Дервишово семе

На мен ми беше интересен. Помня, че го четох с удоволствие.
Наскоро споделих тук, че и на сина ми му е интересен, въпреки, че чете много бавно на български, с неговото първокласно обраование по български език . На това отгоре, имаме издание на романа от 1956 г. , с всички архаични форми, та все ни пита кое какво означавало. Казва, че му изглежда като приключенска историческа книга, ама за едно 21-годишно е нормално .

На мен този разказ ми се струва подходящ, както и всичките "Диви разкази" на Хайтов.
Много е важно как ще бъде разглеждан в часа по литература, как ще го поднесе учителката. С адекватна помощ ми се струва, че на 15-годишна възраст почти всяко литературно произведение би могло да се разбере от децата.

...мда, активно и всезнаещо... ех, тази демокрация... тя напълни света с бегемами...и бегелели...

бележката ми към разкази като Дервишово семе не е, че са кървави, вулгарни, ще наранят крехката детска психика или някаква подобна глупост - бележката ми е, че са неразбираеми заради архаичния, пълен с турцизми и селски диалектни думи, които не съм сигурен дали някой им обяснява на децата - по мое време никой не си правеше труда.

Далеч съм от действителността в България и може да прозвуча не на място, но моето разбиране е следното:

БЕЛ се изучава за да се дадат на децата умения
- да четат с разбиране
- да им се онагледят литературни похвати и да правят анализи
- да се научат как се търси информация и как правилно се дава кредит (цитиране на други автори)
- да се научат да ползват речници

Смятам този разказ е добър за всичко това (без третото, за 14 г. може би е рано).

повечето от тези думи ги няма в стандартен български тълковен речник. има ги в разни апокрифни речници на чуждици, архаизми, диалектни думи и подобни.

я разгледай тази тема от клуб литература, където загрижена мама се интересува за значението на "нехра" (от "Под игото"). Ти знаеш ли какво е нехра? Лил я изрови в речник на Н.Геров. Знам, че има и такива речиници качени онлайн, но това не е стандартно търсене по речник.

иначе затова би трябвало да се изучава Литература, да.

Не, но щом ме питаш, ще я прочета. Ако я намеря, де. Май при последното премахване на нехаресвани книги от къщи, закарах Вазов на вилата и вече не знам къде е.

Най обичам да чета, ама не мога.

На Талев и аз съм му изчела каквото докопам, не само четирилогията. И той ли е "неразбираем" като "Под игото"?
Виж, на Димов - не. Нищо, че се казва Димитър, умрял е през същата година като Талев и пише проза - много различен е. И разликата не е във времето, в което се развива действието (и Талев има "съвременни" книги), а в някак светлото и оптимистично звучене на Талев, дори когато пише за неприятни хора. Като за мен така. Аз книгите със сложни и тежки драми не ги разбирам. ;)

А критерия на Криле за отсяването на книгите (пряката реч срещу описанията на природата) едно към едно съм го чула същия от една приятелка, като бяхме малки. Аз лично не съм се замисляла по какво си избирам книга за четене, ма сигурно по тва горното, с драмите и мъките.

не, недей, недей :))
попитах те, защото...
абе помислих си, изобщо като четох темата си мислех за това, че в българия сме били доооста поизостанале по литератури, изкуства... всякакви такива, през онези 5 века.
докато европа се е развивала и е крачила през ренесанс и така нататък, тук - дзвънци.
даже "диканите и паламарките" ги е нямало... абе нищо е нямало, просто застой.
и после, след освобождението, като са станали по-ококорени хората, са взели, предполагам... и не само предполагам - да се питат и да си казват - ама такова нямаме, онакова нямаме...
аз като съм чела вазов, съм забелязвала как като че се е опитвал да направи "и такова, и онакова" в различните си произведения.
тази книга например, "казаларската царица" е някаква (неособено сполучлива) зеленчукосмес от... романтика, па буржоазна нравственост, па незнамсикво... - както "по европата" е било модно да се пише.
тъй като е доста различна като тематика, вкус, усещане, настроение... от историческия приключенски роман "под игото" (мерси, дете на джес )- а те видях, че си писала за вазов - се почудих пък - дали си я чела и нея.
не е толкова важно, изобщо не е важно :)
а пък и книгата, честно казано, не я бива особено.
пък тя пък той... пък бедното невинно момиче, прелъстено и изоставено, пък ще мре... чуства там, морал...етика, дидактики... ела-ме-ритни... :)
както и да е.
това се смята за първият български любовен роман.
май че само това му е интересното - че е първият български любовен роман.

И на първата научна фантастика / прогностика е автор.

Последния ден на 20ти век.

Младият още цар Иван беше се поправил вече от своята простуда, която го бе задържала няколко дена в двореца. Днес се усещаше бодър и добре. Зимният ден беше особено мек, без слънце и заоблачен, но топъл. Царят отвори за малко прозореца, за да поеме чист въздух отвън. Той гълташе с удоволствие живителните му струи и погледът му бягаше през големите ясени и акации на Градската градина по пространната столица, с покриви, побелели от сняг, отдето се дигаха в небето безбройни кули и високи сводове на дворци и държавни учреждения и кръстове от черкови. Най-близо се издигаше монументалната сграда на Народния театър.
На вратата на кабинета се почука почтително. Царят се издигна. Адютантът му, генерал Шанов, влезна и съобщи:
— Ваше величество, охридския управител пита ще ли благоволите да го приемете? Също и другите.



Царят остави депешата и се приближи до апарата на стената (фоноскопа), натисна нещо и той издрънка. След една минута апарата сам издрънка. Царят тогава си приближи устата до тръбата, а с очите, като гледаше в едно стъкло над нея, извика:
— А, Константине, добър ден!
От апарата излезе ясен глас:
— Добър ден, тате. Не те питам поправи ли се; виждам по лицето ти, че си бодър сега. Какво има да ми заповядаш?
Царят отговори:
— Добре съм. Напусни Одрин и ела тая вечер да изпратим заедно векът. Имаш на разположение цели два часа.

Одрин-София за два часа - sic!

янството.
След малко царят приемаше в салона охридския управител и изслушваше устния му доклад по произшествията, извикани на най-южната граница на България от албанските немирници, под воеводството на безпокойния Иренк Мивош.
Дадоха се после аудиенции на английския посланик, на новоназначения от Екзархията Нишки митрополит, бивший Сливенски архиепископ, на адмирала на българската флота, която се бе прибрала в Кавала, подир маневрите си по Бяло море заедно с руската; на сръбския посланик, който наскоро се бе завърнал от Рагуза, станала зимна резиденция на негово величество сръбския крал, който предпочиташе да живее в новите си далматински владения. Последния приет беше представителя на Испанската република.

България на три морета!

Отвъд Орловия мост той се размина с малките князове, които яздеха на новоизобретения инструмент „флигт-вег“ (един вид велосипед, движен от каучукови крила).

Тва е в сферата на интересите на Хубавка и Пхилипът.


От висотата, дето се свърши парка, той хвърли поглед назад въз безкрайната с 350-хилядното си население столица, гърмяща като море, дето десетки високи фабрични комини изхвърляха черни стълпове пушек и замъгляваха атмосферата й.

Ужас, ебаси пренаселения град!

Няколко шопа из пътя, облечени чисто и спретнато, с лица здрави, умни и вчеловечени,

Е тук вече си е чиста фантастика!

Не е нужно детето да търси всички думи в тълковния речник.

Децата след 4ти клас могат да разбират смисъла от контекста, а в 3ти мисля можеха да търсят сами в тълковния релник.


Ето последното, което срещнах в писанията: Ormen! Ormen! Ormen!
Като проверявах писанията, питах дъщеря ми дали е разбрала - много ясно, що за въпрос. А тя определено има доста да шлифова речника си. Мисля че мърморенето не отминава безследно покрай нея.



и следващите 2 страници за пояснение:
[линк]

А, добре, няма да я търся. Абе, някакъв студен ми е Вазов. Йовков, Димитър Талев, Димитър Димов ги обичам. Пак са българска класика, ама някак са ми по-близки.

Най обичам да чета, ама не мога.

Нехра не знаех какво е. Може би си прав, не трябва да се затормозяват децата в средното си образование. За колеж вероятно да се остави, макар да ми е абсурдно да трябва да стигнеш колеж та да разбереш Хайтов. Гледам и Вазов им е проблем, там вече съм доста против, за Под Игото говоря.

Но в крайна сметка, какво се очаква от човек със средно? Ниско-квалифицирана работа. Това са хора които ще гледат шоуто на намсикой, биг брадър, и ще слагат снимки във фейса. Това е реалността и няма защо да се усложнява животът на деца, родители и учители. Така е и в САЩ, от хай-скуул излизат шофьори, персонал за макдоналдс и хипермаркетите, пожарникари и полицаи ...
По-талантливите деца могат да минават в групи за напреднали, но останалите хич не им трябва.

САЩ е с плачевно лошо средно образование. Не може САЩ да ни е образец в това. Виж Финландия или Корея може.

На едно дете трябва да му се даде шанс за най-доброто, вече дали ще работи ниско или високо квалифицирана работа е отделен въпрос.

Иначе поне на най-малките съм съгласен, че е излишно да им се усложнява животът - до към 7ми клас някъде. Там американската система ми допада, залагат основно на правопис и език - правописни пчелички и дрън дрън. Другото е оформено като игри. Единствено за математика мисля, че трябва по-сериозно от най-ранна възраст да се занимават дечицата, другото е прекалено малко.

Какво представлява обучението по литература в кварталното средно училище в държавата, в която пребиваваш? Учителките са завършили по-различна филология ли? ( Че нали нашите си подобряват ефективността когато могат с европейски пари и техни методи и тестове?) Познават по-добре чуждата литература ли?

Ма така - на ангро - едното квартално с другото квартално сравнено в двете държави. Какви са реално разликите на ниво средно образование като качество? Щото моите впечатления са доста различни - масово децата на запад са неграмотни като нашите и масово идея нямат от литература (примерно 5-8 клас в квартала)

Щото аз не че нещо, но живях в чужбина и постоянно коригирах домашните на млади колежки, които учеха нещо като задочно на техния език, а без спелчекър умираха прави. И не четяха книги и хабер нямаха от съвременна литература пак на техния си език. Но може би моята и твоята истина се срещат някъде. Любопитно ми е къде. Ти сравняваш твоето образование тук (не в квартала, както си споделяла) с някое специално такова в твоята чужбина (пак не в квартала). Това е просто разлика в нивото на конкретното училище. Инак средното образование протича посредствено-стандартно почти навсякъде - четеш 10 книги, учиш да смяташ и 2 формули, държиш по някой тест и се скатаваш при възможност. В чужбинско по-често се правят "проекти" (преписваш и преснимаш на дърти години ), тук се зубрят ненужни факти повече. Нивото на нискоквалифицираните кадри е еднакво - това е средното образование и неговият минимум навсякъде. Системите на средно образование като цяло са доста подобни. Резултатите в масовката също.

Но ти не искаш да коментираш някакви училища във вашия Люлин и Младост (същите като нашите). Ти си коментираш специализираното образование в "другата класа" - там стандартът са резултатите. Ние тук също печелим доста награди в Европа вкл. със съчинения по литература. Да, в чужбинско са идея по-обрани емоционално при писането на текстове и идея нямат какво се е пръкнало някога в източноевропейската литература. А ние четем всякаква

Та някак... черногледа си много всеки път - сякаш въздухът тук нещо им прави на децата. А те същите, системата същата, резултатите същите.

Ако има разлика - тя е в нивото на някои специалности във висшето образование (не всички). И в нивото на специализираните училища (както и тук едно с едно не си приличат). Но в средното квартално - няма разлика - пишат грешно, не познават литературата, бяга им математиката, идея нямат от химия и физика и се кефят да изклинчат.

Та би ми било интересно разликата в преподавателите как определя разликата в обучението на малките конкретно? Щото моите впечатления са други - много други.

къде въобще съм сравнявала българското образование с чуждото?

масово децата на запад са неграмотни като нашите и масово идея нямат от литература (примерно 5-8 клас в квартала)

Съдейки по моите контакти (извън служебните разбира се) възрастните им са не по-малко неграмотни. За средната класа говоря това. Нашата е много по-напред.

Ние тук също печелим доста награди в Европа вкл. със съчинения по литература.

права си за повечето неща, но "ние тук" и "вие там" обективно стои много зле като сравнение в момента. на база тестовете на Пиза го твърдя. (линк от дума, линк от другаде)

иначе в САЩ примерно учители стават без пробем дори хора без висше или с висше, което не е в областта, която преподават. но пък там висшето е на много високо ниво, докато нашата педагогика и бг филология са просто трагични - спомни си онзи репортаж, където студенти по българска филология обясняваха, че любимият им поет бил къци вапцаров...

за холандия никаква идея нямам как е, но принципно е вярно трагично ниското ниво на висшето ни образование, особено хуманитарното.

Тестовете нищо реално не показват и са най-лошия метод за оценяване използван някога.
Една от причините за падането на нивото на образованието е масовото навлизане на тестовете като метод за проверка на знанията.

В щатите, висшето образование е на високо ниво само в малка част от големите университети.

У нас, нивото съвсем не е толкова ниско колкото мислиш, особено в областта на естествените науки.

ето затова обичам да чета в този форум и особено теб - всеки ден се убеждавам какъв рай на земята е тук, колко сме умни, добри и честни всички и как ако ги нямаше циганите, мигрантите и пуделите, щяхме да сме рай на земята и всички от целия свят щяха да искат тук да се заселят, не само ония пичове дето Перата ги връзва със свински опашки, а Динко ги натръшква по 15 на куп с 1 отвертка...

виж по-горе какво съм ти писал - да не го повтарям и тук