от оная с косата?
Мислите ли понякога за Смъртта?
Какви въпроси си задавате?

Аз мисля, че не се страхувам какво ще се случи с мен. Единствените ми притеснения са, да не би евентуално да оставя някаква неуредица или неразбория след себе си, която деца и близки да са длъжни да оправят. Ще ми се да са ми "чисти сметките", един вид. Чисто физически страхове май нямам ...

Не. Никак не ме е страх. Готова съм да я посрещна. Правя всичко възможно да не оставям неуредици след мен.

Единственото, което ме притеснява е да не боли и да не товаря близките си именно с болест и протакане на физическия край.
Ако си отида като татко, в съня си, или по друг начин, но от раз-да идва, не ми пука.

Но има време де, нека да отгледам внуците и правнуците първо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз мисля, че колкото по-млади сте - толкова по-малко ви е страх от...нея. Нека сме живи след 30 години - бих искала да ви чуя пак по въпроса...

За мен изречение "Не ме е страх от смъртта" е или незрялост, или поза. Мигар не ви е страх, че няма да се събудите и няма да виждате вече любимите си хора? НИКОГА ВЕЧЕ? Няма да се радвате на успехите им и да им помагате в беди?

НЕ ВИ ВЯРВАМ.

Просто май не можете да си го представите...

Нищо лично.

БВП млн лв:
1980 = 25 791
2015 = 88 571

Разбира се, че нищо лично.
Не се опитвам да позирам, Уни.
Но е ... неизбежно. И трябва да си даваме равносметки отвреме навреме.
А по отношение на "няма да се събудите и няма да виждате вече любимите си хора" - имам индикации да съм сигурна, че близките ми починали присъстват трайно и ефективно в моя живот, макар и не по познатия ни физически начин. Това е друг аспект на темата ...

Горе-долу и аз така.
Да боли, мен не ме притеснява. Колко да е. Пък и ... за последно.

Аз от как се помня, често си мисля за смъртта от най-различни ъгли, страни, аспекти и въобще темата за смъртта винаги ме е занимавала. Мисля, че разбирам какво има предвид някой, когато каже, че не се страхува от смъртта. Само че, смятам, че подобна убеденост за липса на страх от смъртта за мен означава по-скоро, че такъв човек не познава, не се е замислял и не е разгледал или не се е замислял и не се е сблъсквал с всички аспекти на смъртта. Така, например, има един аспект на смъртта, който условно може да се нарече "мистичен". Предполагам, че този аспект по принцип не е достъпен за всички хора. Мистичното чувство или преживяване по отношение на смъртта не е точно страх, но е много силно и разтърсващо...

Не, не ме е страх, но не желая да умра с физическа болка.
Страхувам се какво ще стане след смъртта ми, но решение нямам. Дългове също няма да оставя. За последното също съм мислила и се стремя всичко да е ” пито- платено”.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

А аз мисля, че те треска лека депресийка, предвид и някои други писания напоследък...това другарски го казвам!

Я да се Флюбиш изпепеляващо ти пак, сега, на тази възраст, да те питам няма да те е страх ли?...страх до не знам къде, страх от това, че ти е толкова гот, а може внезапно да свърши...всяка минута ти е ценна.

По този повод една хубава мисъл, която срещнах: "Влюбен си, когато реалността е по-хубава от сънищата"

А представи си сега в подобно състояние да дойде оная с косата, в реала...ужас ...голям ужас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Другарски го казваш, другарски го приемам, 1:1

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То само няма да дойде, предизвикай го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите