Може би видеото към клипа на песента не е много удачно с тази вълшебна Аладинова лампа в началото, но съществено е името на песента - «джин в бутилката», което е игра на думи със скритите и забравени страхове в недоизпито шише от джин, чакащи някой да ги пусне на свобода от първа сцена.

Неизядената питка. Пропуснатият миг. Секунда невнимание - цял живот страдание както гласи старото клише.

Осъзнатата натрошената и разпиляна насъщност е и като тази в «Молитва за дъжд». И навред се разпилявах. И на дребно се раздавах - без да се пестя.

Дори да искаме не може да нахраним всички гладни и облечем всички просяци. А ако решим пък скъпернически да си пазим новите дрехи в гардероба, неминуемо идва ден в който ще предпочитаме да крием беззъба усмивка или скоропостижно придобит фациалис в шепа, вместо да се гиздим пред огледалото.

Зайченцето бяло, пропуснало мига в очакване на светулката, става герой на Данте пред адските двери с прословутия надпис за чакащата напред безднадежност.

Страхът от погубеното минало сюблимира в страх от смъртта след живот в търсенене на истината в света на лъжата. Мъжът на средна възраст се люлее на стола между преизпълненото с надежди някога минало и отчайваща визия за бъдещето. Столът се люлее и скърца. Скръц в едната посока: «Цени мига, не вярвай ти напразно в утрешния ден.» Скръц в другата: «Помни, че си смъртен».

+++

за пребиваване във въображаемия, за сметка на реалния живот, не се гледа с добро око. Разминаванията са по дефолт.

Такива хора често са наричани фантазьори или визионери/ пророци. Според - зависи. Понякога от хора невиждащи по далеч от носа си. Сега е моментът да си представиш. че те свързвам (link) с песента на Ленън «Imagine». Просто само си го представи. Лесно е:)

прав или изправян

Я да ви се оплача, че пак са ми потънали гемиите. Някои хора отново ме блокираха във фейса си с надежда да ме изличат и от живота си. Звъня по телефона, пращам есемеси с извинения -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от shshtt на 02.03.17 09:00.

Виж сега, аз напоследък многократно установявам опитно, че като затвориш една врата, се отварят три, така че не мой се коси. Има два варианта:
1. Ще му мине и ще ти се обади. Не е нужно повече да напъваш, щото колкото повече напъваш, толкова повече той се чувства незаслужено обиден и ще избягва да мисли в посока "къде сбърках аз".
2. Няма да му мине. Тогава ще се отворят новите врати.
При мен така се получават нещата, че като се разделим по някаква причина с моя човек (причината е все една, ама няма значение), изведнъж започват в същия момент, ама без никаква намеса от моя страна да се обаждат стари гаджета, нови интересни хора... Чак в един момент се чудя кого да избера и докато се чудя, той вземе, та се върне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами така ще е, какво да се прави, то не че имам голям избор, ще си кютам.
А иначе сменям работата. Съвсем ново-новиничко начало се очертава, та знае ли човек какво го чака, вярвам само хубави неща :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стискам ти палци, ти си голяма симпатяга, Шът. Сигурно както пишеш чистосърдечно всичко, така и живееш.
Но да ти кажа, сигурно не е лесно с теб, точно по същите причини. Чистосърдечното и безпардонното са двете лица на едно и също нещо. От опит пиша, не го приемай за конско. "Извинявай" не означава че някой има задължение да си извинена.
Това говорих простотии и го изложих пред неговата компания аз много трудно бих извинил. Всъщност извинението какво би могло да е? "Нервите" не са.
Малкият ми син расте с все по задълбочаваща се стойка на бурни страсти, сърдене тряскане на врати, хвърляне, оня ден с химикалката си продупчи корицата на Билбо Бегинс. (Ясно че ме заболя заради книгата, обаче повече заради тоя тъпанарски модел.) По-късно когато говорехме спокойно много се учуди, че му казах, че за мен това държание е слабохарактерност. Сега си давам сметка, че сигурно си въобразява, че показва обратното - характер.
И на теб ще кажа: да си изпускаш нервите, особено като говориш простотии и го излагаш пред неговата компания показва слабохарактерност.
Промени го!

Не бързай със заключенията, докато не знаеш точно какво се е случило. Кой знае какво е направил "изложеният", за да заслужи това. Може пък да е имал нужда от малко сваляне на земята.

Най обичам да чета, ама не мога.

Разбира се, 100%. Да не се възприема категорично каквото съм написал, аз изобщо не съм по категоричностите. Една от най-умните мисли е, че има най- малко две гледни точнки и обекновено третата е правилната. Един Змей я беше казал. Невероятно колко много са хората, които се усещам че ми липсват. Направо нямат брой.

Аз затова написах примера с малчугана за да се ориентира Шът какво ми е в обувките и от каква позиция ги пиша тия.
Кльопаме се ние с Шът, няма да ми се разсърди.

Здрасти, Грийни. Това за "симпатягата" ще се направя, че не съм го чула, съвсем чистосърдечно. Иначе съм съвсем съгласна, че чистосърдечието често е манипулация или неосъзната безпардонност. Бурни страсти не е имало от ничия страна, само неуместни изказвания от моя. На тънички подмятания и подигравки, никаква реакция през цялата вечер и за финал малко дебелашки изказвания. Не ми хареса да съм на състезание, нито на конкурс по ум и красота, че да се доказвам на който и да е, да се напъвам да остроумнича или да съм забавна и да си "заслужа" да бъда там. Айде нема нужда! Не се чувствах на мястото си. И да, бях му бясна, че не е преценил ситуацията и ме остави да изглеждам като натрапница и глупачка. Познава ме добре, приятели сме от сто години, знае че ужасно се напрягам с непознати. Можеше аз да си отида при мойте хора, имаше едно четене същата вечер, а той да си отиде с неговите. Оказахме се поканени на една и съща изложба и заедно отидохме на нея, а после да пийнем по нещо. Окичих го с някои епитети, които се опасявам че не звучаха многозначно. Както и да е, съжалявам само че като усетих как ще се развият нещата не станах и не си тръгнах. Сега нямаше да сме така люто скарани, може би завинаги. Той не е кой да е, а най-близък приятел. Разказвам ви тази история и продължавам да се съмнявам така ли е било всъщност, не ми ли погажда пак някой номер огромната ми мнителност? Нещо като с твойто "симпатяга". Ще си рече човек, че леко така отвисочко и снизходително ми говориш, а няма логика да е така, нали сме приятели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от shshtt на 02.03.17 16:58.

Да, със "симпатяга" исках да кажа "готина, симпатична, кул"
Сменям я съответно.
Много съм далеч от да ти говоря от високо.

По темата: Не намирам оправдание за държанието ти. Поставям се на мястото на приятеля ти, аз такива неща не позволявам. Случат ли се, има последствия.

Е ми и той не позволява и ето има последствия.
Но въпреки огромното му его, ако съм му важна ще се отсърди и ще се обади. А ако не съм му важна няма да се обади и така, при всички случаи нещата са ок и животът е прекрасен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите