Момчето със сивият костюм!

Не ми се занимава, това е тежка и сложна тема. В момента ми е слънчево, лятно, матуресто и предстоящо записващо на седмокласничката ми в по-горната степен образование.
А подобни училищни теми съм пускала през годините,особено когато имахме гранде проблеми именно по казуса. Не ми се връща отново там, ся съм влюбена, усмихната и пия чай от жълт кантарион за да съм спокойна и с вяра в бъдещето на дечка

Let your soul be your pilot

хехе whatever

Относно българският национален манталитет, който неминуемо е засегнат във връзка със случката, ми се иска да пусна един цитат.

СВОБОДНИЯТ СЕ СТРЕМИ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО, ПОРОБЕНИЯТ - КЪМ СВОБОДА, А РОДЕНИЯТ РОБ - ДА СИ ИЗБИРА ГОСПОДАРЯ

"РОБЪТ НЯМА РОД, ИСТОРИЯ И КУЛТУРА. РОБЪТ НЕ Е ТВОРЕЦ, А ПОДРАЖАТЕЛ НА СВОЯ ГОСПОДАР

Независимо от своя брой, достойните народи познават своята история и култура и раждат политици, които защищават техните интереси

Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси"

Относно личното пространство, то западняци и северни народи наистина спазват приемлива дистанция...Относно клюкарство и интриги са си същите като нас, макар и различно проявявайки поне първото. Но не са нито по-малки авантаджии, нито по-добри, нито по- възпитани дори. И това е чудесно видимо във всеки морски курорт у нас и по света. Когато ги няма юздите, същността блясва.

Относно случката. Да, глупаво е да се разпространи. Показва личностови проблеми на пускащият, но въпреки това я има. Това се е случило. Една от многото, които се случват ежедневно в различни ситуации, на различни хора. Да, социалното неравенство у нас е с уродливо лице. И кой каквото и да си дъвче, картината никак не е красива. И не прави чест на никого от съучениците му. Никак при това.

Относно еуфорията на баловете и тази трескава подготовка...И мен не ме кефи. На моят в българското училище на друга страна, отидох с бял ленен костюм с панталон, кафява копринена риза и равни обувки. Много пъти след това съм носила тези дрехи...В другото ми училище беше съвсем семпло отпразнуването.
В интерес на истината и при дъщеря ми, която завърши тук, не е имало такива дандании. Естествено, че облякохме детето. Естествено че почерпихме близките ни хора. Дори и кола не сме търсили. И тя не се е впрягала. Един приятел на баща и, в крайна сметка я закара с лъскавото си возило по негово желание...Много важно...
Тя беше издържала в ресторанта до момента на чалгата. Беше се преоблякла в къщи с дънки и кецове и в тесен кръг си беше довършила вечерта в един рок клуб...
Но и това е в страни от фокуса според мен.
Основното е, че едни деца са се държали като задници. Хората все хо-често се държат като задници. Бедността е порок. Парвенющината като нейна рожба, също.

Духовното блондинство удължава физическото брюнетство!
Ruja Karamfilova

Като не знаеш за лицемерието, не говори за нещо друго, пък да го представяш като някакъв аргумент в подобна връзка.
Никой не е казал, че хората там не си говорят. За съвсем друго ставаше върос. Върни се назад и прочети отново кое точно коментирах, а после и как.

Както казах, няма как да разбереш.

единак, в синьо.

