Но имат локатор за обич, безпогрешен.

Точно тъй, думам и аз...

но този разказ ме подсети за това послание от класната на някой си четвърти клас в някое софийско училище:
""Скъпи родители, започнаха изпитите на вашите деца. Знам, че се притеснявате и всички вие искате те да успеят. Не забравяйте обаче, че сред учениците, които се явяват на изпитите, има и художник, който не разбира от математика. Има предприемач, който няма понятие от литература. Има музикант, за когото оценките по човек и обществото не са от значение. Има атлет, чиито оценки по физическо ще са по-важни от тези по човек и природа. Ако детето ви получи отлични оценки – страхотно! Но ако това не се случи – не наранявайте достойнството и самочувствието му. Кажете на децата си, че всичко е наред, че това е просто един изпит. Един ден ще ги очакват много по-важни задачи. Кажете им, че независимо какъв е резултатът им, вие ги обичате и няма да ги съдите. Моля ви, направете го. Ако го направите, ще видите как детето ви покорява света. Една лоша оценка няма да разруши мечтите им, няма да отнеме талантите им. Освен това те са малки, за първи път им е, и е по - важното да са щастливи и обичани, да трупат опит, за да могат по - нататък да успяват да реализират своите мечти. И също така, моля ви, не си мислете, че единствените щастливи хора на света са лекарите и инженерите. Всички искаме най-доброто за децата си, но какво е то - не можем да кажем сега. Сега можем само да ги обичаме. УСПЕХ на всички!""

Най обичам да чета, ама не мога.

Страхотно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Против съм дегенеративни методи на размножение.

Старост-младост, любов-омраза...

Миналата седмица 2 пъти гледах "Колибата" (спред мен е бараката или планинската хижа, ама не това е важно). Може би това е протестанския "Шифърът на Леонардо".
Няма да го разказвам, защото някой може да е планирал да го гледа.

Нека излезем от своите рамки, възрастта нищо не значи и значи всичко. Никой от нас не се грижи за това дете, за да негодуваме. Щом се появило при тази майка, сигурно (както Ев е писала) има план.

Детето ще стане 1-ви клас въпреки нас! Нека е благословена!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

малко попресилено ме караш да се чувствам дявол. Чак пък на мира, сякаш съм нападнала някой с крясък и камъни, та до хистерия дори стигна. Преекспонирането на изказвания не правят нещата истински.

Изказах мнение, оттеглям се.

Извън темата.... за децата и мерилото им за възраст.
Децата имат най-точна представа за възраст. Това не означава, че децата не обичат възрастните си родители. Никога не мога да застана зад такава теза.

Но съм наблюдавала приятелчета на моите деца с възрастни родители. Дечицата са си споделяли, че техните родители, примерно, не могат да работят на компютър...не е важно, но го отчитат. Имат по-малко общи теми, защото са през поколение. Едно е мама да гледа турски сериали, друго е мама да се забавлява с детето. Дори чисто физически възрастните родители имат по-малко общи игри с децата си. А мама на 25 да се гони с детето, а жена на 50.

Казвам това от лични наблюдения и в момента като гледам около себе си. Имам приятелка с дете на 10 години. На него му се тича, играе, но тате и мама вече са уморени.

Пак повтарям, щото ей сега ще ме замеряте отново с камъне и дърве, обичта си я има в такива семействата, но по-малко са нещата, които правят заедно.


П. П. За децата и виждането им за възрастта : Миналото лято в парка. Карам си аз ролери и срещу мен едно хлапе на 4-5 годинки. Изведнъж спря да кара, опули се срещу мен, обърна се назад към майка си и викна : мамо, мамо, гледай, тази баба кара ролери

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

еми, тука пък става дума за извънприродно възпроизвеждане.

А впрочем, измислилили са контрацептиви, да знаеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз това казвам, възпроизвеждането е егоистичен акт. При двама млади и влюбени хора с бъдеще изглежда естествено и няма какво да му се мисли, щото природата си казва думата. Когато обаче на 100 години решиш да го направиш по крайно извънприродни начини, тогава е обмислено решение и ние тук обсъждане какви мотиви стоят зад него. Аз твърдя, че всичките са висша форма на егоизъм и са за сметка на новия човек. Не мога да си представя, че това дете расте в среда благоприятстваща развитие на балансиран характер. Ще кажеш - и при младите всичко може да се случи, като да загинат родителите или да остане един само. Да, но тогава е (нещастна) случайност, а тук е предизвестен факт. Предизвестен факт е, че разликата е 3 поколения, че на крехка 20годишна възраст детето ще има 80-90годишен родител, много вероятно с някаква форма на деменция и с нужда от обгрижване. Оптимистите ще кажат - не се знае. Да, ама математически е твърде вероятно. И ако някой иска да роди и отгледа щастлив човек, заради човека, а не заради себе си, просто не поема такива високи рискове.