Таз новина от снощи ми прикова и закова вниманието... останах леко зашеметена, ошашавена и развеселена...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mila06 на 02.09.13 12:35.

Някъде четох (наскоро), че в Китай щели да задължат внуците (собствените) да ходят на гости на предците си.

абе какво ще става, купон ще става

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от shshtt на 02.09.13 13:36.

От култовия "Златният Телец":

"... Преводачът започна да се оплаква от чужденците:
— Ще ми повярвате ли, като ме налегнаха: разкажи, та разкажи тайната на домашната ракия. А аз не съм варил никога ракия. Аз съм член на съюза на работниците по просветата. Имам в Москва стара майка.
— А на вас много ли ви се иска да се върнете обратно в Москва? При мама?
Преводачът въздъхна жално.
— В такъв случай заседанието продължава — промълви Бендер. — Колко ще дадат вашите шефове за рецептата? Сто и петдесет ще дадат ли?
— Двеста ще дадат — зашепна преводачът. — Но вие наистина ли имате рецептата?
— Веднага ще ви я продиктувам, тоест веднага след като получа парите. Каквато обичате: от картофи, пшеница, зарзали, ечемик, от дуди, от елдена каша. Даже от най-обикновена табуретка може да се свари ракия. Някои обичат табуретовка. А пък може просто гроздова или сливова. С една дума — за коя и да е от сто и петдесетте ракии, чиито рецепти зная.
Остап беше представен на американците. Във въздуха дълго плаваха вежливо вдигнатите шапки. След това пристъпиха към работа.

Американците избраха пшеничната ракия, която им допадна с простия си начин на добиване. Дълго записваха рецептата в бележниците си. Като безплатна премия Остап съобщи на американските делови хора най-добрата конструкция кабинетен апарат за варене на ракия, който лесно може да се скрие от чужди погледи отдолу под писалището. Деловите хора увериха Остап, че при американската техника изработването на такъв апарат не представлява никаква трудност. От своя страна Остап увери американците, че апаратът от неговата конструкция дава на ден кофа прелестен ароматен първак.
— О! — развикаха се американците.
Те вече били чували тази дума в едно почтено семейство от Чикаго. И там за „pervatsch“* били дадени прекрасни референции. Главата на това семейство на времето си бил с американския окупационен корпус в Архангелск, пил там „pervatsch“ и още не може да забрави очарователното усещане, което изпитал тогава.
[* На руски е „первач“. — Б.пр.]
В устата на разнежилите се туристи грубата дума „първак“ звучеше гальовно и примамливо.

Американците дадоха лесно двестате рубли и дълго тръскаха ръката на Бендер. Паниковски и Балаганов също успяха да се ръкуват на довиждане с гражданите на отвъдатлантическата република, измъчени от „сухия закон“. ... "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То в Китай може и да успеят да ги задължат, ама тук не виждам, като как ще ги задължат.

и аз и се възрадвах на идеята... а то купон, че ще стане, ще стане, ама да не стане така, че от купон да не забравят, за какво са отишли там:-)))

Супер идея!
В първия момент помислих помислих да ни "зачислят" по някое детенце да помогнем на младите родители, защото снощи си тръгваме от едно заведение и едно момиченце се хвана за ръката на едната ни приятелка- свекърва от 20-тина дена и се шегувахме, че може да потренира за бъдещото внуче

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оооо, то за "огнената вода" творби и художествености да искаш...

За петата ракия или колко е хубав животът(откъс)

Георги Бърдаров

Ей, тази история никога няма да ми омръзне да я разказвам. Може би защото в един ден стигнах края на света, изпих пет ракии, усетих Бог и почувствах колко е хубав животът.

Тя историята е простичка и, разбира се, започва с една налудничава идея, дошла след няколко питиета в одимена софийска кръчма. Случи се през лятото на 2005 година, когато, след порядъчен запой, решихме да направим обиколка на Родопите. Петима възрастни в малка спортна маздичка, посред лятото в най-големите жеги, се понесохме из магичните Родопи. И изживяхме магични приключения.

Минахме по пътища, които са били пътища преди десетки години. Пихме ракия с чудати старци в кошари, които съм сигурен, че не съществуват и някой ги бе измислил за случая. Говорихме си за живота със събрали мъдростта на вековете старици посред мегданите на села, излезли сякаш от разказите на Радичков и Пелин. Изживяхме какви ли не контрасти, спахме на странни места.

Първата вечер замръкнахме край хижа „Гоце Делчев”. Оказа се, че няма нищо свободно, а бяхме преуморени. В крайна сметка ни настаниха встрани от хижата в бивши пионерски бунгала. За мухъла и дървесината няма да отварям дума, те се преглъщат с малко повечко огнена течност, но, виж, ценоразписът е друго нещо!

Възстановявам го по памет:

Ц Е Н О Р А З П И С:

Легло – 1.50 лв.

Е К С Т Р И:

Чист чаршаф – 0.50 ст.
Теляк – 0.50 ст. (извинаваме се, в отпуск е!)

(ПП Продължението

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Новозаселниците ще се учат да правят сирене, ще ходят с менци за вода, ще извеждат конете на паша, ще се учат да готвят вкусни гозби от „рецептите на баба”, както и ще се учат да правят вино от „избата на дядо” и да варят ракия в казани.

---

И с мен е същото, с детските спомени.
Помня обаче и второ - как мразех, че ме пращат на село.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите