Тежка тема си захванала!
Чудя се - поред ли да отговарям или да се изкажа, както го направих преди години пред нашите университетски власт, заради което бях натирен от Академичния съвет.

по 1.
НАОА (национална агенция по акредитация) е единствения орган, които казва да или не на университет, специалност, докторантска програма и т.н. Само ще кажа, че във висшия орган на агенцията (акредитационния съвет) има 1 ( ЕДИН, от 14) представител на техническите науки например! Повече обяснения май не са нужни!
Затова пък има 6 човека, които водят часове в един новоизлюпен университет на хонорар, макар срещу имената им да стоят други имена на университети, в които са на основен трудов договор.

и пак по тази точка: добра или лоша НАОА взима някакви решения, защото за това е създадена. Тази година, обаче, решението в ЕПУ да не се допусне прием (макар че е частен университет, МОН одобрява заявката му за прием ?!) се взе от Министърката на образованието Клисарова, защото ... кметицата на Перник се наклони към АБВ!!!

по 2.
В документи от по-стари времена пише: Университетите са ковачница на кадри за индустрията. Държавата, според стратегическите планове за развитие на индустрията, обявява приема по специалности ...
Сега ... питай индустрията какви специалисти ще трябват след 5 години - за да се обучават съответно в университетите! Индустрията казва - Ние не знаем утре ще ни има ли, ти питаш за след 5 години! Да не говорим за по далечни перспективи.
Искам да кажа, че ПРЕДЛАГАНЕТО на специалности във всичките 52 висши училища е абсолютно неадекватно на нуждите на пазара. Онзи ден четох, в НБУ открили специалност: Работа с Фейсбук!!!

по 3.
Държавните ВУЗ-ове получават пари на брой студент. Завишават държавните си поръчки само и единствено на база налични преподавателски кадри (макар някои отдавна да не стават за това) и поддържане на огромна, в много случаи ненужна материална база. Може би ще ви изненадам ако ви кажа, че ТУ - София има ... 41 сгради!! В много от тях кютат едни хора, които чакат пенсия до няколко години. катедрите , в които са работили преди вече ги няма, но им е измислено някакво местенце по щат и .... Заплати, ток, парно, вода, ремонти, компютри ... разходи, срещу които голям брой хора не генерират никаква печалба (измерена не само в пари, а и в повишено качество на образованието.
С две думи - болшинството държавни ВУЗ - ове са се превърнали в социални (а някои вече се превръщат и в старчески домове) като резултат на инерция от годините. Освен това, никоя система няма да си позволи лукса да се разруши отвътре, колкото и да е лоша. И понеже отвън (законодателството) не я разрушава, а напротив - до голяма степен я поддържа - така ще си върви още дълго.

по 4.
Известно е, че в цял свят основното финансиране на малките звена (катедри, институти) става чрез работа по проекти. Не че тук няма такава възможност - има. НО!
Метриката, според която един преподавател си получава пълна заплата е ... брой положени часове за учебната година. В ТУ броят е 300. Какво означава това: един професор, за да си получи заплатата трябва да води лекции по поне 5 дисциплини през годината. Няма да ви обяснявам надълго и нашироко какво означава това - четене, актуализиране на материала, подготовка на лекционни материали, лекции, консултации ... Изведнъж 85 % от учебната година за този професор е минала в лекции! Кога да търчи да търси проекти, кога да работи по проекти, кога да пише публикации ...
В една европейска държава има правило - за професора - една дисциплина през зимния и една през летния семестър. През останалото време ВУЗ-ът очаква от него пари от проекти. Има ли проекти - може да си назначава екип, екипът му помага за воденето на упражнения, понякога го замества в лекции, а професорът продължава да търчи и да сключва нови договори. Отчисленията към ВУЗ-а си вървят - всички са доволни.
КАкво става ако няма проекти: уволнява хора, няма помощници и за учебния процес, понеже води учебен процес - ВУЗ-ът му гарантира минимално заплащане. Ако за една година това не се промени - закриват му катедрата или института и .. сбогом!

