Не, Уни, ОНЯ случай не е изолиран, напротив в повечето случаи стоят така нещата. Човек предлага сам помощта си, а когато я потърсиш, той вече е със задни мисли, какво му дължиш за нея...Разбираш ли поставя те в зависимост, че ти си длъжен...или трябва сам да се сетиш как да му се отблагодариш или той си иска след това...
Както и да е..но ОНЯ случай ми е кат обица на ухото...какво да правя, рано или късно вярата ми в хората, трябваше да се пропука от нещо.
А за родителите на онези деца, не искам да говоря, защото едва ли онези велики мъже, са спасили децата заради благодарност или нещо друго...те просто са истински хора, пред които дори и времето е безсилно да заличи постъпката им. С или без "благодаря" те са велики в моите очи и не само в моите...

Не, просто се запитах, дали искането на помощ от неподходящи хора не е по-голяма беля, от тази в която си в момента
Докато не си дал знак за помощ и не си я поискал от когото и да било, ти няма как да знаеш дали е подходящ или не.Това се разбира постфактум.
Съществуват хора, които ти помагат безкористно и даже им е приятно да го правят.Обаче се намират и такива, които се бият в гърдите, че ще ти помогнат, а после се чудят как да те отбягват и да се правят на тралала.Тогава именно се чувстваш пишман, че си поискал/а помощ.Разчитал/а си на такава, а си ударил/а на камък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.Тогава именно се чувстваш пишман, че си поискал/а помощ.Разчитал/а си на такава, а си ударил/а на камък
----------------------
Точно за това не ти отговорих на първият ти пост към мен...
Е, я кажи такива хора как да ги уважаваш...само защото те по собствено желание, забележи по желание, са ти помогнали а след това ти го изкарват на носа ...за това ли?
Знаеш ли, аз мога много да съм благодарна на някой за нещо, но това не значи че трябва задължително да го уважавам.
Поне аз така смятам.

Нормално. Като почнеш да получаваш писма от банката, че този, на когото си поръчител, не си плаща вноските и ще започнат да ти ги удържат... Още по-ефикасно е като ти запорират сметките. Тогава се отказваш от поръчителства завинаги. Аз не знам тази практика с поръчителствата дали не е само при нас.

Най обичам да чета, ама не мога.

тук си права, разбира се!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли, аз мога много да съм благодарна на някой за нещо, но това не значи че трябва задължително да го уважавам.

Да, това е така. Но в такива случаи е по-добре да избягваш помощ от хора, които не уважаваш. Щото после нормалният човек се чувства некомфортно и в конфликт със себе си....(или поне - би трябвало) - хем не уважаваш някого, хем пък - бре да му се невидяло - той пък се оказа услужлив..и трябва да се чувстваш благодарна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами Уни, благодарността и уважението са две различни неща.
Ти уважаваш човек заради качествата му, но благодариш за постъпката му.
Разбираш ли тънката граница?
Както, ако някой ти откаже помощ, просто не иска да ти помогне, но той е твой приятел и човек на който много държиш и уважаваш, ще спреш ли да го уважаваш? Не разбира се, той не е длъжен да ми помага, помощта е само при желание и възможност.
Виждаш ли колко е интересно..различните хора как приемат едно и също нещо по различен начин....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Леко се разминахме в твърденията си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам даже снимка на този човек, случайно, бяха се снимали ски-курса за спомен, последния ден. Та понякога поглеждам и си спомням с благодарност.
И друг път ми се е случвало да ми помагат съвършенно непознати хора, без да ги моля. И както ти казваш, на човек му се връща вярата в хората.
И не само това, ами ме кара и аз така да постъпвам, като помощниците му. Защото никой никога не знае кога може да му се наложи да разчита на други хора. Подобни ситуации те връхлитата съвсем неочаквано.

преди много години - някакъв си човек, от някакъв си град, замръкна в нашия град със счупен автомобил. Не му стигаха 5 лева, да си купи частта, дето му се беше счупила.
Малко, но навреме!
След това - дойде специално да почерпи с каквото се сетиш. Че и в артък!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите