грамофони, хай-фай-флойд и бестселинг скукa
21 отговора
0 прегледа
грамофони, хай-фай-флойд и бестселинг скукa
та начи в понеделник, или както казваше фатмака в пУделението, в пУнделник ...
... там, където според двама съветски изследователи, започва съботата ...
... тa начи тук вторникът беше почивен ден и аз си взех отпуск в понеделника, щях да ходя при приятеля да сменяме летните коела със зимните, ама той реши че е още твърде топло и дай да отложим за по-нататък ...
тa аз по този случай се размотах из магазините ... огледах последните модели смартфонове и таблети - все още немам таквоз чудо и едва ли ще проимам, щот го намирам за напълно безполезно, но пък бяха едни тънички, лъскави, шаренки и приятни за окото, и все със 6 месеца безплатен абонамент за нетфликс, друго си е нещо безплатно да получиш, пък дори и само за 6 месеца, пък дори да е нещо, което аз не изтраях и една едмица ...
... огледах първо несериозната хай-фай техника - имаше една камара грамофони, някои със старовремски дизайн, супер екзотика, един дори с огромна лъскава фуния, гордо проточила блестяща шия кат некой същий цугтромбон (или пък дали не беше флигхорна туй месингово чудо), която обаче за мое разочарование издрънка на пластмаса като я чукнах, но пък рамото с игличката беше отлична имитация на едновремешните, хващаш го с два пръста, местиш го надясно и то описва красива дъга преди да се забие в плочата ... кoпчето за смяна на оборотите 33, 45, 78 малко разваляше ефекта, защото човек би очаквал ръчка за кyрдисване, но вместо нея имаше дискретна юесбе букса - двайсет и първи век сме все пак, може и да не летим всяка седмица до Марс или барем до Луна 2, но затова пък пък си имаме юесбе три, туитър, фейсбук и дир точка беге.
... до страхотията с фунията се кипреше едно също оригинално изпълнение, грамофон в кожен кyфар, подобен имаха родителите ми навремето, естествено не със същото качество на кожата, имаше и друг много стилен - върху гола дъска, в която имаше вградени говорители, абсолютна естетика за екологическо сенсибилизирани ценители на кича ...
... до грамофоните небрежно беше изложена новата тава на пинк флойд, реално на дейвид гилмър де, но освен на диск я имаше и на винил - демек същинскаграмофонна плоча по нашему ...
... после влязох в специалния храм на сериозната хай-фай техника, където има тон колони за по 5 хиляди евро и усилвачи за по 2 - 3 хиляди - сириъз шит, както викат в мириканските филми, със специални прозорчета да им се виждат електронно-вакуумните лампи, същите, които докато ги изучавахме, вярвахме че са отживелица и че бъдещето е в половин проводниците, пък догодина даже в целите такива ...
... понеже цените все приятно кръгли, мигом пресметнах наум че в момента свиреше комплект общо за около 4 хиляди евро, та се позадържах известно време да послушам саунда кристално префктно пресъздаден, естеcтвено новата тава на гилмър, почти пинк флойд с качество на звука за 4 000 евро ...
... абе качество, качество, aмaaaa ...
... начи гилмър може да си е гилмър, може да има правата и свободите да продава под свещеното име пинк флойд, обаче уотърс си е уотърс ...
... по тукашному, роже уатер
... кат реших че съм си напълнил достатъчно ушите със звyк за 4 000 евро, отидох в книжарницата ми любима и след дълго приятно освежително кефско напоително мотаене си набелязах два автора на бестселъри, заслужаващи да бъдат проверени - една утвърдена кака с безкрайни фентъзи многологии за магьосници и една новоизгряваща трилър звезда с вече втори супербестселър
... в къщи си свалих техните книги на ридъра и ce захванаха мъките ми кански ...