по 4.
Във връзка с горното - всеки проф. трябва да може, ако има проекти да назначава екипи - това трябва да са хора, които да вършат работа. Как е у нас - може би сме единствената държава, в която асистентите ... могат да се пенсионират като асистенти!! Което означава нулево академично израстване, нулеви напъни да се свърши нещо, освен влизане в час ...
И по -лошо: множество ВУЗ-ове направиха вътрешните си правила за кариерно развитие така, че да не се допускат външни кандидати! Ако има място за доц. ... то то е задължително за някой наш, вътрешен човек, а правилата просто изключват външно участие. Веднага пример: Немец, ПРОФЕСОР по немските правила, не беше допуснат до конкурс за ДОЦЕНТ в ТУ, защото "не е водил поне 30 часа лекции в ТУ за последните 3 години!" А че е водил математика в ТУ - Мюнхен повече от 25 години - кво от това!
Тези дни - назначаваме асистент при нас. Момче, направило докторат в Германия, в Мюнхен. Не му признават доктората, без да се създаде комисия, която да разгледа доктората му (който трябва да бъде на български език) ... с една дума, ще се рецензира или по-скоро цензурира немската система за присъждане на докторска степен!!!

по 5.
Ако един студент иска да учи една специалност, преподавателите ще могат да отчитат заниманията с него с коефициент 0.1! Правиш един час упражнение с него, отчиташ 0.1 час (от ония 300). И така , с коефициент до ... минимална бройка студенти, заложена във вътрешни правила.
Естествено - преподавателите отказват, на студента се казва: НЯма да учиш това, ще учиш друго - където има повече хора. Студентът естествено губи интерес, спира да учи нежеланото нещо, разхайманосва се или ... просто се маха и отива другаде.

по 6. ... а няма 6!
оооо има - поне 0 точки може да има

Системата днес (законодателно и чрез правилници ориентирана към непроменяне на статуквото) довежда до това, преподавателите в държавния ВУЗ да харчат около 90 % от времето си за избутване на нехранимайковците, при което се пропускат кадърните, можещите и амбициозните деца! Това според мен е проблема.

Имам късмет да работя за желана и интересна специалност. Приемаме по 120- 130 студента на година. Половината от тях не стават за нищо!
Предпочитам да приемем 60, да изчистим внимателно плявата и да дипломираме 30 - ама истински!!!

Но за това трябва да се барне здраво за промяна на нещата по 1, 2, 3, 4, 5, 6, ...

Леле колко писах!
Ама по тоя въпрос по-малко не мога!

Когато на готин човек му е кофти - това е блус
Когато на кофти човек му е гот - това е чалга

Това е на поне 10-12 години вече!

Възроптаха, че било репресивно да им викат "полувишисти" и ... ги направиха професионални бакалаври.

Когато на готин човек му е кофти - това е блус
Когато на кофти човек му е гот - това е чалга

Така де. И аз забелязах, че е заменило "полувисшизма"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Такъв хаос е настанал в клуба, така дълбоко е потънала тази тема, че замалко щях да пропусна твоя: подробен- задълбочен- аналитичен- обективен- искрен-
-отговор.

И силно песимистичен същевременно.
Аз нямам нищо общо с висшето образование с изключение на това, че край мен е пълно с магистри, които пишат за себе си, че са амбицьозни, целеостремени и владеят английски на върхови нива, само че ако им се обади клиент по телефона на английски, търчат да връчат слушалката на някой дето знае английски.

И също така преди време бях потресена да науча, че няколко човека мои приятели от младостта в момента са професори в университети. Имах друга представа за професорите, наложи се да я променя. Но просто не се сдържах и намерих телефона на една от тях, за която бях сигурна, че ще бъде честна в отговорите си и я питах: кажи сега как седна на стола на професор! в юридически факултет! И тя вика: ми така - трябваха им хабилитирани лица заради акредитация и станах. (Тя е сладурка тази, знам, че никакъв професор не е, но поне има добро сърце.) За останалите не ми се мисли изобщо. Единият се скъсал да пише книги по теория на литературата, които както си ги четеш, така и дума не разбираш.

С други думи, напълно добре разбирам за какво говориш.
И също толкова добре разбирам, че каузата е загубена.

Да беше отишъл и ти в Германия. Поне щеше да имаш пари сега.

Вдигам темата, за да ти прочетат поста.
Тва си заслужава да се вдига през известно време.

Не познавам образователната система, но ти повярвах за всичко!
Благодаря!

...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще се присъединя, само да добавя:

6.а. Новият закон за раздаване на академични степени и длъжности. Смятам, че от как махнаха ВАК заради желанието на един министър да стане професор, нещата съвсем излязоха из контрол. Нароиха се доктори, баш доктори, професори - с лопата да ги ринеш. Не, че ВАК нямаше трески за дялане, обаче беше цвете в сравнение със сегашната безконтролност и безхаберие.

6.б. Прословутото "дистанционно обучение", което смятам за поредния пирон в ковчега на вишето образование. ИМХО. Хирург обучен по интернет - пази боже!

6.в. И народа се изчанчи.... кви караници бяха по случай новите учебни планове.... Пусти часове!

6.г. Знаеш колко години във фонд "Научни изследвания" примерно как се обслужваха едни университети за сметка на други.

6.д.. Системата за отчитане на часовете както си споменал е тотално изкривена и нереална. Не може при нас една дипломна работа да се води за 7 часа (7 часа!!!) натоварване, а същата в Университета - за няколко десетки. Или да вземем друг пример - пиша на някой симпатяга 2, той отива при друг колега и хоп - колегата не може да отчете натоварването изкарано със същия симпатяга в системата за електронно отчитане. Аз по тая причина спрях да нанасям двойки на курсови проекти и да ги отчитам. Майната им на часовете, не ща да се смразявям с колегите за глупости. Доколкото знам въпросът е бил повдигнат на некой съвет, обаче реакцията е била "ми нищо не може да се направи".

6. Реално - понеже има и умни, и заинтересовани (преди всичко) деца - университетите са ковачница за некоя чужда индустрия. Това (липсата на силна нашенска индустрия) също е причината за ситуацията описана от теб в точка 4 и точка 4.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За да не звучи така песимистично, само да кажа:
Има едно островче при нас, учим децата на немски език, по немски програми на немски университети. И получават накрая 2 дипломи - наша и немска - бакалавърска,магистърска и ... докторска дори!

На ръба на закона и направилниците, на това островче прокарахме доста нетрадиционни неща и ... въпреки съпротивата на системата нещата вървят!!
По-важното е, че около 80 % от тия деца остават да работят тук, въпреки, че немската диплома им отваря широко врати навън. Не щат!Остават тук напук и са добре!

Не всичко е загубено!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

евалла!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е една от най-хубавите теми в клуба напоследък. Много по-важна от всички политически тъпотии. Дано да не отиде някъде назад, за да се кипрят глупости на първа страница.

Аз като бях в малките класове имаше една паралелка в ПМГ предгимназиално, после две, после три, тази година са четири. Догодина пет?

Като кандидатствах архитектура имаше 20 редовно и 20 платено - ако искаш. Сега са много, много... вкл. и в други градове.

Тва филиали на СУ, на ТУ - дори не ми се говори. То почва още от седмите класове. Какви са тия безумни паралелки с класиране във всяко второ училище? Има 5-10 училища, в които да кандидатства дете след 7-ми клас. Оооо, не, вече има 50-100 - тва профили с езици, разширено обучение по информационни технологии, изкуства да искаш. Да се чудиш детето ти за кво се е напъвало изобщо - накрая същата специалност с шестица и тройка.

Очаквам медицина в село Уйно с оценки двойки от неуспелите в учителския.

Наистина е малко обидно за децата и за родителите.