Собственото жилище

Тоя ти страх стърчи още от първия ти постинг

Не те бива в анализите, да знаеш. Грам не съм се сетила за такъв тъп аспект.

Нали не казваш, че хората си накупиха жилища откак дойде демокрацията

ТОЧНО това казвам. И го твърдя със сигурност. Хората си накупиха ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ И ИЗБОР жилища точно от 89 година насам. Преди това САМО държавата РАЗДАВАШЕ жилища по неин избор, и после БЛАГОВОЛЯВАШЕ да разреши на живеещите в тях да ги изкупят. ТЕЗИ, а не други, които си изберат те.

Наистина си много млад май... Преди 89 година хората можеха свободно ЕДИНСТВЕНО да си заменят жилищата, посочени им от държавата като "техни" и които бяха изкупили чрез ипотеки към ДСК. Освен къщите по селата, разбира се, които си бяха построили сами. Имаше и някакъв режим на закупуване чрез разни държавни обяви, но ОТНОВО всичко беше контролирано от държавата. Е, и изключения като ЖСК, примерно, но твърде малко изключения са това.

Питай по-възрастни твои приятели или роднини, да ти кажат. Или намери обяви за жилища отпреди 89. НЯМА обяви "продавам".

Хората си накупиха ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ И ИЗБОР жилища точно от 89 година насам.

Преди нямаше достатъчно жилища за всички желаещи. Майка ми беше претенциозна, искаше тухлен апартамент затова чака до 32-годишна докато и дойде реда. Останалите и колеги в болницата отдавна си бяха накупили. Вуйчо ми не беше толкова капризен, имаше претенции само за локацията и си купи апартамент с две години чакане докато завършиха блоковете в тая зона на града в която искаше. Това преди '89. Имах само 4-ма съученици на квартира, бяха от съседни села. Това във випуска, не само в моята паралелка. Знаехме ги щото се ходеше в техните квартири за това онова. Не сме били толкова зле по отношение на жилищата. Може би в София да е било голям проблем, но пък и трите ни роднински семейства в София да бяха в собствени жилища.

Кой ти казва, че сме били "зле"? Казах ти - държавата раздаваше или продаваше. Нямаше ЧАСТЕН ПАЗАР. Както и ти каза - ако имаш желание - ЧАКАШ! Лихвоточки и пр. глупости. Нито имаше хиляди нови строителства, в които да се включваш и да си избереш каквото си искаш, нито можеше сам да си продадеш жилището, или да купиш нещо ОТ ЧАСТНО ЛИЦЕ. Народът беше набутан в панели по кварталите... и се радваше, радваше...

А колко жители беше тогава София?

И защо го говорим това, то няма общо с темата. Манталитетът, който визирам, НЕ Е от соца. Може първенците по собственост да са бивши соц, това - да, но повтарям - това НЕ ИДВА от соца. Той си е от много преди това. Ненапразно далеч не ВСИЧКИ бивши соц са първенци в притежание на собствени жилища.

Интересно ми стана друго, което чух тази вечер по ТВ Европа (изглежда геврекът им е подшушнал темата!!) Преди няколко години сме били ЗАЕДНО с Румъния на първо място по брой на собствени жилища. А днес сме НА ШЕСТО!! Уверено вървим към западния манталитет! Това е добре.

Преди няколко години сме били ЗАЕДНО с Румъния на първо място по брой на собствени жилища. А днес сме НА ШЕСТО!! Уверено вървим към западния манталитет! Това е добре.


Интересно ми е да чуя защо ти смяташ, че е добре. Защото така е на запад? Това явление на запад е резултат от липса на достатъчен discretionary income (не знам как е на български, приход след данъци и нещата от първа необходимост). По-точно, приучването на хората да харчат независимо дали ти е нужно това или не, липсата на култура за пестене. Това е добре за икономиката, за банките, но е финансова робия за хората. Мечтата на обикновения американец е да остане без дългове. Дълговете задължават да работиш КАКВОТО И ДА Е, три работи наведнъж и прочие, затова и толкова много работят американците.

Има много изследвания за влиянието на собственичеството на жилище и показват недвусмислено, че то води до по-щастлив поглед над живота, по-здравословна среда е за отлеждане на деца (по-малко поведенчески отклонения при децата, по-добри постижения в логическите учебни дисциплини), както е по-добре за развитието на локалните райони понеже хората гледайки като собственици се стремят районът им да е в добро състояние и полагат усилия в това отношение. Когато си под наем, дреме ти за квартала, размишляваш че не си от тук и си за малко. Не подкрепям животът на заем, отървах се от него преди 6-7 години и чувството за свобода е неописуемо.

Задлъжнялостта на средния западняк е големия слон в средата на стаята, а ние които не знаем какво се губи когато се влезе в тая система стоим и говорим като един съученик от гимназията - празни кутийки от кока-кола ще събирам, но във Флорида да съм. Докато не ти се случи, докато не изкараш 10 години и видиш, че със събиране на кутийки до НИКЪДЕ няма да стигнеш. Иначе да, във Флорида си.

Има много изследвания за влиянието на собственичеството на жилище и показват недвусмислено, че то води до по-щастлив поглед над живота, по-здравословна среда е за отлеждане на деца (по-малко поведенчески отклонения при децата, по-добри постижения в логическите учебни дисциплини), както е по-добре за развитието на локалните райони понеже хората гледайки като собственици се стремят районът им да е в добро състояние и полагат усилия в това отношение. Когато си под наем, дреме ти за квартала, размишляваш че не си от тук и си за малко. Не подкрепям животът на заем, отървах се от него преди 6-7 години и чувството за свобода е неописуемо.

Не съм ги чела тези изследвания, не вярвам и ти да си го правил. И да ми покажеш някое от тях - знаеш, че всяко едно "изследване" може да бъде манипулирано от този, който го е платил.

Живот "на заем" и аз не харесвам, нещо повече - за днешните порядки съм АБСОЛЮТНО старомодна, и цялото ми семейство - също. Не съм взела нито една стотинка заем или кредит в дългия си живот - нито от приятел и роднина, нито от държава или банка. Уникалният се мръщи даже когато почукам на някоя съседка за две яйца - два пъти в годината! Но намирам, че тези ми разбирания са донякъде "селски", както и да ти звучи. Не мога да ги превъзмогна, но определено отстрани МИ ХАРЕСВА да си поживееш докато си млад и нещата ти се случват ПО ДРУГ НАЧИН. "Кел файда" на стари години, като "събереш пари" - да тръгнеш по света, примерно, или да се снабдиш с по-модерна и удобна кола или техника...

Въпросът с жилището е още по-драстичен. Написах го няколко пъти вече - виждам нещо извратено в това да се тъпчеш в ТВОЙТА СИ гарсониерка с двете си деца, ако можеш ЗА МОМЕНТА да плащаш наем поне на двустайно. И като се радвам, че все повече хора у нас мислят като мен и живеят под наем - нищо общо няма нито със "запада" като такъв, нито със соца, колкото и да подскачаш или да си сигурен в обратното.

Живот под наем при съответните сигурности от страна на наемодателя Е СВОБОДА.

Така го разбирам. И си мисля, че може би ако имах малко жилище - бих го отдала под наем и с доплащане бих си НАЕЛА друго такова, каквото ми е по-удобно за момента. Може би някакъв такъв "смесен" вариант. Хем "си имаш керемидката", хем си свободен да избираш каквото ти е удобно на момента.

Да попитам, впрочем - не виждаш ли, че живеенето под наем е ИМЕННО бягство от "живот на заем", какъвто отричаш ти??!! Плащаш си наема с това, което имаш, и не задлъжняваш на банка със "заем" (кредит)

Има един много тънък момент в цялата ти философия и той е: "Заем се връща, наем - не".

"Заем се връща, наем - не".

А кредит, който не можеш да връщаш от един момент нататък?

"Не смятам да включвам в разговора милионерите..." Ами нали точно те са средната класа? Говориш за средна класа, пък я изключваш!?

"Едно време в България жилищно строителен заем се изплащаше за нула време." Я пак, че нещо не те разбрах!? Кое е това (едно) време и колко е "нула" (време)?

Точно така - желанието е едно, а възможностите - друго. И аз мисля, че едва ли има не-номад, който да не мечтае за собствено жилище ("корен"), това е нормално.
От другата страна на желанието/потребността е бизнесът. Едва ли има някакво желание, на което да не съответства някакъв бизнес.

Тенденцията видимо е такава, в пазарните стопанства, че ножицата между търсене и предлагане на собствено жилище се разширява, вместо да намалява (уравновесява, по либералния тертип). А логиката "би трябвало" да е такава, че бизнесътзаради скейлинга (мащаба) предлага по-добри цени, отколкото ако сам лично си предприемач. Всъщност излиза, че постулатът не работи и е по-евтино сам да правиш нещата.

Търсейки аргумент, мисля за ценообразуването. Ако махнем печалбата на строителния предприемач, остават: локация (цена на земята), строителни материали, труд, логистика, време (скорост на изпълнение), банкови инструменти. По интуиция, непрофесионално ми се струва, че ножицата е някъде в последното, у банките, а във връзка с тях, разбира се, у доходите - напоследът е популярна разширяващата се ножица в доходите. Задържането на ръста им в средната класа и надолу, наследяването на богатство при свръхбогатите, данъчните политики...

Изглежда, че зад една тенденция на повече наем за сметка на собственост се крие нещо сложно и дълбоко.

започнете спестяването от днес

"икономисване" в случая, а не "спестяване".
вътрешното лексическо значение на думата се променя според контекста.
започнете да икономисвате от днес.
start saving today!

иначе пак си го ударил на хленчене.

вчера четох една статия - колко е средната цена на имот в големите градове, колко заплата трябва да получаваш и каква е месечната вноска по изплащане на кредита

те и нашите цени толкова, без да получаваме техните заплати
и аз съм против живот под наем, само три години сме били в чужди жилища
за млад човек става, но за семейство не
да наемеш същото такова жилище, на много по-ниска цена от вноската по кредита ли е?

да наемеш същото такова жилище, на много по-ниска цена от вноската по кредита ли е?

В много случаи наемът е по-висок отколкото вноската по кредит за еквивалентно жилище. Затова и дадох примерът с ботушите в някакъв постинг в тая тема.

Имам пример с такова семейство, 15 години е под наем който е почнал от 800 долара и сега е вече 1400 долара (наемите се вдигат ежегодно). Не им дават кредит с който може да се вземе еквивалентно жилище, въпреки, че 15 годни плащат наем който е по-голям от евентуалната вноска. Изкарват толкова пари колкото да живеят, не успяват да спестяват, децата им растат, нуждите също въпреки по-големите им заплати вече.

започнете да икономисвате от днес.

Да, голямо икономисване да си накупиш неща от които нямаш нужда. Трябва да си много умен та да си мислиш, че икономисваш като си смениш хладилника който си работи, при това далеч не на най-ниските цени на които се намира извън тоя период. Стаден рефлекс, като черния петък.

Аз затова захвърлих картите за магазините с членство, щото купуваш на малко по-ниски цени, но в такива разфасовки, че изхвърляш щото се разваля преди да успееш да го изконсумираш. Или преяждаме като свине само да не хвърлим.

Не им дават кредит с който може да се вземе еквивалентно жилище, въпреки, че 15 годни плащат наем който е по-голям от евентуалната вноска.

Това ми е странно... Щом си разрешават толкова висок наем, но не могат да докажат доходи - може нещо да не е в ред със законността на доходите...

Съдя по българските критерии.

На запад не знам какви са изискванията, за да ти отпуснат кредит. Както обаче споменах по-горе - познавах сърби, на които им дадоха кредити, а професиите им бяха с не по-висока от средната заплата. И си купиха КЪЩИ, макар и в близки села (което е изключително разпространено там - да не живееш в града, а в някое китно селце на 20 км от него), а не гарсониерки.

Всъщност излиза, че постулатът не работи и е по-евтино сам да правиш нещата.

Това е съвсем пазарно следствие, намирам го за резултат от тясната специализация. Вече никой не помни как се организира строеж на къща, няма примери пред себе си (съсед, баща, брат и тн). Съответно цените се възползват от това невежество.

Това ми е странно... Щом си разрешават толкова висок наем, но не могат да докажат доходи - може нещо да не е в ред със законността на доходите...

Доказват си доходите, кредит им отпускат, но е със 100 000 по-малко от това което им е нужно за да купят еквивалентно жилище.

А тук на 20км от града е дори по-скъпо, особено ако престъпността в квартала е по-ниска и училищата са с по-висок рейтинг.

Това, което разказваш, още веднъж показва даден манталитет - хората ПРЕДПОЧИТАТ да дават пари за наем, но да живеят в такова жилище, което ги устройва, тоест - голямо. А не да си вземат кредит за по-малко и да се тъпчат в неподходящо според тях жилище.

Това, което разказваш, още веднъж показва даден манталитет

Пък аз казвам, че тоя манталитет е приучен, и не означава, че хората не искат да бъдат собственици на жилище. Гледах едно шоу предаване на някой си Рамзи, което е за финансово ограмотяване на американците. В него едно семейство разказваше как са били в подобно на моите хора положение и колко адски трудно им е било да отидат да живеят в трейлър (това са едни американски фургони в които живеят бедните и част от раб класа) и да заменят колите си за непрестижни бракми за да могат да спестят първоначалната сума за отпускане на кредит. Бяха невероятно горди с това как са успели и сега си изплащат истинска къща. Искат хората, малко от тях могат да се преборят с навика да харчат.

Пък аз казвам, че тоя манталитет е приучен

Не можеш да "приучиш" някого на хубаво. Щом хората са решили, че ще плащат наем, но ще живеят в ГОЛЯМО чуждо жилище - значи така им харесва. Имали са избор и са го решили ДОБРОВОЛНО.

Примери за фургонииии... Айде да не ги даваме, щото не са масово явление.