абе, отхвърлянето.
винаги е имало отхвърлящи и отхвърляни.
няма такова общество и такова училище, в което да няма такива.
дори през соца, когато всичките бяхме с еднаквите грозни сини престилки и беше забранено да си различен - пак имаше охвърляни и отхвърлящи.
боза по-горе из темата го е обяснила това (почти) съвсем убедително.
впрочем - надългоиширококоментируемият сивокостюмец верно прилича и то не малко - визуално - на оня задник бил гейтс :)
който е голям задник, наистина.
може и тоя с костюма да стане такъв задник, прочут задник, може и изобщо да не е задник, да не стане по-прочут, освен тези 15 минути, дето ги има сега и се къпе в тях, а може и да стане.
ако бачка, ако учи, ако има акъл и си наляга дупенцето в ученето и бачкането.
мисълта ми е - някои отхвърлени стаат хора, други са си просто кофти и нищо не става от тях.
както и популярните - никакво значение май няма по-нататък в живота дали си бил много популярен в даскалото, или си бил класният льольовец.
нормално е отхвърлянето, ми е мисълта.
кофти е, наистина, но е нормално явление.
човек може да се чувства отхвърлен по мнооого най-разнообразни начини в училище.
децата са креативни, децата са безотговорни, децата са зли. това е положението.
после нещата се наместват.
ти не си патила, предполагам. предполагам, че си била от популярните, така като те гледам.
аз не съм била от масово популярните - което по мое време се изразяваше в щипане на цици и благосклонно приемане на едни щипки, и необуздан гняв срещу други щипки.
тошо, гошо, камен, спас... - може. те пушат "кент". цочо с грозните български "дънки" - аууу, как може?!
но - мноо съм убава, щом всички ме щипят.
горе-долу по това се отличаваха популярните девойки по мое време :)

сега вече е по-сложна тая работа с популярността и непопулярността... станало е класово и още по-зло.
вече не е достатъчно да си даваш циците да ти ги щипят, за да си популярна.
някои деца напрао могат да се разболеят в такава среда :(
вълчета, които се хапят и се катерят по главите на онези, които остават отдолу в камарата...
и все пак - по-добре популярните днес да внимават с нърдовете!
изобщо не е изключено тоя, на който си му навирал главата в кенефа, правил си му "лястовичка" или си му събувал гащите пред момичетата в коридора, утре - като пораснеш - да ти стане шеф. и тогава... ооо, тог-ггаваа-а :)
и това вече е за цял живот, не е само в тъпото пикливо училище няколко години
докато ти си бил супер зает да бъдеш "популярен", оня е учил и е бачкал, на ти сега.
но пък и не бива да се пропуска, че някои от отхвърляните са си просто тъпаци. какво да се прави. хората са шарени.

me

е как бе, ти пък

me

точно така.
а не - защото оня може да не ти отвърне с добро - както често се тълкува.
щом си го разпльокал на всеослушание - вече не е толкова добро, или дори хич не е, зависи.

me

Пропускаш само, че хората са различни и един интроверт примерно е напълно щастлив точно в това, което на теб може да ти изглежда като да е "отхвърлен". Интровертът обича да има малко приятели, но качествени. Обича да води задълбочени разговори с 1 човек вместо повърхностни разговори с много хора; мрази да е в центъра на вниманието и т.н. и т.н.

Дали поради културни особености, дали поради неразбиране, дори самите интроверти не си дават сметка за това, търсят компанията на екстраверти и т.н. Аз съм бил в целия континуум на социалната популярност - от най-непопулярния до най-популярния. И в крайна сметка много по-късно си дадох сметка, че човек е най-щастлив просто като бъде себе си и не се мъчи да бъде някой или да прави нещо просто защото така трябвало според някого (обикновено екстравертите). Дори да успее, това нищо няма да му донесе в дългосрочен план.

В този смисъл извън конкретния казус, съвсем принципно - да се натресеш на някого, който отива към метрото, за да го "спасяваш" е толкова типична схема на куха, селска, екстравертирана пръчка, която си мисли, че знае по-добре от теб какво е добро за теб, че ме вбесява неистово. И още повече се вбесявам защото се сещам всички случаи, когато съм търсил някакъв повод да откажа някаква покана и съм си премълчавал истинските причини да откажа. Човек трябва да преследва собственото си щастие, не да робува на кухото, клюкарско, лишено от истински ценности общество.

донякъде си прав, но не местната култура ме е променила,
аз избрах да живея в нея, защото за наистина важните неща тя ми подхожда по-добре. тоест каквото чете уникална, щях да го напиша и преди двадесет години.
все едно, де.

Въобще не съм била от популярните, напротив от най-отхвърлените бях...майка ми ми беше курсова цели 4 години и ходеше и се връщаше с мен от даскалото...вечен контрол, щото ме усещаше, че съм склонна към залитания... мхмхмхм....

Питаш ли ме какво ми беше?...с какво лицемерие бях обградена, колко фалшиви усмивки с молби да уредя нещо, на колко купони не бях поканена за да не разказвам после какво е било и да знаят даскалите...обаче едно не можаха да ми вземат, ако си харесах някое гадже, не пипаха, щото бях с предимство...иначе току виж съм ги накиснала
Това ми стигаше:))))))))))))))

Вр, спирам по темата...несериозно ми е...вися тук като луканка и чакам дечка да рисува едни ябълки и вази, щото след две седмици е на изпит и са им дали задание, а аз а съм излязла от стаята, а е спряла да драска, а утре е пак на урок:))))))))

Let your soul be your pilot

Както казах, няма как да разбереш.

Доста любопитно изказване от страна на човек, чието първо участие по подтемата с извънземните беше направено на базата на елементарно НЕРАЗБИРАНЕ на това, на което отговаря.

\"Кажи ми кои са приятелите ти - да ти кажа КОЙ СИ.\"

е може би пък нарочно пропускам :)

me

е стискам палци на щерката :)
ама остави я бе, ако й се рисува - ще си нарисува.
така, насила...
рисуване насила май не става.
задачи по геометрия става и насила.
дори свирене на цигулка става насила, но рисуване... абе не знам.
както и да е - стискам й палци да успее в това, което иска най-много :)

абе зарежи ги ти тия "не бях популярна", просто ги зарежи

me

А, ок тогава.

И още нещо - това как този, на когото са му навирали главата в кенефа щял да стане шеф на побойниците - това е класика от американските филми и сериали. В действителност корпоративната среда силно толерира (насърчава/търси) психотични личностови наклонности (да си склонен да лъжеш, да измъчваш животни и т.н.), така че е много по-вероятно този, който ти бил навирал главата в кенефа, да ти бъде и шеф. независимо, че е по-тъп, необразован и мързелив от теб. И това се базира на сериозен рисърч, не на пожелателни анекдотични примери с бил гейтс и дрън дрън.

ц-ц, мноо си жесток
отепа с лопатата цялата вяра в бъднините и доброто на широката публика, нтъй срам

me

Такъв е животът за съжаление в момента... Не случайно толкова много хора не искат да гласуват, други мечтаят за революция и т.н. Човек трябва поне да си дава сметка за реалностите.

Трябва да се научи да рисува композиция за определени часове, не е от бързите, мотае се, а на изпита трябва да предаде завършена картината!/обемните тела/

За светлосенките също се иска научаване, то си е като при математиката...има зададени параметри за изпита-ракурс, мащаб, перспектива, не е волно съчетание, а тя гледа да изклинчи и да си драска по интуиция, а нещата са сериозни. И затова седене и рисуване му е майката, та да няма проблеми на 15.06...защото иска най-хубавата специалност-графична анимация.
Ако не успее, ще отиде / изпадне току виж в специалност библиотекарство, а там няма рисуване, суха материя...а това и е най-омразното нещо...та затова имаме мотивация да рисуваме, щото иначе ще седи като скучен книжен плъх в онази специалност

Let your soul be your pilot

давайте тогава :)))
иди й купи ягоди - помагат много на скучните занимания

me

Лира, кое е това интересно училище, за което се готвите? Ако не е тайна...

ПП - ОФФ - Току що по телевизора ми съобщиха нещо за някаква си "неинвазивна липосукция", обаче не го дочух както трябва... Какво е това животно?

\"Кажи ми кои са приятелите ти - да ти кажа КОЙ СИ.\"

Полиграфията

[линк]

Обаче за разлика от преди, когато си беше училище за чиста полиграфия, много са се модернизирали и като сграден фонд и материален фонд и имат нови специалности:
>графичен дизайн
>компютърна анимация
>комютърна графика
>фотография
>полиграфия
>библиотекознание

Та за там сме се ориентирали единствено, няма друго подходящо за нас, че и е и в квартала. Тя не обича да ходи много надалеч...а и за мен е по-добре така да съм по-спокойна, че зам.директорката ми е бивша преподавателка там, ама навремето беше млада ...еххх, славно време беше

за тази неинвазивна липосукция де да знам...това са си козметико-мед. неща, ама ще да е някаква липосукция, трябва да се види по гугъла. Нещо май е за намаляване на мазнини от корем, бедра, дупе...:))...ама не знам как ще стане неинвазивно...това са далечни от моята дейност неща, нищо общо даже.

Let your soul be your pilot