Re: Джени, как е в Лондон? / Контакти / Поколения / 40-50

Това го писах на Софка преди малко:

Соф, допреди 15 минути мога да се закълна, че нямаше нищо.
Даже в неделя ходих да си купя едни бонбони точно от най-размирното място, щото не знаех, че е така, а пък любимите ми бонбони ги има само там.

В неделя не се усещаше нищо по-различно. Даже полиция нямаше, а се провеждаше някакъв карибски фестивал, което ми се стори странно - на такова събитие да няма поне 1 полицай за украса.

Днес на обяд 1 приятел от България ми каза колко страшно било тука.
Аз прочето в дира, че било страшно.
И си казах, че добре правя, че не вярвам на журналисти.

Да, но преди малко мой бритиш приятел ми пусна СМС да се прибирам веднага, че се очаквали бунтове в нашия тих район.
След това едната ми съседка се обади и ми каза да не излизам никъде, пък тя оставала да спи у брат си, защто и затворили басейна, където тя преподава и заковали прозорците.
Започнали да гонят хората от офисите и да ги карат да си ходят вкъщи.

Викам си: това е само паника. Те тука най-леката катастрофа да стане, долитат минимум 6 коли.

За всеки случай няма да излизам и аз.
А пък съседките колумбийки викат: "То какви размирици са това? На нас не ни прави впечатление. Това е нещо много спокойно".
Същото говоря и аз за кризата.

Това което видях днес си беше един съвсем, съвсем спокоен и делничен Лондон.