В тази тема ще разкажа, както обещах, за Куба. Ще го направя в няколко части, защото, както ме предупредихте и тук, Куба е разнолика и силно противоречива. Не обещавам да кача много снимки, защото първо съм лош фотограф и второ- супер много се изнервям от процеса по избор и качване на снимки. Само ще кажа, че моята Куба си е мечтата, която супер много се радвам, че се сбъдна. Прекрасно място, с прекрасни хора, където искам да се върна пак, но за много по-дълго.

Най обичам да чета, ама не мога.

Абе, ще разказвам наред, пък за каквото ми стигне времето. Няма да мога да напиша всичко за един ден. Страна, с влажност на въздуха много над нашата, реки, дъждове (дори сега, в сравнително сух сезон за две-три седмици валя три пъти), зеленина, не видяхме нито един язовир. Може и да има, но се съмнявам, защото ако имаше, нямаше водата да идва от тези бидони по покривите. 98% от кубинското население има жилища, но какви жилища... Има и нормални, има дори хубави, но по-голямата част от Хавана е гето, ама яко гето. В провинцията пък за жилище се смята всяка дървена барака, от рода на вилите, които дядовците ни правеха на лозето. В градовете- прах, боклуци по улиците, дизелови изпарения на килограм, защото новите коли са една на 300 или нещо от рода. Опашки за всичко, което не е за чужденци и се продава в национална валута. В магазините за кубинци- на всеки десет рафта един вид стока. Купони за месо, яйца. Местата, от които се продават тези яйца и месо миришат точно като магазина за месо в квартала навремето- силно и гадно. При нас обаче поне си беше магазин, а при тях са нещо като гаражи с омазани рафтове и стени, невъобразима гняз. Магазини, от които да си купиш дори вода, има рядко. Като ви кажат Куба, си представяте плодове, нали? И аз си представям, ама видяхме само един пазар за плодове и зеленчуци и там също миришеше ужасно и имаше само прогнили домати. Иначе, в къщите, в които бяхме хората имаха плодове, но те разполагат с кукове, конвертируеми кубински песос, измислена валута, която важи само в Куба и се равнява горе долу на евро/долар. Попитах екскурзоводката в Тринидад защо няма плодове, когато би трябвало да извират на такова място. Отговорът беше:
- Има. В събота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от hubavka69-110043 на 11.02.17 07:26.

Как стигнахме до Кайо ларго ще разправям в част първа, но ще ми трябва повече време, защото беше сага. В крайна сметка витловият самолет кацна на острова, настанихме се в хотела, за който също ще разказвам в първата част и отидохме на плаж. Плажът до хотела, Плайа бланка, не беше широк, изяден бил от ураганите се оказа, иначе бил по-широк, но какъв пясък... Ние, българите сме царе да обясняваме как като нашите плажове други няма. Не че са ни лоши плажовете, хубави са, ама в сравнение с тези на Кайо ларго е малко като във вица за ескимоса дето всичко сравнявал със северния елен и накрая като стигнал до жирафа казал:"Нали знаете северния елен? Е, няма нищо общо". Бял коралов пясък, ситен като брашно и толкова мек. Морето десетки метри напред е до кръста. Едно синьо небе, с едни бели облаци. Едни палми, правещи сянка на пясъка... Абе, каквото и да описвам, даже и снимки да пусна, трябва да се види. Ще пусна снимки по-късно, де, когато се науча как да им намалявам размера.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не намалявай снимките, идеално се разглеждат
чета с интерес и ще чакам продължението

