Какво ви е мнението за задължителната казарма? / Контакти / Поколения / 40-50

Ами какво да ти кажа.
Добре е от гледна точка на дисциплина и да те научат да се оправяш.
Но казарма две години или година е половина..моля да ме извинят.
Няма нужда реално да е повече от година максимум.
9 месеца до една година.
Научаваш много ценни неща,но 99 пр. си е простотия и дивотия.
Не случайно има поговорка за армията и изобщо шапкарите-влизаш различно умен,излизаш еднакво тъп.
Сега покрай бежанската инвазия,масово са се разквичали всички ЗА казармата.
Насила хубост става ли?
Не!
Трябва да е за хора които горят да се доказват в армията,с призвание.
Има и такива.
Дори и жени като цяло.
Били станали много педалите,извратили се били младите без казарма.
Има нещо вярно,но къде е семейния пример,модела на бащата?
Сина ми защо не се е извратил например?
Всеки сам си е отговорен че детето му е лигльо.
Цялото бг общесто е болно и виновно,затова че не възпитава в морал и ценности.
Аз съм бил граничар.
Казармата ме прецака със здравето завинаги.
Брояхме дните псувайки шапкарите.
Затъвал съм в близо метър и половина сняг,заедно със човека за наряд.
При два три такива случаи,тръгнахме по трима в наряд.
Едини да измъква другите.
Пиле не прехвръква от два метра сняг и - 15 гр..ние наряд.
За кой?
Заради болния ум на командира.
Че трябвало до ден два да пробием до края на стика,7км.
Значи по 3,4 км на ден.
7 часа наряд не ни стигаха,в този ужасен сняг.
Там съм свалял кубинките със ножица,краката са ми били на кокал от студ.
И в крайна сметка в хладка вода след час киснене започвах да ги чуствам.
Накрая ме уволниха заради тотален краш на имунната система.
Диагноза туберкулозен лимфаденит.
Уволних се юни месец,три месеца преди набора.
Като два месеца ме пращаха от болница в болница.
Смолян,Пловдив..та чак до ВМИ София.
И оттам в санаториум в с.Искрец,Своге.
Където няколкото седмици бяха алкохолна ваканция.
По пижами тичахме по селските барчета.
Един ден успяхме да се измъкнем,няколко такива..войници..и директно в Своге,в един дневен бар със нощна обстановка и тъмни стъкла.
Като заседнахме от 10 сутринта,и в 4 следобяд вече пеехме песни за уволнение,по гарата на Своге и всеки ни се смееше.