добре де, някой да бъде така добър да ме осветли, как може една гъска да е напълнила цял рафт с произведения и книгата й, която захванах, първия том от чутовната трилогия, да е толкова ужасно безинтересна, мудна и туткава - то не беха описания, описания и пак описания на околната среда, безцветни персонажи с по една характеристика - един нисък, един висок, едната жена с къса коса, другата с дълга, върви се чуди и се май как изглеждат, красиви ли са, грозни ли, слаби, силни, стари, млади, симпатични или отблъскващи ... всичките са облечени в роби с висящи ръкави и качулки и толкова, затова пък има изобилие от сгради, каменни стени, прозорци, балкони, покриви, керемиди, подземни шахти и тунели, пълни с гадости и плъхове, Мара Подробната направо в ъгъла да ходи ряпа да рупа ... и нищо интересно не става - безинтересни персонажи говоррят тривиалности и вършат точно това, което се очаква от тях, никаква изненада, никакво напрежение, нито сянка от хумор или майтап или игра на думи или каквото и да било да ни измъкне от лепкавата сивота на ужким магическия свят ...
... аз обаче тъп и упорит, самопожертвователно изждрапах почти сто страници докато решиx че тази е просто безнадеждна ... как ги е продала толкоз книги си остана загадка ... то верно си е цяло изкуство да пресъздадеш магията, магьосниците, крадците, кралете и просяците по толкова елементарно предсказуем мукавено скучен начин без грам съспенс, напрежение или хумор ...
... както и да е, зарязах я каката магьосническа, захванах новоизгрелия мега бестселинг трилър автор ...
... ох, майко мила ... та направо мила моя майно льо ...
... в три думи, скука, скука, и пак скука, драги зрители, в първите 5 глави ми въведе 5 различни персонажа, всеки с по две имена, на 5 различни места, кой от кой по скучен и занимаващ се с ежедневните си естествени и безкрайно скучни неща - събужда се, става от леглото, пие кафе, взима душ, облича се, гледа новините, цъка по фейса и туитъра, звъни по смартфона на некви хора, нови имена демек за запомняне, говори им некви тривиалности, дето никого не интересуват, влиза в кафене, поръчва си кафе, описват ми дупето на сервитьорката и полата й, вместо да ми покажат защо трябва да ми е интересно да го чета всичкото това ... тук-там намекват че нещо много страшно ще има да става, обаче толкова нескопосано го правят, че просто не му се вижда откъде накъде ще земе да доде туй страшното нещо ... и този да речеш че нито един криминален филм не е гледал и нито една книга не е чел, та да види как се държат хората, когато им се каже че еди си кое нещо е опасно за живота им ... тези тук изобщо не реагират, само казват а, така ли, еми добре и продължават да си вършат скучните неща за вършене, а авторът да ни обяснява разни финансови баланси ... дори и пикантните подробности кой как го зарязала жена му и коя на кой била любовница, са предадени по максимално скучен и сух начин, тва си е направо некакъв перверзен тип талант, по толкова безумно скучен начин да описваш каквото и да е ...
... и на този това му е вече втори роман, супер интернешънъл бестселър, да се чудиш и маеш как хората масово са си дали с труд и пот изработените пари за това скучно прескучно нещо ...
... измъчих се и с него на сто страници и го зарязах с чиста съвест, този е бетер съседът Мареш и Пища Хуфнагел, умножени един по друг, повдигнати на куб ...
... абе къде останаха персонажите "по-големи от живота", които те грабват от първа страница и не те оставят да заспиш докато не свършиш книгата и после те е толкова яд че е била толкова къса, само някакви си там седем-осемстотин странички ... къде сa тe, питам аз, и направо отговор не искам ...
... уф, по-добре да си бех купил некой свръхлех и свръхтънък таблет с безплатни 6 месеца нетфликс или некой ретро грамофон с фуния и юесби 3 порт
... там, където според двама съветски изследователи, започва съботата ...
... тa начи тук вторникът беше почивен ден и аз си взех отпуск в понеделника, щях да ходя при приятеля да сменяме летните коела със зимните, ама той реши че е още твърде топло и дай да отложим за по-нататък ...
тa аз по този случай се размотах из магазините ... огледах последните модели смартфонове и таблети - все още немам таквоз чудо и едва ли ще проимам, щот го намирам за напълно безполезно, но пък бяха едни тънички, лъскави, шаренки и приятни за окото, и все със 6 месеца безплатен абонамент за нетфликс, друго си е нещо безплатно да получиш, пък дори и само за 6 месеца, пък дори да е нещо, което аз не изтраях и една едмица ...
... огледах първо несериозната хай-фай техника - имаше една камара грамофони, някои със старовремски дизайн, супер екзотика, един дори с огромна лъскава фуния, гордо проточила блестяща шия кат некой същий цугтромбон (или пък дали не беше флигхорна туй месингово чудо), която обаче за мое разочарование издрънка на пластмаса като я чукнах, но пък рамото с игличката беше отлична имитация на едновремешните, хващаш го с два пръста, местиш го надясно и то описва красива дъга преди да се забие в плочата ... кoпчето за смяна на оборотите 33, 45, 78 малко разваляше ефекта, защото човек би очаквал ръчка за кyрдисване, но вместо нея имаше дискретна юесбе букса - двайсет и първи век сме все пак, може и да не летим всяка седмица до Марс или барем до Луна 2, но затова пък пък си имаме юесбе три, туитър, фейсбук и дир точка беге.
... до страхотията с фунията се кипреше едно също оригинално изпълнение, грамофон в кожен кyфар, подобен имаха родителите ми навремето, естествено не със същото качество на кожата, имаше и друг много стилен - върху гола дъска, в която имаше вградени говорители, абсолютна естетика за екологическо сенсибилизирани ценители на кича ...
... до грамофоните небрежно беше изложена новата тава на пинк флойд, реално на дейвид гилмър де, но освен на диск я имаше и на винил - демек същинскаграмофонна плоча по нашему ...
... после влязох в специалния храм на сериозната хай-фай техника, където има тон колони за по 5 хиляди евро и усилвачи за по 2 - 3 хиляди - сириъз шит, както викат в мириканските филми, със специални прозорчета да им се виждат електронно-вакуумните лампи, същите, които докато ги изучавахме, вярвахме че са отживелица и че бъдещето е в половин проводниците, пък догодина даже в целите такива ...
... понеже цените все приятно кръгли, мигом пресметнах наум че в момента свиреше комплект общо за около 4 хиляди евро, та се позадържах известно време да послушам саунда кристално префктно пресъздаден, естеcтвено новата тава на гилмър, почти пинк флойд с качество на звука за 4 000 евро ...
... абе качество, качество, aмaaaa ...
... начи гилмър може да си е гилмър, може да има правата и свободите да продава под свещеното име пинк флойд, обаче уотърс си е уотърс ...
... по тукашному, роже уатер
... кат реших че съм си напълнил достатъчно ушите със звyк за 4 000 евро, отидох в книжарницата ми любима и след дълго приятно освежително кефско напоително мотаене си набелязах два автора на бестселъри, заслужаващи да бъдат проверени - една утвърдена кака с безкрайни фентъзи многологии за магьосници и една новоизгряваща трилър звезда с вече втори супербестселър
... в къщи си свалих техните книги на ридъра и ce захванаха мъките ми кански ...
добре де, някой да бъде така добър да ме осветли, как може една гъска да е напълнила цял рафт с произведения и книгата й, която захванах, първия том от чутовната трилогия, да е толкова ужасно безинтересна, мудна и туткава - то не беха описания, описания и пак описания на околната среда, безцветни персонажи с по една характеристика - един нисък, един висок, едната жена с къса коса, другата с дълга, върви се чуди и се май как изглеждат, красиви ли са, грозни ли, слаби, силни, стари, млади, симпатични или отблъскващи ... всичките са облечени в роби с висящи ръкави и качулки и толкова, затова пък има изобилие от сгради, каменни стени, прозорци, балкони, покриви, керемиди, подземни шахти и тунели, пълни с гадости и плъхове, Мара Подробната направо в ъгъла да ходи ряпа да рупа ... и нищо интересно не става - безинтересни персонажи говоррят тривиалности и вършат точно това, което се очаква от тях, никаква изненада, никакво напрежение, нито сянка от хумор или майтап или игра на думи или каквото и да било да ни измъкне от лепкавата сивота на ужким магическия свят ...
... аз обаче тъп и упорит, самопожертвователно изждрапах почти сто страници докато решиx че тази е просто безнадеждна ... как ги е продала толкоз книги си остана загадка ... то верно си е цяло изкуство да пресъздадеш магията, магьосниците, крадците, кралете и просяците по толкова елементарно предсказуем мукавено скучен начин без грам съспенс, напрежение или хумор ...
... както и да е, зарязах я каката магьосническа, захванах новоизгрелия мега бестселинг трилър автор ...
... ох, майко мила ... та направо мила моя майно льо ...
... в три думи, скука, скука, и пак скука, драги зрители, в първите 5 глави ми въведе 5 различни персонажа, всеки с по две имена, на 5 различни места, кой от кой по скучен и занимаващ се с ежедневните си естествени и безкрайно скучни неща - събужда се, става от леглото, пие кафе, взима душ, облича се, гледа новините, цъка по фейса и туитъра, звъни по смартфона на некви хора, нови имена демек за запомняне, говори им некви тривиалности, дето никого не интересуват, влиза в кафене, поръчва си кафе, описват ми дупето на сервитьорката и полата й, вместо да ми покажат защо трябва да ми е интересно да го чета всичкото това ... тук-там намекват че нещо много страшно ще има да става, обаче толкова нескопосано го правят, че просто не му се вижда откъде накъде ще земе да доде туй страшното нещо ... и този да речеш че нито един криминален филм не е гледал и нито една книга не е чел, та да види как се държат хората, когато им се каже че еди си кое нещо е опасно за живота им ... тези тук изобщо не реагират, само казват а, така ли, еми добре и продължават да си вършат скучните неща за вършене, а авторът да ни обяснява разни финансови баланси ... дори и пикантните подробности кой как го зарязала жена му и коя на кой била любовница, са предадени по максимално скучен и сух начин, тва си е направо некакъв перверзен тип талант, по толкова безумно скучен начин да описваш каквото и да е ...
... и на този това му е вече втори роман, супер интернешънъл бестселър, да се чудиш и маеш как хората масово са си дали с труд и пот изработените пари за това скучно прескучно нещо ...
... измъчих се и с него на сто страници и го зарязах с чиста съвест, този е бетер съседът Мареш и Пища Хуфнагел, умножени един по друг, повдигнати на куб ...
... абе къде останаха персонажите "по-големи от живота", които те грабват от първа страница и не те оставят да заспиш докато не свършиш книгата и после те е толкова яд че е била толкова къса, само някакви си там седем-осемстотин странички ... къде сa тe, питам аз, и направо отговор не искам ...
... уф, по-добре да си бех купил некой свръхлех и свръхтънък таблет с безплатни 6 месеца нетфликс или некой ретро грамофон с фуния и юесби 3 порт
Re: грамофони, хай-фай-флойд и бестселинг скукa
Ок, ще направим един експеримент. Аз ще ти разкажа книгите на един автор или по-скоро ще опитам да направя преразказ по спомен, защото много отдавна го четох. За да се убедя, че все пак има защо да е обявен за добър автор и да е спечелил маса известност, прочетох каквото имаше издадено у нас, но оттогава - нито ред от същия.
Та, опитвам:
"Събудих се. В устата ми смърдеше на пор. Изпърдях се и се обърнах в леглото. Там скивах някаква п*тка да спи разкрачена и да хърка. Наведох се да набарам шишето до леглото. Зави ми се свят. Повърнах. Набарах шишето и пих. Стана ми. Обърнах се към п*тката и я огледах. Ставаше. Еб@х я. После пръднах, повърнах и излязох да си купя къркачка." - Примерно.
Кой е той?
Та, опитвам:
"Събудих се. В устата ми смърдеше на пор. Изпърдях се и се обърнах в леглото. Там скивах някаква п*тка да спи разкрачена и да хърка. Наведох се да набарам шишето до леглото. Зави ми се свят. Повърнах. Набарах шишето и пих. Стана ми. Обърнах се към п*тката и я огледах. Ставаше. Еб@х я. После пръднах, повърнах и излязох да си купя къркачка." - Примерно.
Кой е той?
Re: грамофони, хай-фай-флойд и бестселинг скукa
Дарки,
Аз напоследък, като ми се причете - написвам си и си го чета... И толкова си се харесвам, че не показвам никому написаното... С което, вярвам, оказвам голяма услуга на човечеството. Не като някои други авторки, дето си продават написаното през девт земи в десета! Не... Сега чакам Нобелова награда за литературна скромност. Ще опитам и в музиката, но там е по-трудно. Но ще успея - знам! Ще създам музика на тишината. Симфония за пълен вакуум и глухота. В ре минор.
Елате си узнете лордот!!!
Аз напоследък, като ми се причете - написвам си и си го чета... И толкова си се харесвам, че не показвам никому написаното... С което, вярвам, оказвам голяма услуга на човечеството. Не като някои други авторки, дето си продават написаното през девт земи в десета! Не... Сега чакам Нобелова награда за литературна скромност. Ще опитам и в музиката, но там е по-трудно. Но ще успея - знам! Ще създам музика на тишината. Симфония за пълен вакуум и глухота. В ре минор.
Елате си узнете лордот!!!
силната лекота на битието)))))))))))))))))))
в отговор на Raf OFecin
#11
Re: грамофони, хай-фай-флойд и бестселинг скукa
извинявай, трябваше да отговори Дарки ли?
не съм те разбрал.
айде питай нещо друго, ще си мълча
или ще ти отговоря на бележка
не съм те разбрал.
айде питай нещо друго, ще си мълча
или ще ти отговоря на бележка
в отговор на Raf OFecin
#12
Re: грамофони, хай-фай-флойд и бестселинг скукa
пАрафраза на буковски))))))))))
в отговор на Raf OFecin
#14
Re: грамофони, хай-фай-флойд и бестселинг скукa
Хахахахаххааааааа,
Ох как ме расмя рано сутринта!!!!!!!
Ох как ме расмя рано сутринта!!!!!!!
Хайфисти, писатели и браво!
Вече съм ви разправял тук за мой приятел, легендарен столичен хайфист. Запознах се с него покрай бриджа, в сладките ергенски петилетки след завършването на висшето. Ще ви опиша какво значи Истински Хай-Фай и истински Хай-Фай с главни букви.
Хайфистът е волна птица, на свободна професия и страстна любов към хипер-перфектния звук. Той има задълбочени познания по радиотехника, електротехника, електроника и акустика. Множество приятели работещи на характерни места: завод Електроника, ЗЕПЕ (Завод за Електро-преобразувателни елементи, в Горубляне), ВМЕИ (сега ТУ), ЦИИТ, ИСП (Институт по Съобщителна Промишленост) и др. В тях се намираха и лесно се изнасяха електронни компоненти, много от тях закупувани по т.нар. "второ направление", а други откровено ембаргови. Да не си мислите, че имаше само совецки и български части по тия места. Това понеже в съществуващите специализирани магазини нямаше богат избор, в най-добрия случай си е намирал нещо полезно в "Млад техник". Имаше и приятели пътуващи в чужбина и понякога им поръчваше да му купят някой рядък чарк, но така или иначе това струваше доста пари и само в краен случай прилагаше този метод за захранване на страстта си. Мотото на Хайфистът беше "Нищо не се купува от магазин! Не е достатъчно добро. Всичко си правиш сам!". Да, имаше много класни Хай-фай джунжурии в Корекомите и той си е купувал от тях на доста солени цени във валута, разни Техникси, Маранци и пр. хай-фай гъзарии, но не да ги слуша, а да ги изкорми и да вземе най-ценното от тях, за да си прави неговите идеи.