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще направя един албум по съвет на Принцесата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто ще разказвам разхвърляно случки, защото като се опитвам да ги подреждам, губя много време без резултат. И извинете за правописа, но така ще е.
В Куба се оказва, че има транспорт за местни и транспорт за чужденци. Градският транспорт е евтин, предполагам, но когато в него се качи бял, рус и говорещ английски чужденец, просто го свалят. На племенницата ми и се е случила два пъти, поради което ние не се опитвахме да се качим в раздрънканите автобуси, с които е принуден да се придвижва редовия кубински гражданин. За туристите има автобуси, които срещу 10 кука в Хавана и 5 във Варадеро те разхождат по определени маршрути. Никъде не видяхме маршрутите. В самия автобус има нарисуван маршрут с имената на спирките, който донякъде ориентира, но хаосът е пълен. По средата на обиколката автобусът спира и ти казват, че той е дотук (естествено никой не те е предупредил като са ти взимали парите, че няма да се прави пълна обиколка) и че ще трябва да се прекачиш на друг автобус. Това ни се случи и двата пъти, когато ползвахме такъв автобус. За междуградските линии кубинците се возят на едни камиони с навеси. На тях май може да се качват и чужденци, но естествено никъде няма информация откъде можеш да вземеш такъв камион, туристическите информации са малко и се чака на опашка, както за всичко и т.н. Историята на тези камиони е следната:
Навремето кубинците изнасяли за СССР разни неща, ама руснаците вместо да им платят им пратили тези военни камиони. После, като почнала войната в Ангола тези същите били пратени на братския анголски народ, за да го подкрепят в борбата. Като свършила войната, камионите били върнати в Куба, пребоядисани, сложили им седалки и станали междуградски транспорт. Интересна гледка са. Ще намеря снимка по някое време.
Междуградския транспорт за чужденци са хубави автобуси с климатици. Цената за превоз от Варадеро до летището, което е около 20 минути път е 10 кука (евро). Организацията е интересна. Питаш в туристическото бюро има ли автобус до летището и ти казват, че няма. Аз пак като упорито българче питам "ама съвсем ли няма?". В този момент мацката вдига телефона и говори с някого. Бъра-бъра 5 минути и ни казва, че в 17,05 трябва да сме на Авенида 3 и Кайе 33 и там ще има автобус, който тръгва в 17,20. Каката ни записва имената. Ние отиваме в 16,40, момъкът стюард ни пита ние ли сме и тръгва в 16,55. Сами се досещате, че няма как някой, който не се е записал, просто да отиде на спирка с разписание и да вземе автобус до летището. След нас автобусът събира другите записали се по хотелите и ни откарва. Вътре освен шофьорът и стюардът има втори "шофьор", според мен ченге.
Самолетите по междуградските линии...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно. Отдавна не е имало пътепис тук.
Не разбрах защо ти се иска да се върнеш задълго там. Природата е прекрасна, хората също, но се съмнявам, че ще си склонна на свръх-клошарски начин на живот. Както го описваш, ние не сме и помирисвали такова в БГ, нито през социализма, нито в най-тежките години на прехода.

ad infinitum ...

разкошни снимки, и вече албумът е разгледан от 17 човека

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от snowprincess на 11.02.17 11:12.

Има си своя чар, нещо като "връщане към детството" с неговата първичност.
Така ходя на село, с голяма любов - направо нямам търпение да се запролети. Какво ме привлича в селото? - именно мизерията!

Луксът направо ме побърква

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Crrafterr на 11.02.17 10:28.

Бяхме и на Острова на игуаните. Като се окаже човек сред толкова гущери, установява, че не са чак толкова страшни. Дори са се научили да позират. Бяхме и на някакъв залив, пълен с морски звезди. Отгоре са с черупка, а отдолу имат безброй пипалца. Ядохме поредната лангуста. Ако знаех, че лобстър е лангуста, нямаше да я ям, ама като не знаех... Не, че е лоша. Като пилешко месо е, ама с морски дъх. Ако се направи с повечко чесънче и зеленилки, сигурно ще стане вкусна, обаче кубинците не са много добри готвачи или просто нямат подправки. От храната ми харесаха само прясно изцедените сокове навсякъде, десертите от рода на крем карамел и пудинг и супите с много лук. Другата храна ми беше доста постна. Оризът се поднася просто сварен, без нищо, но пък го прибавят абсолютно към всяко ястие. Разнообразяват го като го разбъркват със също толкова безвкусен цветен боб. Навремето едната ми баба го готвеше и така и не се научих да го понасям.
Почти навсякъде имаше делфинариуми с добре обучени делфини. Можеше да влезеш при делфините и да те издигнат и повозят на муцунки за няколко секунди срещу скромната сума от 80 кука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите