на този ден си отиде едно момиче, което остави бразда в душите на голяма част от хората от нашето поколение.
Петя Дубарова, почивай в мир!

ПРОЛЕТ


Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...

Аз уж не обичам поезия, пък тази ми харесва.

Най обичам да чета, ама не мога.

По-скоро днес би станала на 54, ако ...
:)

В студените нощи, когато пиян

сънят се търкаля на моя таван,

когато луната тъмнее от грях,

когато увисва над мен моя страх,

обесен на острия ръб на нощта,

подавам ти своята бледа ръка -

на теб - непознатия - смугло красив,

потаен и питомен, жаден и див,

едва деветнайсет години живял,

а всичко опитал и всичко видял,

подвластен на никого, ничий, сам свой,

но тръгнал към мене и истински мой

и падал по пътя си, плакал, грешил,

но нежност момчешка за мен съхранил.

Ръката ми - властната - жадно поел,

единствено с мен ще си толкова смел!

Ела! Ще измием луната от грях!

Ще хвърлим трупа на умрелия страх,

ще пеем с тътнежния корабен глас

на морската нощ във добрия Бургас.

А после, когато тя тръгне назад

и слънцето бликне над нас благодат,

мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,

ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Петя Дубарова
(това го помня наизуст от ученическите години)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?

Ако някой ме пита
какво е родина -
стомна, пътьом напита,
щрихи дим над комина,
тук-там прашни портрети
на поети опети,
спят селцата на пръсти
(да не чуе поп Кръстьо),
бялва нощем в браздата
на Сивушка душата,
месечина гореща
пали кървави свещи
и с око зачервено
над чукарите гледа
как, изпънала вени,
запотена и бледа,
със сълзи като сажди
и раздрано сукманче
една българка
ражда
американче.

Мая Дългъчева

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

на този ден си отиде едно момиче

не си <отиде>, а беше <убита от властта>. от сив и варшавският договор, за които плачеш в другата тема.
и от българските комунистически палачи. била е елиминирана още в зародиш, както са елиминирали всички
потенциално опасни интелектуалци. да давам ли примери?

По-скоро днес би станала на 54, ако ...

не бяха я убили.

Ми не! покажи ми едно нейно стихотворение, което до толкова би раздразнило властта, че да я погубят!

Аус, поне в тази тема ще те помоля да не демонстрираш манията си лов на комунистически вещици!

Добра е. Не харесвам поети, камо ли мъже. Румен Леонидов не харесвам, Сугарев също. Словото е четка, зависи доколко красива е ръката която я държи.
По принцип гениите са лабилни психически. Да споменем Ларошфуко, че отрицателните черти на характера, са разтворени в него, както отровите в лекарствата. Беззащитен си ако си добър, без да си лош.

Редактирано от putkopudel на 25.04.16 22:04.

Комунистите не бяха лоши хора, както капиталистите не са.Лошият не е толко лош, кръстете се за злият.