|
Доколкото става ясно - бандата отива да превземе големия град.
Ето и един поече свободен, отколкото превод:)
От къде съм аз по дяволите?
Не, не ми е това мястото.
Ще се чупим без капка скрупули,
ще загърбим най-после скуката,
монотонния рай и градината.
Хайде! Давам газ до ламарината.
И всички тананикат си.
(На, на, на, на, на, на.)
Направо към ситито
(На, на, на, на, на, на.)
Аз съм като заредена пушка.
(На, на, на, на, на, на.)
Разбирачите ни оплюват.
Да, не ни харесват тиквите.
(На, на, на, на, на, на.)
Нищо. Довечера ще поджиткаме
(На, на, на, на, на, на.)
Ах, как само блесят очите ти
(На, на, на, на, на, на.)
А кръвта ми ври и кипи.
Изоглваихме се най-сетне.
Изоглавихме се...
Уа а-а-а-а-а-ао!
Кажи, не усещаш ли ти
Градът как кашля и пулсира?
Задъхан в пресметлива амбиция,
но както казват: - нищо лично.
Ех, време е да се разпишем.
О...
Ще летим с лудата кола,
под щастлива на пръв поглед звезда
към големия, лъстив град.
Да и музиката ще е на мах.
Ще летим по магистрала Запад
Без никакви отбивки наобратно.
Газ до ламарината!
Газ до ламарината!
И всички тананикат си.
(На, на, на, на, на, на.)
...
прав или изправян
|
[
