Засега намерих текст само в Закона за задълженията и договорите. Там изрично пише, че пълномощно и договор за поръчка се прекратяват със смъртта на някоя от страните, така че не виждам логика и за други договори да не е така. Лихвите ми се струва, че са имуществено право и би трябвало да се запазват. За таксите не бих казала.

Най обичам да чета, ама не мога.

Само преди 50 години, във всички банки по света, ако внесеш и 1 лев, то с времето към него се натрупва лихва.
Помнят се случаи, има и български наследници, преди 30 години човек внесъл 50 долара и след смъртта му наследниците получават 50 долара плюс солидна лихва към тях. Такава е логиката, че освен собственика, то и който ползва парите, печели от тях..

А сега някой печели с чужди пари, но не само че не дава дял на собственика на парите, но и го изкарва длъжник.

Божеййй.... колко много са ни зомбирали и деградирали..
Иначе ми е ясно как успяват да ни убедят че те трябва да печелят с нашите пари, и докато го правят ние трябва да губим от парите си.. то не бяха девалвации, то не бяха деноминации, то не бяха икономически кризи...всичкото това са възможни инструменти за правене на пари..

ТОВА НЕ Е ЕСТЕСТВЕНО, как можахме да го приемам за естествено?

А някой ни съветва, нас старите хора, четете и си наемете адвокат като сте прости!

За адвокатите няма да пиша, щото стана дълго и досадно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нека да го кажем тогава по друг начин:
- кредитната карта е вид кредит.
Здравият разум изисква наследникът да знае за този кредит. Аналогично и без никаква разлика, би било добре да има представа какво друго наследява: имоти, депозити, дялове във фирми и т.н.

Ако за имотите и дяловете е сравнително лесно (през агенция вписвания, респ. търг. регистър), за банките

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Договорът за кредитна карта не е договор за поръчка ;-)
Той не се сключва по ЗЗД, а по:
- Закон за кредитните институции
- Закон за потребителския кредит

Какъв ли може да е проблемът СИСТЕМАТА да не е свързана с общините и автоматично да засича смъртните случаи на клиентите си?
Иначе при взиманията си, банката знае всичките ми данни плюс тези на роднините ми и в чужбина до девето коляно, и плюс имотното им състяние..и има телефонна връзка с тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе, наследникът може да направи проверка за депозитите като се обърне към всяка една банка поотделно. Аз лично това съм правила. Но МОЖЕ, а не е ДЛЪЖЕН. Или поне аз не съм чела в някой закон да има такова задължение. И това е напълно логично, защото ти не можеш да попиташ не знам колко милиона фирми в България и по света, дължи ли ви нещо моя наследодател. Вече когато съответния кредитор си потърси вземането, виждаш какво е било задължението към датата на смъртта и т.н.

Най обичам да чета, ама не мога.

Лихвите са имуществено право, а таксите са имуществено задължение. ;)

"...така че не виждам логика и за други договори да не е така"
Логиката е, че някои сделки се сключват с оглед личността, повечето други - не. А "с оглед личността" не значи, че е определено коя личност е задължена по договора, а значи, че друга личност не може да изпълни по същия начин задължението.

Знам, че не е. Затова написах, че е логично да е същото, а не че е същото. Ама хич не обръщате внимание на думите, значи.

Най обичам да чета, ама не мога.

стига да е осведомена банката за настъпилото събитие

тя няма как да знае какво е станало със ссобственика, ако не иде някой от наспедниците със съответните документи да я осведоми, но това не значи, че ще бъде закрита без да се появят едновременно всички възможни наследници

само няма се начисляват излишни такси(годишни, за приключване на сметка и прочие), докато не се уреди статута на самата сметката

Редактирано от Molly на 08.07.14 12:48.

Таксите са имуществено задължение, когато са за извършени на лицето услуги, ама каква услуга са му извършили на това лице като него го няма? Много хипотетично имуществено задължение е това.

Най обичам да чета, ама не мога.