Ако искаш да си щастлив, бъди беден

Освен да се чете, трябва и да се мисли. Ти не си силен по втората част.

Ако винаги ядеш когато и каквото искаш, не изпитваш щастие, защото това е даденост - като срането.

Ако често си гладен, изпитваш щастие при почти всяко ядене. Същото е и със срането - ако си постоянно запечен, всяко сране си е направо щастие.

ПП Да ме прощават останалите, наложи се да преведа обяснението си на аусландерски.

Именно! Там беше самото непостижимо щастие. Като добавим и тръпката страх да не те хванат, че си вътре, щото и това си беше нарушение за недарените с долари или бонове, направо си беше робинзонско приключение. Па ако си влязал с 2 или 5 долара на черно - не ти трябва да си преживял Втората световна.

Има ли сега магазин, който да те прави щастлив само с прекрачването н апрага му?

Да бе , да!
Аз си купих на черно долари и кво?
Отидох да си купя туй-унуй , дойдоха некви чичковци със шлифери , показаха карти , поискаха документи за законно притежание на валута и ми ги конфискуваха

Кеф голям.

амбивалентен, кверулантен, херменевтичен,ретенция

а може и така:

ако искаш да си беден - бъди щастлив

... ми да, чела съм някъде, че щастливите хора много-много не си давали зор,
щото и така им било добре :)))

_____
бъди промяната, която искаш да видиш в света

Виждаш ли, от покупката на "туй-онуй" в ония времена какви приключения можеше да преживееш!?
К'во се оплакваш!? А сега, скука!

Скука. Прав си!
И презадоволеност!
Замам да станем бедни лииии ?
Тате каза , че без ризи ще сме най - щастливи. Чакам да се стопли и тръгвам по потник.

амбивалентен, кверулантен, херменевтичен,ретенция

Без гащи ще си още по-щастлив!

и аз тъй, ма мъй срам, щото имам дупка на потника.

Така е !
Ако се позамогна и си купя частен тропически остров - отма и без гащи ще ходя!


амбивалентен, кверулантен, херменевтичен,ретенция

А, ако искаш да си изключително щастлив, направо подкарвай кофите с боклук.

<... идеална сексуална съвместимост: той не може, а тя не иска ...>

Когато не разбираш нещо, е по-добре да си мълчиш. Иначе правиш кофти впечатление. Не, че при теб би имало голяма разлика.

Не знам... не знам....

Празниците едно време, за мен поне, не са свързани с вкус.
Да, банани ядяхме по Нова година, ама ху керз - аз никога не съм бил от най-ящните. Не ме разбирай погрешно - принципно обичам вкусното. И съм маанджия. Но не съм замирал щото е нямало банани през август.
Дънки и кореком - бяха ми безразлични. Толкова безразлични, че няма на къде повече.
Всъщност,тогава материалното не ме интересуваше.
Интересуваше ме четенето, електрониката, физиката, историята, хумията..... Какво тук значат някакви си дънки, при условие, че току-що са ми подарили първия ми транзистор и главната ми цел в настоящия момент е как да спася крехките му изводи от счупване...

Сега, с нарастването на разликата между текущата дата и онази в егенето, почвам полека да ставам материалист. Искам, като ида на екскурзия да имам баня, топла вода и кенеф с течаща такава. Трудно се навивам "за два дни на палатка"...

Но решително не са ми вкусови спомените. Не че не помня вкусове. Но не са ми били олицетворение на празника. Е, изключая захарния памук.
Не съм имал лишения от към ядене и пиене. Вкъщи никога не се е гладувало или да е имало липса на храна. . Имаше и месо, и зеленчук, и мед, и.... всичко.

По-скоро бих свързал празниците с аромати.
На зелена трева след дъжд, на изсъхнала люцерна, на сняг, на нафтова печка, или такава на дърва на село. На варосана стая и стар гредоред. На липов цвят, разстлан да съхне в същата тази стая... На гнусната миризма от тапицерията или пластмасата на жигулата, която трябваше да се изтърпи 4 часа докато си стигнем до село и от която ми ставаше лошо...

Те така...

[линк]
Прочети го, ако не си.

Това не е вярно. Когато си много гладен и се появи храна, просто я излапваш, за да утолиш глада, без да мислиш вкусна ли е храната, щастлив ли си, нещастен ли си. Когато не си много гладен, но си приготвиш нещо малко, но много вкусно, тогава вече имаш сетива за вкуса и т.н.

Най обичам да чета, ама не мога.

Съгласна съм.

Явно сме остаряли.

Като обяснявам на дъщеря ми,че на 14 години съм плакала за да му купят първите дънки от Кореком за $20 тя милата изобщо не схваща.Колкото и както и да го обясниш не могат да го разберат.

Пълно презадоволяване.

Ама ти си се за загрижил за мене, как изглеждам в очите на другите?!
Оххх... за малко да ме просълзиш...

Ако още веднъж се отнесеш толкова добронамерено, като нищо може да ми докараш рев на глас.
Моля те, бъди човек и не ми го причинявай, велизарчо...

<... идеална сексуална съвместимост: той не може, а тя не иска ...>

Хубавата храна винаги ми е доставяла удоволствие. И сега и преди, разлика не намирам. Месо консумирам много рядко, така че по въпроса за пържолите не съм най-големият експерт. Шоколади обичам всякакви, с изключение на тези с мента. Бананите понякога имат вкус, понякога наистина нямат. Но не съм ми най-любимият плод, така че...
Напъвам се да се сетя какво ми доставя все по-малко удоволствие от пресищане, защото нали това е идеята. Вероятно пазаруването, откакто магазините са пълни и мога да си купя всичко, проявявам все по-малко интерес към него.

Видя ли!?
Пък ти ми говориш за банани, шоколади и пържоли... Остави ги тези битувизми, мечтите ни отнеха... радостта ни се пукна като сапунен балон.

На какво да се зарадваш сега!? Няма радост, няма стремления, няма трепет, ... има търговия! Всяка тъй нар. "радост" си има сложен етикет с цена - проза!!! Фрас със сатъра!!! Всичко е очаквано, всяка цена се знае, всичко е предвидимо!
А едно време и саламурено сирене да ти потрябва, то се урежда с връзки и е под условие... Е, как да не се радваш, като се докопаш до него...!?

Ох, как да ти го кажа по-деликатно - дали ше ревеш, дали ше сереш мене ми е се пет.