Евтаназия

Кой ще го извърши, като този за който се отнася не може? Някой трябва дя го направи.

Второ, каква е гаранцията, че този който го желае е преценил състоянието си /било преди да се случи, било когато се е случило/?
Едно е да казваш, ако ми се случи това искам това / с потенциалната възможност, че може да не се случи/, друго е ако се случи и ако въобще си в състояние да изразиш мнение.
Тези които са в кома с месеци?

Само един пример ще дам...

И веднага аз мога да ти дам контра пример, но няма смисъл да се замеряме с тях.
Ужасен край, или ужас без край - трябва да имаме избор.

И сега го имаме.
Малодушие, тази дума пропуснахме...

Омръзна ми...

Някой трябва дя го направи

Да, но не по задължение.
Има хора, които биха приели подобен акт, като хуманен и не биха се колебали да направят добро.

Второ, каква е гаранцията, че този който го желае е преценил състоянието си

А каква е гаранцията, че изписаната от лекар рецепта няма да те убие?
Нали все пак човек прави някакъв информиран избор и взима решения не само под влиянието на интуицията си.
Състоянието се преценя от лекарите.
А решението за лекуване или отказ от такова си е на пациента.
Гаранция за 100% безгрешност няма никъде, в нищо и в никой.

Малодушие, тази дума пропуснахме...


И какво, ако някой е малодушен?
Да го осъдим на ужас без край ли?

Няма ужас без край..., дават им морфин на тези хора...
Мога да отвърна... А да узаконим убийството ли?
Но съм дотук.
Животът ме чака...

Омръзна ми...

Ужасен край, или ужас без край - трябва да имаме избор.


И при двата случаи има край.
Въпросът е кога / на този въпрос, обаче никой не може да даде категоричен отговор/ и как ще ти дойде края.
Никой не е вечен на този свят, но аз не искам да оставам "вината" за моята смърт на близките ми / твърде ги обичам за да им причиня такова нещо/.
Ако решението и изпълнението мога да го извърша аз е съвсем друг въпрос.

Между другото при прабългарите е съществувал такъв закон. Недъгавите са се убивали.

Най-лесно се отнема живот. Най-лесно се живее когато си здрав.

Няма ужас без край..., дават им морфин на тези хора...


Даа...наистина, докато си на морфин няма да ти пука, че някоя санитарка ти мие задника, защото ти сам не можеш. Нито, че ще се лигавиш и покапваш, докато някой ДРУГ те храни.
Както и да е...
Може би си права - хуманността е приемлива само, докато не налага да жертваме някой свой принцип, който може да ни наруши спокойствието.


Животът ме чака...


Дай боже!

+1.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

но аз не искам да оставам "вината" за моята смърт на близките ми /

Че кой те кара да го правиш?

Извинявай, но имам чувството, че или не четеш внимателно, или просто пишеш, колкото да убиеш време.

"Случаят на Йепе от Дания, който отишъл да си прегледа зачервеното гърло в хотела си на Черно море и лекарят му таксувал 285 евро за преглед плюс лекарства, сред които два антибиотика едновременно!, също е илюстрация на българското "здравеопазване" и начините на употребата му. Заради подобните казуси със 1100 негови сънародници директор на един от най-големите датски застрахователи възкликнал: "В цялата 50-годишна история на компанията ни не сме се сблъсквали с толкова последователно заобикаляне на правилата и добрите практики!"
12.07.2011г.

И от подобни хлебарки, наричащи се тук "лекари" ще чакате да ви евтаназират...

[линк]

Чета доста внимателно.
За евстеназия подписваш ти /ако можеш/ или приживе, но ако имаш близки трябва, ако това се случи да подпишат и те.
Модификация на информирано съгласие.
Същото се отнася при лечение с неизвестен край или голям процент смъртност при прилагането му.

За евстеназия подписваш ти /ако можеш/ или приживе, но ако имаш близки трябва, ако това се случи да подпишат и те.


Бъркаш нещо.
Чети пак.

Не бъркам.
Дори и за "служебно погребан" трябва да има документ.

Никой няма да поеме такава отговорност без документ юридически издържан.

Болката при около 20% от терминално болните с карцином се влияе слабо от опиати.


Everything is a mirror...

Да се декриминализира асистираното самоубийство. Има много голяма и съществена разлика с това да се декриминализира убийството.
Освен това в момента е убийство да спреш животоподдржащата система на човека. А ако човека предварително е изискал да не бъде включвана, или да бъде спряна при определени условия - това в момента няма стойност.
Аз бих искал законовото регулиране на тези моменти.
В Хонландия и наркотиците са разрешени, ама не са по наркомани от нас. И проституцията е регулирана, но не всички жени и мъже проституират.
Всеки може да сгреши. А кутията на пандора е отдавна отворена. И аз ненаблягам на милосърдие а на правото на избор.
Иначе казано особено много държа да мога например да изискам лекар да подготви отровата, социален работник да я зареди, а аз да стартирам вливането например с точно определено предварително премигване.
Нещо което днес е наказуемо по НК.
Не виждам с какво холандците са по добри та да трябва да ходя в Холандия.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Значи - не трябва да ЗАДЪЛЖАВАМЕ, а да позволим асистираното самоубийство в определени случаи. Тоест да позволим подпомагането, но окончателното действие да си е на болния. Може да е само мигане например. Електрониката ще свърши останалото.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Ами да - различни хора, различни начини, и нека има избор който всеки да може да направи. Без да се извършва престъпление.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Нека всеки си има каквото си ще. Нека и аз имам избор. Имай си надежда, ама нека аз имам избор.
Науката си напредва, ама си има правила на играта а те са прости - откритието трябва да измине много дълъг път докато стане масова практика в медицината. Или дори да стане практика. Едно е да четеш как на някого направили изкуствена трахея, друго е тази трахея да се прави масово. Разликата е 10 - 20 години. И не само поради технологични трудности.
Само мъртвият не се съживява.
Ми това за мен лично е отлична "новина". А именно факта че като пукна ще си остана пукнал е отлично за мен.
ИЗБОР. Нека всеки има избор. Гадно е да лишиш някого от избор, само защото ти искаш да имаш надежда. Твърде себично.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Има и експериментално прилагане.
Не мислиш ли, че е по-добре /поне има някакъв шанс/.
Има и изчакване с изкуствено подържане на организма.

Познавам човек с автотрансплантация. Шансовете бяха нищожни, но е жив вече 10 години.