50 нюанса сиво

Дарки, това с колите води на мисълта какво в една книга прави впечатление на читателите от мъжки, съответно на тези от женски пол. Детайлите с колите надали биха ми направили впечатление, тъй като не проявявам кой знае какъв интерес към тях, въпреки че съм активен шофьор. Та в този смисъл описаната от теб градация няма как да ме впечатли.
Що се отнася до поддържането на интереса - аз от няколко години имам този проблем, рядко една книга задържа интереса ми. Не знам дали се дължи на информационно пресищане, като по-млада четях страшно много, сега ежедневно поглъщам немалки количества информацията от СМИ в работата ми, но някак загубих интерес към четенето и най-вече всичко що е написано ми се струва познато и не може да ме изненада.

редовно ми се случва, вървя с жена, минава кола, аз забелязвам марката, модела, изпълнението, регистрацията, съответно приблизително годината на производство, двигателят (ако има белези, по които да се познае), ако има някакъв особен шум, свистене, тракане или някакви други особени белези и т.н., а жената до мен коментира че шофьорът бил синеок, тъмнокос и с костюм

Ти остави, ами на мен вече и шофьорите не ми правят впечатление.
Много рядко се заглеждам по коли. Последната, по която се загледах, беше един джип, много приятен вид, всъщност повече от приятен, оказа се Порше. Ама да ме убиеш не мога да кажа нищо повече за него, в смисъл модел, година на производство и пр.

като те видя какво караш мога да си създам доста добра представа за доходите, ситуацията и разбиранията ти за живота ... хеле пък жена с кола, която не е някоe от баналните мини, бийтъл, 207 или ярис ... наскоро в служебния гараж влязох след едно S3, направо паднах от учудване като видях жена да излиза от него

преди време една бивша колежка ми звъни по телефона и казва чакам те долу в едно резедаво рено 307

Не разбрах: година на производство ли трябва да ти каже?

А, чичко Гугъл каза, че нямало такова. Ама тук четат и жени.

Не. Просто трябва да е било Пежо (307). Рено са с по=ниски нимера.

слабостта, тъгата и болката провокират интелигентност и следва да им отдаваме почит - Аiumi

Зацепих, ама постфактум.
Сигурно и другите жени така.

Сетих се, че макар и дезодорантите, и пералните за разлика от колите да са женски ;) атрибут, преди години една приятелка каза, че си купила "Рексона индезит" вместо "Рексона интензив", и не се усети изобщо. Разбира се, колата е нещо много по-одушевено и по-близко до сърцето от дезодоранта и не може да се обърка току-така. ;)

моделите на рено и пежо ги знам наизуст от 50-те години до днес, обаче тва резедаво направо ме хвърли в оркестъра ...

В много случаи в семейството мъжът купува колите, така че жената се вози в кола по вкуса на мъжа й. Би трябвало по колата да можеш да определиш качествата на мъжа й. Или любовника

Така е. Аз ако сама избирам, ще си купя двуместен Смарт, ама ми казаха, че тогава за обслужване, поправки и прочие ще се грижа сама, и при това положение веднага се отказах. :)

За доходите винаги е под въпрос, според мен. Имам приятелка, дълги години изкарваше добри пари, ама наистина много добри пари. Караше една раздрънкана кола, леко ръждясала на места и мотото й беше "за ламарини пари не давам". Не беше скръндза, напротив, на приятели пари колко е дала и колко не си е прибрала... Накрая си купи една Дачия комби и си я кара до ден днешен.

интересно кой ли мъж би купил спортна кола на жена си

Ха, ха, това с резедавия цвят наистина е смешно, дори не си го представям точно, но явно за нея е било признак на индивидуалност.

В случая, както и за много други работи малко се преиграва според мен. Примерно ние като избирахме кола - естествено, че се съобразихме един друг с исканията си. Аз отсъпих по отношение цвят и тапицерия (в смисъл, че противно на догмата бях по- претенциозен за вънкашност и фаца, но съпругата каза и то не без основание, че не сме излязли за холова гарнитура, поне не него ден и постави доста серизони изисквания по отношение чисто технически или такива от прагматично естество параметри като к.с., ускорение от 0 до 100, да има N1 (относителна хитрина с която на новият ни автомобил плащаме около 20 пъти по-нисък данък защото уж бил товарен, а старата ни барака, почти 20 годишната уж турбо дизел, макар поне половината коне да са каталясали и никакви ги няма вече; тази ,с която карам дърва за огрев, щайги с грозде като му доде времето, стр. материали и т.н. се води едва ли не пред|мет на "лукс". И модификацията й такава "Уикенд". Относителна, защото няма безплатен_ обяд. Въпрос на баланс. След десетата година например трябва два пъти на минаваш ГТП. Отделно, че самият сертификат си струва поне за няколко години данъците на нормална "лека" кола. При някои модификации, производителите се бяха изхитрили до там, че понеже колата не е комби и няма нищо общо с товарен автомобил, просто махаха единия колан от заднитъе седалки и така ставайки 4-местна уж покрива изискванията да е товарна...)

слабостта, тъгата и болката провокират интелигентност и следва да им отдаваме почит - Аiumi

Изрично написах: или любовник
Тук имаше по едно време мода, май отмина, разни хубавици и манекенки да карат грамадански полубронирани джипове, каквито по свое желание надали биха карали. Ама като ти подаряват, няма да откажеш, я :)

според мен, който не се отнася с уважение към "ламарините" (които могат да ти спасят живота или пък не), обикновено не уважава и себе си, без значение колко пари изкарва

Не е така, много е удобно колата ти да е стара (е, стара, стара, все пак да не се разваля по-често от два до три пъти годишно) и да не мислиш къде я удряш.

аз го намирам за резонно, грамаданския джип се кара и паркира значително по-лесно от Дачия комби и ти дава значително по-добри шансове да си сред оцелелите в случай на катастрофа

За шансовете е така, да. За другото - надали.