ЕКОВЕТЕ



I



Скиталец беден по светът,

аз не намерих никой път

душа - душа си да излея,

да кажа за какво копнея

без колебанье и без страх:

тук укор вдигнах, тамо смях.

И злобна ярост ме връхлете,

и викнах: "Вий, кои без жал

убихте моя идеал

и моя бог, да сте проклети!"


Но чух там отзив: "Клетий! Клетий!"






ІІ




Отидох в тъмните гори:

"На вас, извиках, поне мога

да изповядам, кат на бога,

пожара, дето в мен гори.

В мен има демон, демон страшни:

аз искам щастие, но то

не е ни в корист, ни в злато,

ни в мир, ни в радости домашни...

Аз друго търся, като луд,

но страх ме е да бъда чут:

Аз искам: слава, слава, слава!"


И екът рече: "Лава... лава!"






III




Бегах в задрямалия дор

и рекох: "Слушай мойта бол!

Аз мрачен сьм, но ощ съм млад,

в мен злото всичко не погуби,

аз търся в тоя красен свят

душа да любя - да ме люби,

душа, но чиста от разврат,

душа без маска, без преструвка,

що дава нектара без яд

и на гореща си целувка

не туря никаква цена...

За таз душа, душа една,

бленувам, мисля и лудея. "


Но екът рече: "Де я?... Де я?... "






IV




В усои страшни се найдох,

де вятър даже не дохажда:

"Усои диви, аз дойдох

със мойта мъка, с мойта жажда.

Вий нямате ли у нас кът

затулен, таен от светът,

къде поетът да отдъхне,

да найде тишина и мир,

къде сърце му да заглъхне -

да няма струни, ни кумир, -

където бремето да снема?"


И аз чух отзив: "Нема!... Нема!..."






V




Дойдох в пространното море,

де нищо не цъфти, не мре.

"Море! Вълни! Стихия, вечност!

Дълбоки бездни, безконечност!

Кажете ми: Що е живот?

Що е човек? И кой го праща

в света за мъки, скръб и пот?

Защо той мре, защо се ражда?

Къде е висшата му цел?

Дали в задгробния предел?

Или в борбите на живота?

Или на страстите в хомота?

Защо е той - безсилн роб -

от люлката до самий: гроб

проклет за битка непрестайна?"


Морето рече: "Тайна!... Тайна!... " Иван Вазов

Вазов беше един от първите автори, който бе качен в Словото. Стихосбирката Италия.

свалих 10 години и се върнах във времето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря!
Стихотворението на Гинчо се казва "Спомень"
Много пъти сме я пяли със Слави Георгиев(Бог да го прости), в Жулио.

Редактирано от hixxtam на 12.11.14 18:54.

Пристан

На приливи и отливи
животът пак пулсира
и там, на кея му суров
самотен гларус стене и умира.

Така Творецът трябва да е отредил,
замахнал с жезъла на свойта сила,
кой праведен е и кой по пътя е грешил
за нас невидимите тайни Той съзира.

Ний дребните сме жадни за разгул,
за власт и лъст продаваме душите
навред витае подлост, завист се е свила
и Златният телец сковал е умовете.

Но Той от нас на Пътя тайната е скрил,
на всекиго оставил кръста
и всеки сам да се разпъва отредил,
човек умира, но дали възкръсва?

Дали за всеки пристан се намира?

Това съм го писала като бях около 25-годишна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lucky Eva на 12.11.14 19:10.

Мислех в тази тема да публикувам само стихотворения на Митко и Гинчо, но ще отговоря с едно мое.

Ирония

И какво, като над мене синьото
омагьоса земните ми пътища.
Всеки ден по-дълъг от година е,
вечерите са поредно връщане.
И какво, като не пада кръвното
и ме стяга шапка невидимка.
Сънищата ми заспиват, щом се съмне,
а денят подсмърча от настинка.
И какво, като мечтите стенат
по луната в ялова агония...

С нокти драска в кожата ми времето,
и говоря с рибите в подмолите.

Харесва ми като цяло и анафората като похват също. И аз често я ползвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ееех, този Митко Динев

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите