А може ли без да има позитиви да откаже негативите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Кредитната карта не е моя по закон."
Така. И кой закон тва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 08.07.14 15:15.

за държане на пари в готовност се плаща.

Ала-бала. Банката/ Банките не държат парите ни депозирани при тях в постоянна бойна готовност да ни ги раздадат. Неоспорим факт.

Истината е, че в обшия случай особено при карта с балас 0:0 банката/ кредитодателя няма да загуби нищо от това, че ще научи малко по-късно за смъртта ни... (Ако сме щастливи приживе ползватели на кредитни карти и при това ако не сме безсмъртни, щото и такава хипотеза може да има.)

Има огромна неморална, да - нем-орална несправедливост в цялата тази едностранчива и буквоядска защита на правата на банките предлагащи кредитни карти. Няма (как да има) насрещна престация - няма такса/ комисонна/ лихва и т.н.

Банките прилъгват хората да си вземат кредитни карти. Подстрекаването към животът на кредит (, което е изнасилената американска мечта за уж равните ни шансове за успех в този навъсен, мръсен зъл живот) е неморален акт сам по себе си, но т.к. не е предмет на тази тема не бих искал да го обсъждаме. Банките съблазняват без да казват, че всъщност има доста уловки в ползването на кредитните карти. Всички в тяхна полза.

Една от тези уловки е, както писах и по-горе, че никой не ти обяснява, че в завещанието си трябва с червени букви - голям шрифт да добавиш - Моля незабравяйте да уведомите банката за смъртта ми.

А ако нямаш наследници единствената възможност да не си в нарушение пред банката ще е да имаш о-т-р-а-н-о приготвен черен СМС (гласящ:

"Уважаеми Господа,

Язе умреф (без та*ак).

Моля считайте настоящия смс за надлежно едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора ни съгласно чл. едикой си от същия.
С богом!

искрено Ваш
Длъжник")

и когато усетим, че нещо не ни е таман и поемаме последния си дъх, преди да го изпуснем, да го задържим за малко ведно с топката в последен животински дрибъл и да натиснем по напред бутона "изпрати" на смартфона си...

Няма нормален човек, който да приемве за нормално да му начисляват такса за кредитната му карта след като умре. Ако ми предложат такава услуга с такова (общо или изрично) условие - голям е шансът не просто да им кажа но мерси, ами да им тегля една хуткамайна. Естествено никой търговец не е длъжен да разкрива недостаъците на продуктите си пред своите клиенти. Същото важи и за работника продаващ единствената си промишлена стока в наличност и относително излишество (работната си сила). Но от правна гледна точка:

Ако при дадено договаряне едната страна (практически винаги) не би приела определена клауза, ако тя й е разяснена - едва ли е необходимо да има изрично уреждане по законов път, т.е. не е необходима изрична и отделна норма, която да утвърждава справедливостта и да премахва проти_воположната й абсурдност...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nerv на 08.07.14 15:43.

Адвокате, договора бе, договора е закон в случая!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

При кредитна карта без задължения (за минал период) имаш отпуснат кредит. Този кредит може да го ползваш, когато пожелаеш.
За тази услуга, за тези предоставени ти пари на разположение, банката събира годишна такса. За тази такса става въпрос в темата - за това задължение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе ти май наистина си приказваш тъй - лаф да става.

Банковата сметка се наследява, защото в нея има нещо. Наследниците могат да изтеглят тези пари.
Кредит се наследява - защото са реално взети пари. Наследниците трябва да ги върнат.
Такса няма как да се наследи, защото такса се слага за извършена услуга. В случая - за възможността да се оперира с кредитната карта.
Наследникът няма тази възможност, защото картата не е негова и ако той я ползва, ще бъде съден за финансово или някакво друго престъпление - измама с фалшификация на данни примерно.
На него тази услуга не може да му бъде извършена, следователно искането на банката за поемане на такси, за услуга която не може да бъде извършена и ползвана е нищожно.

Анадъмно?

И тва не мое да не го пише нейде из каноните на ваште буквари там.

Хубавка69 :"
Засега намерих текст само в Закона за задълженията и договорите. Там изрично пише, че пълномощно и договор за поръчка се прекратяват със смъртта на някоя от страните, така че не виждам логика и за други договори да не е така. Лихвите ми се струва, че са имуществено право и би трябвало да се запазват. За таксите не бих казала."
741:
"Конкретно за Булбанк са го включили в общите условия. Наследниците са длъжни да уведомят за смъртта и да върнат картите. "
Няма ли клауза, която да ме защити, като засегнат от преднамерено условие, което е създадено умишлено и е извън общите закони и задължения, още когато не съм знаел, че ще ставам наследник на каквото и да било?

това второто (отказ от наследство) е доста трикова процедура. МираМ сигурно би обяснила по-точно, аз мога само да кажа, че:
- трябва да се направи максимално бързо след смъртта, за да не би... (да се получи каквото и да било мъничко движение, основа някоя нявга да каже "ама той де факто прие наследството");
- трябва да се заяви пред съда;
- заявлението да е нотариално заверено (това мислех, че не е нужно, но в разговор с една нотариуска - тя настоя, че трябва).

Понеже номерът е известен на тези, които си търсят парите. Има и разни срокове в техните искове, дето не мож' ги разбра кога текат, кога не текат и пр.

Да, когато не желаеш да възприемеш, че банките печелят т.е., че не са социална институция - да.

Не защитавам банките. Имам кредит, но определено си свърших работата за която го теглих и съответно си плащам.
А, за евентуална смърт също си помислих - застраховка живот и завещание.

Аз не вярвам, че някой ми е длъжен или, че от човечност ще ми подари еди каква си сума или "смъртта решава всичко", няма да търсим.

Прилъганите носят отговорност за действията си, но да се опитваш да пренасочиш това като обща отговорност ...
Заем взема само пълнолетен.
Договорът е двустранен. Изключвам случаите на жизнена необходимост и принуда.

ама тук имаше един адвокат, kakata, тя отдавна не пише. Откъде да ти я намерим тази клауза.
Според мен и човекът, и банката са с вързани ръце (втората в смисъл, че ако някой самоволно "опрости" задължението, ще го изхвърлят на улицата). Ако аз имах такъв личен казус и проблем, бих отишъл на крака в банката, където най-вероятно ще установя, че те много искат да не ми вземат парите, но нямат право - а аз не искам да ги платя, смятайки, че имам право. В резултат бих им предложил споразумение за решаване на спора от медиатор (извънсъдебно), намираме такъв и прилагаме неговото решение към досието. Ако той каже - таксата пада, банката вече има документ (основание) ... и т-.н.