Моите лични "За" и "Против" емигрирането:


За:
- По-висок стандарт на живот, ако се реализираш
- По-висок шанс за реализация, ако се интересуваш от нещо по-маргинално или екзотично, каквото в България просто няма как и къде да правиш, дори да си добър в него и това нещо да е ценно (и високоплатено).
- По-нормално гражданско общество, ако станеш част от него.
- Повече възможности за всичко, пак ако се реализираш и интегрираш, и естествено, ако си емигрирал към "по-развита" държава.



Против:
- По-трудно е да се реализираш (много по-голяма и по-сериозна конкуренция, непозната среда, всичките "ако" от точка "за")
- Акултуриран си - не си свикнал с културата, обичаите, навиците, езикът не ти е роден, дори да го владееш на много високо равнище, дребни конотации често ти убягват.
- Предразсъдъци и отношение спрямо теб, защото си чужденец.
- Разделен си от семейството си, близките си приятели (почти винаги).


Поводът (знам, че темата сигурно е обсъждана многократно) - четох статия, в която се обсъжда колко безмислена и егоистична е емиграцията, как тази алтернатива за лично спасяване не е никаква алтернатива в социален или личностен план (агрументи - ниска вероятност наистина да емигрираш - повечето хора само си говорят; ако емигрираш, е трудно да се реализираш - често работиш нещо, за което си overqualified - "надквалифициран"; дори самоубийствата сред имигрантите са в пъти по-високи отколкото сред съответните им националности, което сигурно бележи колко им е трудно - за да не преразказвам и да не изкривявам - за който се интересува може да я види статията във вестник "Свободна мисъл":

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kryle на 23.03.14 23:19.

pros: живееш в нормално общество, сред нормални хора. не ми се занимава да обяснявам какво се има предвид, вече съм писала достатъчно.

cons: започваш живота си от нула. всичко, които имаш в сивито си дотогава, се изличава, защото не говори никому нищо. изгубваш поне десет години, за да изградиш живота си до ниво, в което имаш някакво лично спокойствие под формата на приятелски кръг, професионално признание, среда.

не ми липсва нищо, освен може би по-слънчевото време.

Навремето не заминах, защото нямах 400 долара, за да кандидатствам за виза за Австралия. Що бяхме решили баш Австралия... е, имахме си причини. После намерих добре платена работа, мъжът ми също и се отказахме да заминаваме.
Сега си стоя тук, защото имам някакво що годе прилично препитание, защото не знам език, така че да се справя там... Не че не мога да науча някакъв английски, например, но със сигурност няма да си намеря на тази възраст работа по специалността. Истината е, обаче, че вече и на мен не ми се стои тук. Ако децата заминат и останат някъде, хич няма да им се сърдя. То, големият келепир, че ще си виждам всяка седмица детето, като ще го гледам как се бори с цялата ни безумна подредба. Ако беше задал този въпрос преди година-две, сигурно друго щях да напиша.

Най обичам да чета, ама не мога.

Ако трябваше пак да правиш този избор - пак ли същият би бил той? Би ли се замислила, ако да - колко дълго? :) Би ли си дала ден, седмица, месец да помислиш, ако тогава знаеше това, което знаеш сега? И ако имаше избор, естествено (не знам или по-скоро не помня детайли - но примерно когато човек "емигрира" като дете, заедно със семейството си, не мисля, че има голям избор).

Ако тогава имаше 400 долара, щеше ли наистина да заминеш? :)

Според теб какъв би бил животът ти в тази алтернативна вселена, в която си заминала за Австралия?

Имам една съученичка, която замина за Австралия, впоследствие се озова в Нова Зеландия (или обратното, не съм сигурен), но това го направи сравнително рано мисля, през ранните си 20 години. Там завърши нещо, сега си работи нещо, изглежда щастлива като цяло, поне във фейсбук.

да, абсолютно и без да се замислям.

и това съм писала вече, но понеже ще отговори на въпроса ти най-ясно, ще го напиша отново:

много по-зле е човек да бъде чужденец в родината си.
десет години зор са нищо в сравнение с това.

on a personal note, може би най-лошото в личен план е не зорът, а че родителите ти остаряват без теб.
но пък децата ти живеят в по-здравословна обществена среда и имат по-големи шансове да израстнат нормални хора.

всяко решение си има цена. но като сложиш гореизброеното на кантара, изборът ми е неизбежен.

Редактирано от whatever-48059 на 23.03.14 23:58.

Да, има логика, мерси за отговора! :)

А, може да ти се стори странен този въпрос - но ако хипотетично не беше толкова талантлива и интелигентна (т.е. не би имала сигурността, че ще се реализираш, че ще се справиш), би ли отишла все пак към онзи момент? Със сигурност и не толкова интелигентните и талантливи хора на запад живеят по-добре от двойниците си у нас, но ако си чужденец, дали стоят така нещата, ако примерно си средна работа или малко над средната...?

при мен ги няма някои от твоите за и против, нормално.
Аз съм волна птичка. Т.е. не ме вълнува нормално-ненормално гражданско общество, интегриране (това какво ли значи), предразсъдъци и пр. Интересуват ме само 2 неща: повече мангизи и контрол върху семейството.

Ако някой ще се интегрира, трябва да свиква с мен. За мен е късно да правя чупки в кръста, понеже ме боли (кръстът)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не,
но ако бях по-нискоинтелигентна, нямаше да мога да преценя това.

Т.е ако те разбирам правилно - чувстваш се гражданин на света? :) И няма чак такова голямо значение за теб къде се намираш?

Имам точно такива познати и приятели - основно IT са май, така или иначе сигурно 1/3 от годината им минава в командировки и цялото им работно време е в чужбина виртуално, за тях (може би?) няма голямо значение къде точно са локализирани в момента...

Но все пак казваш, че темата е за 30- и че емиграцията сега не е като емиграцията през 90те...

Ако днес беше на 30-, би ли...? Би ли отишъл другаде, дори да не ставаш част от някакво общество.