|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
Тема
|
putinjugend
|
|
| Автор |
gelsomino (solitario) |
| Публикувано | 17.05.15 11:17 |
|
|
още -
| |
|
|
|
e направо ужасна.
горкото хлапенце
и ебаси откачалските родители.
| |
|
|
|
тотатлитаризмът, чевен или кафяв, е един и същ.
само дето с времето става все по-ужасяващ.
| |
|
|
|
Хм, абсолютно съгласна и много заразителен!
Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно
| |
|
|
|
| |
|
|
|
...мне, тези символи не отиват на това дребно човече... Всъщност вземи им властта и всички те остават жалки, малки, дребни човечета!
Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно
| |
|
|
|
точно дребните човечета умират да се кичат със символи, пера и флоьонги.
офф темата, ама се сетих за ей този епизод, описан от тур хейердал в книгата му кон-тики:
Дворецът на президента се намира сред града и е силно охраняван от въоръжена стража в ярки униформи. В Перу аудиенцията е сериозно нещо и повечето хора са виждали президента само на екрана. Войници с лъскави патронташи ме съпроводиха нагоре по стълбата до края на дълъг коридор, където трима цивилни записаха името ми и ме въведоха през огромна дъбова врата в зала с дълга маса и редица столове. Тук ме посрещна човек, облечен в бяло, покани ме да седна и изчезна. След миг се отвори друга голяма врата и бях въведен в много по-елегантна зала, където внушителен човек в безупречна униформа се приближи до мен.
„Президентът“ — помислих си аз и застанах мирно.
Но не. Човекът със златошитата униформа ми предложи старинен стол с право облегало и изчезна. Едва ли бях седял и минута на ръба на стола, когато се отвори още една врата и някакъв прислужник с поклони ме покани да вляза в голяма позлатена стая с позлатени мебели, великолепно украсена. Човекът изчезна така бързо, както бързо се бе появил, и аз останах съвсем сам, вперил поглед в редицата празни зали с отворени врати. Беше толкова тихо, че чух как през няколко зали някой сдържано кашляше. След това приближиха равномерни стъпки, аз скочих и колебливо поздравих величествения господин в униформа, който влезе. Но не — и сега не беше той. От това, което каза, можах да схвана, че президентът ме поздравява и ми съобщава, че ще се освободи след малко, когато свърши заседанието на министерския съвет.
След десет минути тишината отново бе нарушена от равномерни стъпки и сега влезе човек със златни ширити и еполети. Бързо скочих от канапето и се поклоних дълбоко. Човекът се поклони още по-дълбоко и ме преведе през няколко зали нагоре по стълба, покрита с дебели килими. След това ме остави сам в съвсем малка стая, в която имаше само едно канапе и модерно кожено кресло. Влезе нисък човек в бял костюм; чаках покорно да видя той пък накъде ще ме отведе. Но той никъде не ме заведе. Само ме поздрави любезно и застана пред мен. Това беше президентът Бустаменте Риверо.
| |
|
|
|
М да:
- Имаме проблем с престъпност генерирана от определен етнос.
Решението - то Путин е страшен, ще дойдат руснаците.
- Имаме проблем с корупцията.
Решението - Путин е страшен, тоталирарист, тоталитаризма се връща.
- Имаме проблем с имигранти. Идващи от прясно бомбократирани държави.
Решението - Путин е страшен, Русия си връща териториите.
Тоталитаризма е страшен.
Но нима демокрацията е по малко страшна? Изброй колко много бомбократирани страни има. Бомбократирани незаконно, но пък цивилизовано-демократично.
И с времето бомбократирането става все по лесно, критериите стават все по малко критични.
За разлика от тоталитаирзма, демокрацията става все по противна.
Bеer? Mоre?
| |
|
|
|
мързелът ви ви кара да разчитате на друг да ви оправи.
тоталитаризмът е вашата надежда.
| |
|
|
|
аз пък от твоето сещане за епизод, се сетих за картината, в която воланд излиза... не, ами влиза на сцената на бляскавия си пищен бал:
""
тоест - за същото се сетих :)
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|