|
та начи в понеделник, или както казваше фатмака в пУделението, в пУнделник ...
... там, където според двама съветски изследователи, започва съботата ...
... тa начи тук вторникът беше почивен ден и аз си взех отпуск в понеделника, щях да ходя при приятеля да сменяме летните коела със зимните, ама той реши че е още твърде топло и дай да отложим за по-нататък ...
тa аз по този случай се размотах из магазините ... огледах последните модели смартфонове и таблети - все още немам таквоз чудо и едва ли ще проимам, щот го намирам за напълно безполезно, но пък бяха едни тънички, лъскави, шаренки и приятни за окото, и все със 6 месеца безплатен абонамент за нетфликс, друго си е нещо безплатно да получиш, пък дори и само за 6 месеца, пък дори да е нещо, което аз не изтраях и една едмица ...
... огледах първо несериозната хай-фай техника - имаше една камара грамофони, някои със старовремски дизайн, супер екзотика, един дори с огромна лъскава фуния, гордо проточила блестяща шия кат некой същий цугтромбон (или пък дали не беше флигхорна туй месингово чудо), която обаче за мое разочарование издрънка на пластмаса като я чукнах, но пък рамото с игличката беше отлична имитация на едновремешните, хващаш го с два пръста, местиш го надясно и то описва красива дъга преди да се забие в плочата ... кoпчето за смяна на оборотите 33, 45, 78 малко разваляше ефекта, защото човек би очаквал ръчка за кyрдисване, но вместо нея имаше дискретна юесбе букса - двайсет и първи век сме все пак, може и да не летим всяка седмица до Марс или барем до Луна 2, но затова пък пък си имаме юесбе три, туитър, фейсбук и дир точка беге.
... до страхотията с фунията се кипреше едно също оригинално изпълнение, грамофон в кожен кyфар, подобен имаха родителите ми навремето, естествено не със същото качество на кожата, имаше и друг много стилен - върху гола дъска, в която имаше вградени говорители, абсолютна естетика за екологическо сенсибилизирани ценители на кича ...
... до грамофоните небрежно беше изложена новата тава на пинк флойд, реално на дейвид гилмър де, но освен на диск я имаше и на винил - демек същинскаграмофонна плоча по нашему ...
... после влязох в специалния храм на сериозната хай-фай техника, където има тон колони за по 5 хиляди евро и усилвачи за по 2 - 3 хиляди - сириъз шит, както викат в мириканските филми, със специални прозорчета да им се виждат електронно-вакуумните лампи, същите, които докато ги изучавахме, вярвахме че са отживелица и че бъдещето е в половин проводниците, пък догодина даже в целите такива ...
... понеже цените все приятно кръгли, мигом пресметнах наум че в момента свиреше комплект общо за около 4 хиляди евро, та се позадържах известно време да послушам саунда кристално префктно пресъздаден, естеcтвено новата тава на гилмър, почти пинк флойд с качество на звука за 4 000 евро ...
... абе качество, качество, aмaaaa ...
... начи гилмър може да си е гилмър, може да има правата и свободите да продава под свещеното име пинк флойд, обаче уотърс си е уотърс ...
... по тукашному, роже уатер
... кат реших че съм си напълнил достатъчно ушите със звyк за 4 000 евро, отидох в книжарницата ми любима и след дълго приятно освежително кефско напоително мотаене си набелязах два автора на бестселъри, заслужаващи да бъдат проверени - една утвърдена кака с безкрайни фентъзи многологии за магьосници и една новоизгряваща трилър звезда с вече втори супербестселър
... в къщи си свалих техните книги на ридъра и ce захванаха мъките ми кански ...
добре де, някой да бъде така добър да ме осветли, как може една гъска да е напълнила цял рафт с произведения и книгата й, която захванах, първия том от чутовната трилогия, да е толкова ужасно безинтересна, мудна и туткава - то не беха описания, описания и пак описания на околната среда, безцветни персонажи с по една характеристика - един нисък, един висок, едната жена с къса коса, другата с дълга, върви се чуди и се май как изглеждат, красиви ли са, грозни ли, слаби, силни, стари, млади, симпатични или отблъскващи ... всичките са облечени в роби с висящи ръкави и качулки и толкова, затова пък има изобилие от сгради, каменни стени, прозорци, балкони, покриви, керемиди, подземни шахти и тунели, пълни с гадости и плъхове, Мара Подробната направо в ъгъла да ходи ряпа да рупа ... и нищо интересно не става - безинтересни персонажи говоррят тривиалности и вършат точно това, което се очаква от тях, никаква изненада, никакво напрежение, нито сянка от хумор или майтап или игра на думи или каквото и да било да ни измъкне от лепкавата сивота на ужким магическия свят ...
... аз обаче тъп и упорит, самопожертвователно изждрапах почти сто страници докато решиx че тази е просто безнадеждна ... как ги е продала толкоз книги си остана загадка ... то верно си е цяло изкуство да пресъздадеш магията, магьосниците, крадците, кралете и просяците по толкова елементарно предсказуем мукавено скучен начин без грам съспенс, напрежение или хумор ...
... както и да е, зарязах я каката магьосническа, захванах новоизгрелия мега бестселинг трилър автор ...
... ох, майко мила ... та направо мила моя майно льо ...
... в три думи, скука, скука, и пак скука, драги зрители, в първите 5 глави ми въведе 5 различни персонажа, всеки с по две имена, на 5 различни места, кой от кой по скучен и занимаващ се с ежедневните си естествени и безкрайно скучни неща - събужда се, става от леглото, пие кафе, взима душ, облича се, гледа новините, цъка по фейса и туитъра, звъни по смартфона на некви хора, нови имена демек за запомняне, говори им некви тривиалности, дето никого не интересуват, влиза в кафене, поръчва си кафе, описват ми дупето на сервитьорката и полата й, вместо да ми покажат защо трябва да ми е интересно да го чета всичкото това ... тук-там намекват че нещо много страшно ще има да става, обаче толкова нескопосано го правят, че просто не му се вижда откъде накъде ще земе да доде туй страшното нещо ... и този да речеш че нито един криминален филм не е гледал и нито една книга не е чел, та да види как се държат хората, когато им се каже че еди си кое нещо е опасно за живота им ... тези тук изобщо не реагират, само казват а, така ли, еми добре и продължават да си вършат скучните неща за вършене, а авторът да ни обяснява разни финансови баланси ... дори и пикантните подробности кой как го зарязала жена му и коя на кой била любовница, са предадени по максимално скучен и сух начин, тва си е направо некакъв перверзен тип талант, по толкова безумно скучен начин да описваш каквото и да е ...
... и на този това му е вече втори роман, супер интернешънъл бестселър, да се чудиш и маеш как хората масово са си дали с труд и пот изработените пари за това скучно прескучно нещо ...
... измъчих се и с него на сто страници и го зарязах с чиста съвест, този е бетер съседът Мареш и Пища Хуфнагел, умножени един по друг, повдигнати на куб ...
... абе къде останаха персонажите "по-големи от живота", които те грабват от първа страница и не те оставят да заспиш докато не свършиш книгата и после те е толкова яд че е била толкова къса, само някакви си там седем-осемстотин странички ... къде сa тe, питам аз, и направо отговор не искам ...
... уф, по-добре да си бех купил некой свръхлех и свръхтънък таблет с безплатни 6 месеца нетфликс или некой ретро грамофон с фуния и юесби 3 порт
|
