Имахме близначки в класа, класната ги беше накарала и двете да се абонират поотделно,

Малиии, баси и тъпотията, нема лабаво

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мурзилката директно заминаваше в купчината за вторични суровини без да се чете :)

Току-що ти написах същото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе, в мурзилката ли имаше плочи? Едни сини такива, гъвкави и прозрачни, с песни и приказки на тях?

Въргалят ми се още на село.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ей, верно имаше такива плочи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А грамофонът работи ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз не помня..... Изрязваха се от списанието.

Ми - работи си.... Що?

Е, то във всяка шега има доза истина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

oooooобожавах комовете, с часове съм прекарвал залепен за витрините им, единствените с решетки в онуй свободно време, ама у наше село немаше ком, та рeдко ми се случваше и си беше цeло приключение, направо се едно съм бил за миг - два ТАМ, в недостижимото и невъзможното, ходил съм до София единствено за да гледам витрината на централния, имаше един ролков дек сони за космическата сума от триста и педесе долАра, беше направо убийствен, още настръхвам кат се сетя кво чудо беше ... и една триглава Айва имаше на логика - трепач направо ... обаче нашите немаха долари и дума не даваха да се издума за чейндж и виетнамци, и съответно никога не са пазарували нищо, и те кат вас тука, мнозинството, гнусливо набръчкваха носле при споменаването на тази дума, тва дънки рифле, нескафета, метаха, тоблероне, нъ въ и йохние валкер, тва беха некви мръсни и кофти неща за тях, дето ние сме много по-извисени и тез дрънкулки изобщо не ни интересуват, штот само селяците се дуят с таквиз простотии, но за мене си беше пещерата на чудесата ... или май беше на али баба, нема значение ... толкоз съм си мечтал да съм и аз селяк и да можем да се издуем и язе с некой леви щраус или барем с бич може, ама не би, штот не може, и така си останах кат същий гаврошовец пред електричен глобус, дето всуе тъй празнично блести, a ТАМ вътре ... ТАМ вътре всичко тъй празнично блестеше и ухаеше ли ухаеше, ете баш тозио мирис нийде веч го нема и баш той най-много ми липсTва, амин

Кореком като кореком. Аз няма да го коментирам, но ще ви попитам всичките:
спомня ли си някой от вас т.нар. "представителни магазини"?
Един имаше на Раковска и Стефан Караджа, а друг - на Стамболийски, до Детмаг.

Бахти цинизма!!!

Избягвайки деепричастията, ще подобрите стила на речта си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите