Re: Изпаднаме у невазможнос / Контакти / Поколения / 40-50

У понеделник Петарчо Пъпката рече у хоремага, че му се стровало било, че имал бил хормонален дисбаланс.
Днеска сме петак, а още никой по село се не сеща кво е тва и кво точно е имал изнатпредвид Пъпката.
Леле ка сме се омислиле не е истина ебаси...
А и оно да беше само това - да го прескочиме, ама оно едно ли е днеска за мислене.

Откъде Долно Уйно накъде Горно Уйно са се заредиле едни ора един връз друг. И сичките едни текива църномръцкави ебаси. А откъде че минат от Долно за Горно Уйно? Епа много ясно че през Добролево. И те ти още едно нещо за омисляне. Да ги пущаме ли, да ги запираме ли, да се прайме че ги нема ли, ели да ги отпочнеме с кьотека и те тека. Ни е да ги пущаме, ни е да ги не пущаме. Ни е да ги ошамариме, ни е да ги не. А ич па не можеме да се прайме, че ги нема. И ни тека, ни тека ебаси.

Ония ден у среда, Баце Борко от Цръклевци дойде да открива асфалта на кметицата. Що она прави-струва, ама си асфалтира улицата пред нея си. А он се пада нещо като палномошник на власта и много обича да прай открития. Намериме ние лента у бело зелено червено, Николина Пощажийката изрови отнекъде ножица, кметицата (она си носеше ножица) и Баце се строия един до друг, ние обтегнаме лентата пред тех и они като да беха тренирале, едновремено си отрезаа по едно парче от нея и те тека. От лентата, а не от кметицата. Добре, ама после Баце Борко се окачи на един стол да ни държи реч. И савсем фнезапно рече, че щел бил да прави язовира покрай село на демилитилизирана зона. Е оно да беше само това - да го прескочиме. Ама он рече и че щел да ни разоражава, що по-добре било да сме обезоражени отколко ваоражени ебаси. И от целата работа Ванко Русняка зе та загуби сазнание. Е тека се свлече без предупреждениа секакви. Що он си има една манлихера още от деда си и явно не е можал да преглътне мъшки тоа факт, че власта че му я земе. А това па назе ни амбицира да земеме да мислиме и за разоражаване ебаси.

Киро Тиро нали се разведе, та съвсем законово си завъди либовница. Добре, ама она да земе да му напрай преврат. Кво й е щукнало никой се не сеща, ама намислила била да се префърли от Киро Тиро на Симо Спокойното. Е да де, ама нее се сетила, че Киро е напротив. И като че беше вчера, по нощите Тиро напрайл контрапреврат. Олезнал у курника и де що кокошка фанал, направо им ги откинал главите. А накрая да земе да оноди от ярос и козата на либовницата си ебаси. Извадил и пищова каде си го е копувал още по време на френцката си жена и ръгнал да стреля по свинята пак на либовницата, ама сигорно що бил вазбуден от козата ли от кво ли, не можал да е оцели. Свинята, а не либовницата. А и комшиите се размърдале и прекратиле тия му истаплениа ебаси. Съга Киро Тиро е насрочил вечерен час да му се не меша никой. И като нищо че освитка по нощите и свинята. А ние кво да прайме, омислиме се и по превратнио вапрос. Сигорно че ме питаш това па кво ни олиза у работата, та да мислиме за превратностите на комшийте, ама оно старите ора са рекли, че кога пуши у комшиата, рано или късно че замирише и у назе. И като нищо може и наще жени да почнат да мислат за преврати и за префъргане от тоя на оня, та си е за омисляне ебаси. Нее ли тека.

И чак съга като зех да ти разправам за наще мъки и неволи ми просветна, че Петарчо не слочайно си е завъдил хормонален дисбаланс. Що като отпочне да мисли за негов си дерт, че преостанови да се омисля за външни простотий ебаси. А и ич нее слочайно, че само он по наше село чете весници.

Абе най добре и ти си фани некой хормонален дисбаланс, та да не мислиш за друго и те тека.

Кой копа зло не мисли, оти нема време!