|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
Сещате ли се за онова плътно усещане, когато някой направи нещо истински важно за вас, понякога без дори да си дава сметка за това?
Изпълва ви благодарност, която чак те кара да се задъхаш. Иска ти се да направиш нещо мило за този човек в замяна, да усети на свой ред колко важен е бил за теб.
Откъде извира това?
Освен в редки случаи, обикновено свързани с други емоции, човекът, който се е постарал за нас със сигурност не го прави, за да получи вниманието ни. Не говоря и за родителска грижа, подвластна на други социални инстинкти. Усещането сякаш е най-силно при децата и това ме кара да мисля, че има връзка с оцеляването. Силните хора рядко благодарят и почти никога не го правят, защото се задъхват от благодарност. Като че ли е необходимо да си попаднал в задънена улица, в ситуация без изход, за да го изпиташ.
Инстинкт за оцеляване на слабите ли е благодарността? Да накараш онзи, които ти помага да продължи да го прави, защото получава нещо в замяна.
Какво е благодарността и защо е необходима?
| |
|
Не знам, но въпросът е велик!
Супер тема!
| |
|
Какво е благодарността и защо е необходима?
Благодарността е обратна връзка и е необходима като такава. Положителна обратна връзка.
А, да, за тези които не я дават тая обратна връзка. Смятам, че не са силни, ми са с комуникационни проблеми. Поне повечето.
Редактирано от h1685614trbvmcom на 27.11.16 09:22.
| |
|
Смятам, че не са силни, ми са с комуникационни проблеми. Поне повечето.
О, това им е най-малкият проблем. Аз пък смятам, че най-често те изобщо не изпитват нужда да благодарят, защото ..."Не му е коствало кой-знае какво"... или "Какво пък толкоз..." или пък "Ама той как спечели от това!!"
Повечето от тези, които не благодарят, просто смятат, че лицето Х по някакъв начин е било длъжно да направи за тях това, което е направило. Родител за детето си, дете за родителя си, богатият за бедния... политиците за народа...
ВСЕКИ МАТРИАЛ СИ ЗАСЛУЖАВА УПРАВЛЕНИЕТО.
| |
|
Защо е неодходимо за има подобна обратна връзка?
Емоцията е в теб, на другия изобщо не му пука. Често се случва дори да не знае какво е направил, а теб да те напъва на благодарност. Тоест, никаква обратна връзка няма, ами си е твоя вътрешна потребност. Ти разглеждаш благодарността като елемент на социалния живот, но това е въпрос на възпитание. При децата не е така. Емоциите им са чисти и неподправени. При тях благодарността е в най-чиста, неопорочена форма.
Защо, какво те кара да изпитваш благодарност? За какво е нужна?
| |
|
Твоят пример има и друга страна. Аз ше му помогна, ама той после... Извратена е тая благодарност, да ти кажа. Примери има във всяко семейство.
Нека не влизаме в битовата реализация на благодарността.
| |
|
Мисля, че благодарнността извира от несъзнаваната част от нас. Тя е естествена и природна. Човек, който не изпитва благодарност е силно ощетен и осакатен, точно както и човек, който не носи любов в сърцето си. Силните хора благодарят - слабите са тези ощетените, за които писах.
Засега толкоз по въпроса.
Светлината идва и си отива. Мракът е вечен.
| |
|
Даже бих коригирал - силните хора ИЗПИТВАТ НЕОБХОДИМОСТ да благодарят.
Светлината идва и си отива. Мракът е вечен.
| |
|
Много неща извират от "несъзнаваната част от нас". Страхът, агресията, нагона, любопитството, все инстинкти, които имат пряка връзка с оцеляването на вида. Кое и е естественото и природното на благодарността?
Силните хора изпитват удовлетворение, не благодарност. За каква ощетеност изобщо говорим тук. Понеже не можеш да благодариш с неподправен апломб, си ощетен? Лицемерно ми звучи, да ти кажа. Уж широки души, с много любов извътре, пък ако някой не прояви достатъчна доза благодарност го изкарват осакатен. Ми не е.
| |
|
Да, но и много хубави неща извират от несъзнаваното - любовта идва от там също. Само биологичният страх извира от несъзнаваното - другите са ни насложени изкуствено с течение на времето било то от семейство, било от общество, медии и т.н., агресията е следствие на страха - твърде е плитка
Струва ми се, че гледаш повърхностната и явна част на благодарността.
Силните вътрешно хора - за тях говоря. Не за политици и тем подобни инвалиди.
Това е от мен. Пиша по темата защото зададе въпрос. Ако ще започваме да спорим - за мен това няма смисъл.
Светлината идва и си отива. Мракът е вечен.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
|
|