Той си имаше собствено "ателие", голям сутерен разделен на 2 части: лаборатория и стая за слушане. В стаята за слушане имаше само един диван, освен джунджурията с колоните, която се тестваше в момента. А ъглите на стаята бяха облепени с картонени каси за яйца, които ги мокреше преди слушане (б.а. По-схватливите помислете защо.) Хайфистът дори си изработи сам т.нар. електростатични колони, ако си чувал. А източникът - два специално преработени грамофона и касетен дек, също "пипнат" от него.
Значи, прекарвал съм няколко нощи там в слушане, при случаите, когато бридж карето не се сформираше и нямаше подходящ турнир. Слушахме плочи и касети с метални ленти - от класика до поп и джаз. Между другото, той ценеше Флойд, ами тавите им бях едни от най-добре изработените от аудио гледна точка. Не мога да си кривя душата, много хубав звук докарваше, но чак пък толкоз. Ефектът е друг - разглезване. След това поне седмица всичко, дори и най-скъпите и качествени корекомски гъзарии ми звучаха кат' развален ВЕФ, в сравнение с неговите решения. Извод: купуването на скъпи хайфай играчки от магазин е недостойно и безсмислено.
Колкото до самата музика, друг мой приятел, музикален маняк, каза наскоро: "Хубавата музика на 20 век започна да запада при раздялата на Пърпъл и след средата на 80-те вече почти няма нищо свястно. Колко ни улесняват в избора сега!". Аналогично се получи и с литературата: най-доброто е писано между 1930 и 1980. Преди и след това, само редки изключения.
И мен ме потрисат тия нови автори-многотомнаджии. А бе, дори да са най-бързите машинописки и друсат на клавиатурата 24/7, то пак не ми се види физически възможно да произведат тия томове! Предполагам първичния текст се нарива бързичко с някакъв супер-секретен за момента и хитър софтуер, после се хващат гладни студенти филолози да го огладят, малко редактиране от т.нар. автор, малко от опитен редактор и готово, машината за пари тръгва. Та така.
А ти викам Браво, Дарки, понеже е така се пише интересно в клубове, а не цитати и обсъждане на чужди неща!
Хайфистът е волна птица, на свободна професия и страстна любов към хипер-перфектния звук. Той има задълбочени познания по радиотехника, електротехника, електроника и акустика. Множество приятели работещи на характерни места: завод Електроника, ЗЕПЕ (Завод за Електро-преобразувателни елементи, в Горубляне), ВМЕИ (сега ТУ), ЦИИТ, ИСП (Институт по Съобщителна Промишленост) и др. В тях се намираха и лесно се изнасяха електронни компоненти, много от тях закупувани по т.нар. "второ направление", а други откровено ембаргови. Да не си мислите, че имаше само совецки и български части по тия места. Това понеже в съществуващите специализирани магазини нямаше богат избор, в най-добрия случай си е намирал нещо полезно в "Млад техник". Имаше и приятели пътуващи в чужбина и понякога им поръчваше да му купят някой рядък чарк, но така или иначе това струваше доста пари и само в краен случай прилагаше този метод за захранване на страстта си. Мотото на Хайфистът беше "Нищо не се купува от магазин! Не е достатъчно добро. Всичко си правиш сам!". Да, имаше много класни Хай-фай джунжурии в Корекомите и той си е купувал от тях на доста солени цени във валута, разни Техникси, Маранци и пр. хай-фай гъзарии, но не да ги слуша, а да ги изкорми и да вземе най-ценното от тях, за да си прави неговите идеи.
Той си имаше собствено "ателие", голям сутерен разделен на 2 части: лаборатория и стая за слушане. В стаята за слушане имаше само един диван, освен джунджурията с колоните, която се тестваше в момента. А ъглите на стаята бяха облепени с картонени каси за яйца, които ги мокреше преди слушане (б.а. По-схватливите помислете защо.) Хайфистът дори си изработи сам т.нар. електростатични колони, ако си чувал. А източникът - два специално преработени грамофона и касетен дек, също "пипнат" от него.
