Дервишово семе

"нямаме ли по-мъжкарски разкази, че баш за тоя задръстеняк да учат дечицата? " И на мен това ми е чудно!?

А има!
Ей Шибил! И добра асоциация се прави с името!

Земи на същия аФтор "Мъжки времена", а те гейски разкази да включат в прОграмата...??

Прав си: "това е европейски заговор да изпедерасти нацията ни"

или поне по-завоалирано да се обясни, в синхрон с християнските ценности, както мила предлага. ура!

Като рече "християнските ценности", та ме подсети за Султана, Катеринината майка от "Железния светилник"... не знам понастоящем дали се изучава това произведение по БЕЛ? Как само "изменажира" възникналия проблем на дъщеря си, респект! Цивилизована работа, християнска така...

Навсякъде има нискоквалифицирана работа, не знам как е в България, при факт че вишистите са голям процент от населението, брех държавата на главните офиси пълни само със шефове

Относно основното и средно образование- да, не е нужно всички да разбират и да четат, но тия които го правят, продължават нагоре. Останалите - не.

Точно затова, аз направих едно конструктивно предложение да се организира една СМС кампания за набиране на средства с които да се закупят 3 пръча за Рамадан! Да се платят двата на Руфат и да се вдигне залога с един. Така Рамадан ще може да си върне любовта и душевното равновесие, че стига е надничал през дупката...
Плюс това се вкарва съвременно звучене в разказа и става разбираем за младеШта.
К`во толкова ше ви стане, ако пуснете един СМС, ние все пак сме тарикати хора с възможности и е въпрос на чест да покажем, че не сме кои де е. ... разбирай ларж.

абе поднасяте я лъкиева, ама да ви кажа :)
края на разказа за дервишевото семе, когато рамадан споделя за катраните, които горят в него.
за това как цял живот е живял стиснат от дълга си да живее живота си достойно, как жена му плачела самотна и нелюбима, родили си деца и ги изгледали, как силвина също родила дете сред сланата, която тя сама пръскала цял живот в своята мъка и не-любов, но била длъжна вътре в себе си да се грижи за руфат, който също сам паднал в капана си, пропил се и заболял тежко, осланен и той от оня скреж, който посял вместо любов.
силвина просто се чувствала длъжна?
или това е - любовта?
да бъдеш фундаментално добър и достоен, да имаш милост...?

да ви кажа за моята прабаба :)
значи тя... абе огън и лед беше и тя. повече огън отколкото лед, обаче.
накратко предисторията - мъжът й й изневерявал.
ама наляво и надясно, писнало й.
родила 7 деца, 5 останали живи и живели до старини, две починали още преди да им облекат първата ризка.
търпяла го, защото той не се заплесвал за дълго, просто "си бил такъв".
търпяла го, но не го харесвала, както може да се досети човек.
казала му - ако продължаваш така - ще взема пушката и ще те очистя!
той се засмял на това - каква огън-жена има, целунал я по косата.
и си продължил.
и тя взела пушката една вечер, когато се очаквало да е при майка си с децата.
било й нещо тежко през деня, била бременна с последното дете... казала, че ще отиде при майка си, да се погрижи майка й малко за нея.
но оставила децата при майка си и се върнала в къщи.
и когато мъжът й се появил в тъмното, като чула двоен, скришен смях по пътечката към къщната врата - отворила вратата и го застреляла.
ами това е.
после казала, че е помислила, че били крадци - по това време имало банди, било е съвсем в началото на 19 век, между освобождението и първата война. други времена. нямало е криминалисти също така :)
"а и той си беше крадец" - казваше тя. - "открадна ми живота."

но какво станало после.
след смъртта на прадядо ми онова момиче, което бил поднесъл "да мърсува" било озлочестено, много ясно.
никой не искал да я вземе за жена, родителите й се дистанцирали от нея, защото "какво ще кажат хората".
решили да я дадат за жена на някакъв, от някакво село, който бил див човек, малко гламав, по цяла година стоял в кошарите в планината там - бил селски овчар, само зиме се прибирал в селото. и решили да я дадат на него, да им се маха този срам от главите, пък и тя да се грижи за този човек, да го приглежда... едно такова "почтено" наказание за цял живот.
и тя какво направила... ами отишла при прабаба ми.
да й разкаже, да търси помощ. точно пък при прабаба ми?!
но явно си е имала основания да очаква, че точно жената, която е наранила така, може би ще й помогне.
и била права, защото прабаба я взела на работа.
нещо като ратайкиня, нещо като бавачка, нещо като...
заедно гледали петте деца на баба и полубратчето им, което се оказало, че било на път.
нела, баба нела - беше онази жена.
аз съм я виждала като бях малка, но тогава много не разбирах какви са им отношенията. просто - баба нела беше в къщи, при моята баба и това е.
а баба често я ругаеше, например: "нело ма, стани сипи вода на цвекьето, ма. шчоси седнала, скръстила ногьете... колко и да ги кърстиш - по-тесна нема да ти стане..."
ей такива ги ръсеше :)
баба нела й отвръщаше по достойнство, но ставаше да полее цветята, да пусне гъските, да премете... и такива неща.
баба нела умря десетина години преди баба ми и баба много мъкува за нея.
но и двете доживяха доста добра старост, всъщност.
... то добре, че прадядо ми е бил оставил пари и имоти и че семейството на прабаба също не е било никак бедно, иначе... кой знае какво би било.
но - такава една история :)

Чела ли си "Гръцко кафе"? :))

[линк]

Ако не, може би ще ти хареса :)

Хубаво си го написала, но няма да го включим в прОграмата за 8-ми клас!
Има характер пра-баба ти, ама не е възпитателно, тези качества е трябвало да ги притежава пра-дядо ти!!!

После, много насилие има в разказа ти! ... и груб език!
Не! Нестава!

не съм :)
разкажи ми, моля те, ако имаш време и искаш, разбира се, за какво се разказва.
аз обичам да ми разказват книги и филми преди да ги прочета и видя :)
това си има няколко добри за мен качества:
първо - аз съм доста емоционална, както вероятно всеки забелязва :)
това не е "мръсна дума", но и не е винаги качествено качество.
когато чета книга, или гледам филм, често "преяждам лакомо" и бързо, претоварва ме емоцията. и така изпускам много неща, понякога дори изпускам основния замисъл и дори смисъл на произведението.
затова чета отново, или гледам филма отново.
вече по-спокойно, седнала на цял гъз, като човек
понякога се случва и повече от веднъж пъти.
това може да се олекоти като процес, ако първо някой ми разкаже, разбираш ли :)
и ето - второ - по този начин - като ми разказват книги и филми - печеля двойно.
защото пречупено през нечии очи, възприятия - произведението заживява два живота, дори три: както е написано, както ми е разказано и както съм го видяла, или ще го видя после.
това си е една добра и приятна част от цялостното удоволствие, мисля аз :)
трето, което е най-ммм... не знам как да го определя, за да не зазвучи зле, но... - абе, направо казано - доста пъти са ми казвали "ти прочете ли това? гледа ли онова? прочети, прочети, гледай, гледай..." - и аз, понеже е казано от хора, които наистина харесвам, или които виждам, че са интелигентни хора и имаме някакви сходни виждания - веднага вземам книгата, гледам филма... и - често - аууу, какво ама направо... разочарование.
грешката е у мен, разбира се :) - пристъпвам вече първоначално очарована, а то не бива така.
но, тъй като не мога да променя това у себе си - измислих, че мога да помоля да ми разкажат първо :)

знаех си
... представяш ли си как ми е била изкълчена детската психика, поколения назад, и то :))

"трето, което е най-ммм... не знам как да го определя, за да не зазвучи зле, но... - абе, направо казано - доста пъти са ми казвали "ти прочете ли това? гледа ли онова? прочети, прочети, гледай, гледай..." - и аз, понеже е казано от хора, които наистина харесвам, или които виждам, че са интелигентни хора и имаме някакви сходни виждания - веднага вземам книгата, гледам филма... и - често - аууу, какво ама направо... разочарование
грешката е у мен, разбира се :) - пристъпвам вече първоначално очарована, а то не бива така."
И в равна степен у другия - щото и той е бил убеден, че ще се очароваш.
А то всъщност е доста много срещано нещото, дето "прочети го, ще ти хареса" - да не ти хареса. Ама много често срещано. Знаеш от опит, де.
Не че не трябва да се препоръчват книги и изобщо неща. Просто не трябва да е с убедеността, че на другия ще му хареса, щом примерно еди-кое си друго му харесва - ами как, те са толкова подобни двете... ;)
Препоръчване - за препоръчване ;) с уговорка, че на мен това ми прилича и ми харесва, ама на теб де да знам; и дето викаш, най-добре с резюме. ;)
Пак няма гаранции срещу разочарование, ама поне рискът се намалява.

я кажи 1 нещо, което руснаците са измислили от нулата. не броим водката и сельодката, това им го признавам.

Периодичната таблица на химичните елементи.
Мазера (нобелова награда)
Светодиодите.
Първият усилващ полупроводник - кристадинът на Лосев.
Теорията на на терминалото управление. Благодарение на нея кацна Бурана, в напълно автоматичен режим.
Електронния микроскоп и електронно-лъчевата тръба (тешевизия)
Хеликоптера.
Теорията на ракетното движение.
Индукционното нагряване.
Неевклидовата геометрия.
Първият практически използваем електродвигател
Електродъговото заваряване
Трифазния ток
Водородната бомба
Живачния диод
Телескоп система Максутов
Машините на въздушна възглавница.
.......

В областта на изкуството, на прима виста се сещам за абстракционизма и конструктивизма...


И недей гледа каква е немската система сега.

бе тихо бе, ама че каква си само :)))
тъкмо да си изврънкам някой да ми разкаже приказка и ти - веднага - да развалиш работата още в зародиш


но права си, да. така е, както казваш.

Ма аз се присъединявам към искането за приказка (в резюме), нали се разбра!

Книгата е донякъде автобиографична.
Катерина разказва на почти едногодишния си син Ахилеас историята на семейството.
Съпругът и загива при нелепа автомобилна катастрофа.
Тя решава да остави на сина си семеен албум, но написан :)
Пишейки обаче, стига поне десет поколения назад.
Това са семейни истории, това е родова памет, разказ за корените, за преплитането им, за това, че тук на Балканите сме много свързани. Исторически, кръвно, емоционално сме преплетени.
(твоята прабаба ми напомни за една от историите там. някъде по интервюта четох авторката, че докато е писала не е разчитала на 100%-ва историческа и музейна достоверност на историите, а си е говорила с хората. слушала е разказите им, анекдоти и семейни легенди, разказани "на маса". та може от някъде да си и разказала без да искаш и да си и дала идея за сюжет за едното клонче на книгата)

Уж като сборник от семейни легенди е тази книга, но е написана много лично и за мен откровено.
Мен ме развълнува по много параграфи, много основни човешки взаимоотношения за засегнати и мисля, че чувствителен човек не би останал равнодушен след като я прочете

Надявайте се

Едно, че не мога да разказвам.
Друго, че ... е ми потрудете се малко сега. Почетете.
Все на готово, еее

ами аз приключих със сериозното в тази тема - казах по-горе вече, че кърти мивки разказът. относно въпросите, които задаваш - един добър текст оставя възможност за интерпретации, не ти ги сдъвква, че да те захрани с морални ценности през устата. дали се е чувстеала длъжна Силвина, дали е обичала звяра Руфат, дали е била фундаментално добра и морална (пардон изтолерастяла) - никога няма да знаем. Но е възможно и трите неща и още много други. Може би е стокхолмски синдром. Може би се е привързала с времето към Руфат. То началното влюбване рядко има много общо със зрялата любов, която е изложена всеки ден на едно или друго изпитание. Може би е възпитана, че една жена трябва да се грижи за мъжа си, дори да не го обича. И това за нея да е върховна ценност. Както в библията пише да почиташ майка си и баща си, не да ги обичаш, но да ги почиташ. Може би в този патриархален свят, в който една жена сама не може да оцелее, е върховна ценност да се грижиш за мъжа си - такъв, онакъв, без него си за никъде. И може би Хайтов не е искал да развали образа й на невинна жертва като я остави да мърсува със съседа докато болният й мъж умира - любов или не.


за твоята прабаба - аз съвсем откровено ти казвам, че с много по-голямо удоволствие теб чета отколкото хайтов или йовков, да не говорим за елин пелин... да не говорим, че ако изпраскаш някой турцизъм, русизъм, гърцизъм (които обикновено са си съвсем на мястото) или каквото там решиш, че е по-сложно за нас по-простите другарчета, ти го обясняваш в самия текст.

басирам се, че ако дадеш на 100 петнадесетгодишни хлапета историята за твоята прабаба и дервишово семе, 99 от тях ще харесат и запомнят повече историята за твоята баба. тамън ще се види, че патриархат, патриархат, ама по-особен патриархат е бил понякога...

Чела съм (в спомените на Коста Църнушанов, струва ми се), че случката със споменатата някъде по-горе Султана от "Железният светилник" и злополучния аборт на дъщеря и също е истинска, с реална, живяла в Прилеп жена и нейната дъщеря.

ами те не са се случвали толкова рядко тези неща.
мисълта ми е - естествено е да са написани по действителни, случили се с някого, или дори с много хора сходни истории.
все пак хората не се сменят изосновно в течение на епохите.
чувствата и реакциите им (като противодействие) са същите, макар и провокациите за една, или друга реакция да се променят по сила/необходимост в зависимост от развитието на обществото. и оттам - дали се случва по-често, или по-рядко някакво подобно събитие.

тази книга я препоръчаха още няколко потребителя, ето виж, в тази тема:
[линк]

запомних я, но не съм я чела, мисля, че няма да стигна до нея някак.