Важно е в живота да те уважават

какво БИ споделила - мяркайки това [линк]?!

нищо кой знае какво не бих споделила,
освен това, което вече съм писала:
крайнодясна популистка партия, местният волен сидеров.
на следващите избори - както всеки популист - ще е минал в политическото небитие.
популярността му се дължи на това, че играе върху страховете на по-малко рационалния избирател от икономическата криза.
вече губи голяма част от гласовете си в полза на социалистите.

само няколко часа след лансирането на сайта холандците пуснаха всевъзможни подигравки с него,
като хумористичен сайт за оплаквания срещу белгийците:
[линк]
хумористичен сайт за оплаквания срещу холандците от лимбург:
[линк]
хумористичен сайт за оплаквания срещу самите себе си, от всички части на страната:
[линк]
демек, направиха го на посмешище, каквото е така или иначе.


п.с. темата е за друго.

ааа не, то туй било нащо дупе - сещаш ли се за вица.

А бе аз тия двамата 3 часа ги дебнах, защото както вече казах в моята тема, не беше разрешено да се снимат хора без разрешение и извън поляната за танци, а те не танцуваха, само се мотаеха наоколо.

Но накрая всички индианци излязоха и правеха обиколки, за публиката изглежда, и тогава наистина се сбутах пред едни други с фотоапарати в ръце (макар бутането хич не ми е присъщо, но си дадох кураж - сега, или никога, я отида пак в Америката, я не, а тамошните американци могат да си снимат и друг път), и пак едва успях да ги хвана, малко в груб и с разни мотащи се в кадър участници, но това е положението, и на това съм доволна.

Рядко хората обръщат внимание на подробностите в снимките, тези от втори план, които понякога са много любопитни и интересни. Аз, признавам си, много от тези подробности ги забелязах едва после, при бавно и внимателно разглеждане.

Индианецът от втория план в момента се е вглъбил в танца. Някои си танцуваха просто така, без музика, докато ставаше нещо друго в същото време. Имаше и хора от индианската публика, които ей така спонтанно се включваха, без да са облечени специално, дори изглеждаха като че ли тръгнали на поход в планината или на покупки в мола, но там, под въздействието на цялата тази атмосфера, като че ли си спомняха забравени стъпки и ритми и ставаха други хора.

главата е на средата на горната четвърт на изобразителното поле,
средата на изобразителното поле преминава през най-тънката част, талията на девойката - и то я разполовява, с което акцентира върху болезнената и слабоватост,
дясната ръка заема пространството на втората четвъртина отгоре надолу и половината отляво на картината,
лявата ръка заема двете четвъртини надолу и половината отдясно...
краят на полата изпълва долната четвъртина на изобразителното поле...

въобще таз девойка е вкарана в следната модулна мрежа:
1. изобразителното поле е разделено на две половини с вертикална права,
2. хоризонтално та е разделено на четири равни части, като средната права разполовява и полето и девойката...
таийя кратност на четири е суха, лишена е от жизнеността на третините - и в случая авторът я е използвал, за да засили болезнената и уплашена нежизненост на девойката...

както се вижда, тук въобще няма една трета...


и да ядеш повече!


ЕВРОПРОСТАК

като си се върнат в Япония - и ахкат и охкат на снимките...

виц -
обир на автобус с японски туристи.
като дошла полицията разполагала с 980 снимки на обирджиите.


ЕВРОПРОСТАК

Даже не съм отворила снимките, а Нютън го познавам отлично всъщност.
Но хайде стига с тези третини, почна и ти да коментираш нещо, което не ти е много ясно, ама сега се изписа и специалист по фотография.

Дай да видим твоите третини, така на готово, е много лесно, и аз мога да те захлупя със 100 поне майстори на третините.

миг от реалността...
а па на реалността хич не и пука за композицията...
строга композиция има само при паметниците и на гробищата...


ЕВРОПРОСТАК

То това тяхното верно на нищо не прилича, виждала съм ги с по 2 фотоапарат даже + 1 камера . Не знам какво виждат изобщо.

Не, онези не бяха японци, там липсваха, защото беше събор, където публиката беша само местан или индианска от страната. Ние бяхме единствени туристи, изключението, всъщност, заведени пак от местните.

японците и японките бяха заели плътно двете тоалетни - и влизам ази - пикае ми се - а то пространството с писуарите, бая голямо, като гарова чакалня - пред кабинките - пълно с японки - бъра-бъра-дъра-дъра...
ама па ми се пикаеше - и загърбих японките, па си облекчих налягането... на две педи зад мен - японки...
друг път не съм пикаел пред дами... а па може и да са ме снимали...

като скакалци са!


ЕВРОПРОСТАК

За това говоря...цялата е ритъм, цялата сничка е......разтворилил са се в танца, дори във фигурите на преден план има движение, ....ресните на роклята))) на тази зашеметяваща жена танцуват, ръцете и танцуват......задния план .....индианецът просто не е там, той се е разтворил в танца..а публиката не вижда нищо около себе си....само него и танца.
Още първия път ти казах, че полудях по тази снимка))) и вече колко време откривам нови и нови усещания

снимката е готина, защото без да искаш си наситила визуално
сладките места и хоризонтът ти е на място.

ето ги тези "места" според джей ти смит, който пише за
правилата на третините в пейзажната живопис в книгата
"забележки върху селската природа" през 17-ти век.

виждаш ли си снимката тук?


смит изисква, че долната 1/3 на картината да бъде запазена за земята и водата,
а горните 2/3 да се използват за въздуха и небето - и върху тях да се насложи
обектът, около едно от посочените четири места.



в средата не става.



малко по-добре.
незабавна промяна се получава, когато фокусът удари сладко
място по правилото на третините. но още не е точно.
линията на хоризонта е твърде близо до истинския хоризонтален център.


тук вече всичко е точно.
бреговата линия е изравнена с горната хоризонтална линия и образа е изместен леко наляво и нагоре, като кръстоската между линните минава точно
по средата на цялата обща конструкция между къща и фар. тази версия
предлага един по-приятен баланс за окото, който е и визуално по-динамичен
от версия номер 2.

това е в общи линии едно желязно фотографско правило.

(една позната с бебчето)

Малкото да го изядеш,
голямата...да й направиш още едно...поне.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

това е дна хубава снимка с хубави хора -
и бай дъ уей - добре композирана, ама авторът не се е задоволил само с третините,
ами - вероятно по интуиция е използвал активната роля на линията меду двата погледа - която зрителят разчита като най-важната линия!- и ако я удължим, тя пресича изобразителното поле в пропорцията на златното сечение!



пп - абе, когато нещо е убаво - по хиляди начини можем да го обосновем...
обаче!
убавото се получава с мерак и интуиция!


пп - и да кажеш на дамата, че има убави врат и шия!
ееех...


ЕВРОПРОСТАК

Ах,че красота!

Не мога да спра да я гледам тази снимка - от нея струи радост, съпреживяване, топлота, динамика...страхотна емоция!

Нещо такова се получава, като в този видеоклип, само си представи камерата да е срещу прожектора

Само да ти кажа, че разбрах символа на снимката.
Понякога е добре човек да не се изживява като Маргарита от филма "Маргарит и Маргарита", но и Булгаков не ми допада чак толкова с "Майсторът и Маргарита"...
Това няма нищо общо с твоите виждания за преживяването през маковия месец. Все пак мисля, че без обкръжението си човек никак не разбира себе си.

цяла седмица ти е отнело...