Ааа, това е другия парадокс / Контакти / Поколения / 40-50

запознах се с един кореец, от южните. възпитан, внимателен и любезен човек.
беше се информирал подробно за българия, преди да дойде. изпитах огромно неудобство, че освен дежурният от татово време напев - "марионетка на америка в онзи район на света", а сега една от водещите световни икономики, друго почти нищо не знам за южна корея.

"знаете ли", каза и хан, "ние с вас много си приличаме. вашият праезик е в една езикова група с моя, по същия начин правите онова неповторимо тц-тц-тц, и вие сте били под чуждо владичество".

това познанство не е отскоро, но се сетих за и хан преди два месеца, когато видях, че момичетата от хотела буквално пият нещо от един лаптоп във фоайето. езикът на моменти звучеше като турски, но не беше. стана ми любопитно и седнах до тях. оказа се някакъв корейски филм. разхилих се и попитах няма ли турски сериал, а те така ожесточено ми изшъткаха, че млъкнах.

и тогава пак открих корея - история, гледки, красоти. не знам точно кой филм гледаха, но ми направи впечатление колко красив народ има там. някои актьори не са човешки същества, а произведения на изкуството.

оказа се, че съм открила америка мнооого късно. народът е луднал по южна корея - и старо и младо - гледат филми, слушат музика, има сума ти сайтове с препоръки от типа "какъв/каква е корейският/та мъж/жена", как да ги привлечем, как да се държим, как да го задържим... пълен шаш. признавам, смятах, че турските сериали държат първенството, но се оказа, че корея далече е надминала комшиите.

аз специално бях приятно изненадана от корейските метъл групи. не очаквах.

когато разказах на моите за великото ми откритие, синът ми каза, че мъжете му приличали на кукли, дори изглеждали гейски. баща му беше на мнение, че съм расист, след като се изненадвам, че в моята новооткрита америка не живеят диваци, а хора, които могат даже и метъл да правят