Значи, прекарвал съм няколко нощи там в слушане, при случаите, когато бридж карето не се сформираше и нямаше подходящ турнир. Слушахме плочи и касети с метални ленти - от класика до поп и джаз. Между другото, той ценеше Флойд, ами тавите им бях едни от най-добре изработените от аудио гледна точка. Не мога да си кривя душата, много хубав звук докарваше, но чак пък толкоз. Ефектът е друг - разглезване. След това поне седмица всичко, дори и най-скъпите и качествени корекомски гъзарии ми звучаха кат' развален ВЕФ, в сравнение с неговите решения. Извод: купуването на скъпи хайфай играчки от магазин е недостойно и безсмислено.
Колкото до самата музика, друг мой приятел, музикален маняк, каза наскоро: "Хубавата музика на 20 век започна да запада при раздялата на Пърпъл и след средата на 80-те вече почти няма нищо свястно. Колко ни улесняват в избора сега!". Аналогично се получи и с литературата: най-доброто е писано между 1930 и 1980. Преди и след това, само редки изключения.
И мен ме потрисат тия нови автори-многотомнаджии. А бе, дори да са най-бързите машинописки и друсат на клавиатурата 24/7, то пак не ми се види физически възможно да произведат тия томове! Предполагам първичния текст се нарива бързичко с някакъв супер-секретен за момента и хитър софтуер, после се хващат гладни студенти филолози да го огладят, малко редактиране от т.нар. автор, малко от опитен редактор и готово, машината за пари тръгва. Та така.
А ти викам Браво, Дарки, понеже е така се пише интересно в клубове, а не цитати и обсъждане на чужди неща!
Re: грамофони, хай-фай-флойд и бестселинг скукa
Веднъж минавах покрай една книжарница, пред която продаваха стари книги. Гледам една джобен формат на Дейв Фрийдман, никога н бях чела нещо от него, нямах време, седях вън, права, на тротоара пред служебния съд, едно от най-обитаванире места в обедната почивка в центъра. Само видях какво пише отпред и отзад на корицата, не можах да я върна обратно и влязох да я платя
Оказа се истинска находка, и това след като в рамките на предния уикенд прочетох ДаШварм от Франк Шецлинг
Оказа се истинска находка, и това след като в рамките на предния уикенд прочетох ДаШварм от Франк Шецлинг
Re: Хайфисти, писатели и браво!
Мотото на Хайфистът беше "Нищо не се купува от магазин! Не е достатъчно добро. Всичко си правиш сам!".
важно допълнение към лозУнга на хайфиста - всичко си правиш сам ако няма движещи се части - демек пред и краен усилвач, тюнер, иквълайзър и колони можеш и сам да си налепиш и сделаш, обаче за грамофоня и дека немаше как - отиваше се в кома и се бецалише зелено като поп
edit:
техници, маранци ги имат тука за тинтири - минтири, нямат изобщо място при баш хай-файските неща ...
скив за кво ставаше дума в хайфай параклиса:
[линк]
важно допълнение към лозУнга на хайфиста - всичко си правиш сам ако няма движещи се части - демек пред и краен усилвач, тюнер, иквълайзър и колони можеш и сам да си налепиш и сделаш, обаче за грамофоня и дека немаше как - отиваше се в кома и се бецалише зелено като поп
edit:
техници, маранци ги имат тука за тинтири - минтири, нямат изобщо място при баш хай-файските неща ...
скив за кво ставаше дума в хайфай параклиса:
[линк]
Редактирано от DarkSide на
А, да, грамофонът!
Сетих се, че и това беше почнал да си прави. Намери едни механици и майстори на всякакви неща в ЗММ. Обаче му беше много трудно да им обясни какво точно иска, а те като разбраха накрая пък се засилиха да му събуят гащите и се разсъхна работата. Та той си купи хубав грамофон на старо, "Дуал" мисля беше и му преработи основно електронната част. И по механиката "пипна" - беше налепил подходящо дъвки по рамото, за да му придаде по-точен баланс и тежест.
А бе, какво да ти разправям! Достатъчно е да поконтактуваш малко с такъв тип човек и цялата останала Вселена почва да ти се струва незначителна.
А бе, какво да ти разправям! Достатъчно е да поконтактуваш малко с такъв тип човек и цялата останала Вселена почва да ти се струва незначителна.