Американци

Да, на хипото и дадох линк да чете за пау уау, ако иска повече. За мен този събор беше донякъде като образователно събитие - за индианците имах представа почти от художествената литература и американските уестърни и сблъсъкът с действителността ме поотрезви малко.

В Стоктън отидохме специално за пау уау-то. Не е чак толкова далеч от Сан Франциско.
А по златните мини нагоре отидохме за 2 дни, да се возим на лодка по Ню Мелоне, да зяпаме още секвои и природни красоти и въобще на релакс, алед препусканията из каньоните.

Много са хубави твоите снимки. Страхотни.

Благодаря за хубавите думи, като кажеш нещо такова и ме вдъхновяваш за в бъдеще.

За батерията ще разкажа в друга тема, щото трябва още снимки да показвам (макар да знам, че пак ще се намери някой да каже, че се фукам, щот съм богата и ми ходят по гъза и не смея да си помисля какво още ).

Установих, че за да покажа един албум, си е доста работа и време най-вече. Трябва да се разгледат всички снимки, да се изберат най-подходящите, някой да се поосветлят, ако са много тъмни, да се поотрежат, ако аз или мои близки са на тях, да се качат, подредят, надпишат - за да е интересно на човек да гледа и чете, а и не само, все пак да научи нещо, т.е. правя това, което аз бих искала да получа като гледам нечии албуми. Най-лесно е да изсипеш всичко заснето в нет-а, ама това показва и неуважение към тези на които показваш всичко това.

Та затова, малко търпение. Пък и нали казах, че ще го правя лека-полека, теми със снимки имам за поне 2 години напред.

Автентични каубои в Тексас, а аз там не съм била.

На родеото, което посетихме, имаше и тамошни такива (калифорнийски), но моят скапан фотоапарат не снима хубаво надалеч и аз се концентрирах върху публиката.

А пътешествията с Неш Джеограф , аз си ги правя постоянно, и по ТВ и в сайта. По едно време бях абонирана даже, но възникна проблем къде да съхранявам прекрасните списания, сърце не ми дава да ги изхвърля. Даже, когато тукашната библиотека реши да изхвърли старите издания (някъде между 1990 и 1993), аз взех, че ги прибрах у дома, че ми стана жал да идат за претопяване. Тук има и едно списание GEO, което също е страшно интересно.

[линк]

П.П. Я, имало и българско издание :

[линк]

Добре че съм аз, че да видиме и твои снимки. Разгледах ги до една. Харесаха ми. Показваш неща, които човек няма как да види ако не иде на място или не попадне на снимки. Защо не си отвориш сметка във фотобазата и не започнеш да си организираш снимките. Избираш най-добрите и само тях качваш. Не струва кон и вол. Все някога ще трябва да се организираш а колкото повече отлагаш, толкова повече работа се натрупва и става все по-обезкуражително.
[линк]

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Забравих, да напиша за Йосемити. Бяхме там, пообиколихме няколко часа, видяхме водопадите, но то толкова много беше, а ни чакаше още дълъг път през Сиера Невада (страшно ми хареса тази планина, имам няколко чудни снимки оттам), на път за Долината на смъртта.

Само едно "златно" градче посетихме, Columbia State Historic Park,


[линк]

искаха да ни водят и в някакво друго, много известно, но аз категорично отказах още 2 часа път натам и обратно и нямаше да остане време за вечерен клуб с музика на живо .

Не знам за какво да го правя. Кой го интересува всичко това. В къщи снимковия материал се трупа на външни дискови устройства, че сме вече 4 човека с камери и взе да става страшно .
От друга страна имам толкова много наснимано, ние често обикаляме в уикендите разни хубави градчета, реки и места, и на никого нищо не съм показвала. Жалко чак.
За сега не ми е на дневен ред, де.

сиера невада е много красива. през лятото е такова спасение...
голяма част от фотографиите на известния ансел адамс са взети именно там.
пък и редица каубойски филми. например "бледият ездач" на клинт истууд
е прекрасно заснет в сиера невада при моунт шаста.
(там не си ходила. намира се 200 мили на север откъдето се били.
в другата посока. може да гледаш филмът ако искаш. pale rider.)
a това са подножията на сиерата от анзел адамс.
те са доста като родопите, ако трябва да правим сравнение,
но по-нагоре планината става много величествена.

Благодаря ти за линковете, Джес, сега ще ги разгледам. Това за орловите пера има смисъл, само тях, сигурно са ценни, защото е трудно да се сдобиеш с орлови пера, иначе някъде бях чела, че индианците опитомили пуйката само заради пуешките пера, не ги ядяли, а се кичили с перата им:))))

И това за цветовете на дрехите също ми е много интересно, тези ярки цветове, дали винаги са били такива? На фона на бозавото европейско средновековие, това си е направо цветна бомба:)

Сега, когато попрочетох от уки и чух от линка на Джес музиката, на която танцуват, придобих донякъде представа.
Иначе щях да продължавам да си мисля, че индианската музика звучи ето така, любимото ми парче от One world на Джон Теш:)... макар че тя май си е същата, всички елементи са налице, просто е добре вплетена в европейската музика.

Valley of dreams

Трета снимка е убийствена, каква светлина...

добре гледани, ранени, тренирани.
и кво, обезвреждат много лошите като ги повалят на земята и ловко си изуват лявата гуменка пред лицата им ли
уф, изобщо не исках тва да ми е първият коментар на галерията ти, ама така стана...
имаш една снимка, която си озаглавила "американски туристи". удивително! цели 15 души на нея и нито един дебел!
като гледаме, че и русата убавица на масичката в санта моника си е отгледала мекичко шкембаче.
ама много ми е интересно, тези хора си хвърлят чантите на пода, или на земята, като сядат на стол в помещение, или навън.
ние никога не правим така. не съм виждала жена в тукашно кафене, ресторант... да си пуска чантата до стола.
а кандидатът за холивуд от пешеходната зона в санта моника не е ли по-скоро кандидат-жених? така му пише на табелката май : )
освен това ми е интересно как ли шопен си води пианото на плаж.

ццццц, какъв стремеж да се отрепе вкуса на стридите!
наистина удивително! толкова видове сос, когато просто трябват няколко капки лимон направо от резенчето.
за първи път ми хрумва, че хората могат да третират стридите като палачинки

а дали тя го реши? и дали отбелязват тържествено всяко ластиче?
след ~3 години той вече ще си има цели 8!
их, трябваше да го проследиш докато му се допие кафе и му се поизморят краката, за да го видиш как сяда. дали си увива плитката няколко пъти под лакътя? или я премята през облегалката на стола? но тогава някой може да му я нарани... не, не, това наистина ми е интересно, как този човек пие кафе, седнал в улично кафене : ))

тя е такава красива
а май навсякъде по света бабите гледат внучките си с един и същ специален поглед за внуче : )

и сега вече искам още : ))
може да си казала, че ще го правиш лека-полека, обаче това изобщо не ми пречи да си искам

Това ми напомни на ето това: [линк], особено в началото на твойто клипче и на 0:47 от Енио Мориконе.

като гледаме, че и русата убавица на масичката в санта моника си е отгледала мекичко шкембаче

Перфекно си е девойчето бре!

добре де, добре, щом ти харесва зимай я

благодаря за споделеното видяно и изживяно с кеф:)

снимка 32 мн ми хареса...

ще те дебна с интерес:)

Не знам дали винаги дрехите им са били такива цветни, но на сайта, от линка който ти дадох, пише, че всичко от облеклото се изработва лично от танцьорите или от членове на семейството и изрично пише, че това не са костюми, т.е. изработването на облеклото е част от самата традиция и танц.
Спомням си че имаше един специален женски танц, наречен "Jingle dress", със звънчета, зашити на дрехите, мацките подскачат и тия звънчета пеят, много интересно. Поверието гласи, че така се прогонват лошите духове, познато от нашите кукери, нали?





Тук, момичетата, които носят децата, са със "звънчеви носии"





Тук танцьорката подксача и звънчетата и те:

Тази, 32-рата, взе да става хит :)
Но докато снимаш, нямаш идея какво ще излезе после.

Танците от клипа са съвсем автентични, както и индианските елементи.

на тази снимка - мадамата с очилата...седи неестествено м/у традицията от древността;)