|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
|
|
Ние сме от престъпниците, на които храната е едно от най-големите удоволствия в живота
Неее!
Не сте престъпници!
Аз харесвам всяко нещо, което радва хората. За това ридая в тази тема!
Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/
| |
|
Тема
|
 Re: Храната и вкусът Й
[re: dymo]
|
|
| Автор |
kotarak_a (познат) |
| Публикувано | 11.11.15 19:50 |
|
|
О да!
Ти нали си в Италия. Там наистина храната е култ.
Всъщност не само там.
Когато дъщеря ми се върна след половингодишен престой в Италия, едвам я познах на летището...
Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/
| |
|
|
|
Малко движение. Колкото повече се движиш - толкова по вкусна ще ти е храната.
Бира, ти поне знаеш, че не спирам да се движа и то активно. Но има един момент, в който когато адреналина ти дойде в повече, не можеш да хапнеш нищичко. Направо се насилвам да хапна, понеже трябва. Или пък ако ти падне захарта, просто натъпкваш нещо калорично и продължаваш да бъхтиш.
След доста часове усещаш истинския глад.
Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/
| |
|
|
|
Евала за табиетлъка!
Това е удоволствие, което не мога да изпитам, но разбирам и уважавам!
Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/
| |
|
|
|
Така де - ама съдя по себе си.
Начи - на последния спортен лагер на който бях, беше преди 2 - 3 години.
И там - вкуса на храната беше различен.
Триразови тренировки - има значение. И също така - плюскане под режим, да не говорим за това че все пак и на море. Тоест наистина сериозен енергоразход.
Както и да е.
А бе гадно нещо е шибаното ЕГН.
И шибаната гравитационна константа която определено се е променила в сравнение с това което беше преди 30 години.
Bеer? Mоre?
| |
|
|
|
което не мога да изпитам
имаш ли спомен, че си оперирана от табиетлък? И дори да имаш спомен, видяла ли си материализиран табиетлък изваден от тялото ти
не сиии
значи си го имаш и си го носиш в тебе
но не го вадиш наяве
а защо не го правиш, не знам
вероятно си сметнала, чее излишно губене на време, а не е така
табиетлъкът дава радост, радостта дава здраве, а здравето еехееееееее
още повече припкане по планините
| |
|
|
|
Това е сигурно щото ти готвиш. Аз като се прибера от работа обикновено съм гадна като вълк. обаче докато свърша това онова, докато наготвя и той глада ми минал. Хапвам на бързо колкото да не ми пристърже стомаха и как да ми е вкусно.
| |
|
|
|
Е да!
И шибаната гравитационна константа която определено се е променила в сравнение с това което беше преди 30 години.
Не може да има и дума за преди 30 години!
Аз можех да изям 5-6 филии с масло и мармалад и то дебело намазани! И мама все ми викаше: какво правиш! А пък ми и личеше, по дяволите. Бях едно сочно момиченце с напращели цици и балдърки... Ужас!
А си представям какво количество храна може да изяде едно момче на 20. Направо не е за вярване!
Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/
| |
|
|
|
Ами всъщност си права. Дори малко ме е срам, че съм си позагубила табиетите.
Ама то сигурно е от непрекъснатото ходене по разни "ужасни" като условия места. Там определено табиетлъка пречи, понеже например вместо да пиеш ракийката от готина чашка, в каквато обичаш, я пиеш в метално канче и порчие...
Сега се сетих за една случка в младостта ми, когато бях млада булка. У дома дойде някакъв чичо от село - братовчед на свекърва ми. Естествено беше донесъл цяла торба с хубави неща - домашна ракия, суджуци, пак домашни, огромни месести домати и прочие. И аз като домакиня трябваше да нарежа салата от готините домати. От престараване, взех да ги дробя ситничко, уж за по-хубаво. А чичото ме гледаше, гледаше и накрая не издържа. Просто ми измъкна ножа от ръката и рече: Изчезвай, не разваляй доматите! Аз ще ги нарежа! И взе за ги кълца едно такова на едро , почти на филии!
тогава страхотно се обидих. Ама сега си мисля, че човекът просто е бил табиетлия и аз съм зе явила като човек, развалящ табиета...
Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/
| |
|
Тема
|
Re: Храната и вкусът Й
[re: Lolla]
|
|
| Автор |
kotarak_a (познат) |
| Публикувано | 11.11.15 21:17 |
|
|
Има го и този момент.
Това е синдрома на ПРЕготвилия човек. Цял живот правиш някакви неща, които другите изяждат с апетит и за тях е удоволствие, а за готвещия се превръща в тегоба.
Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
